Определение № 180 от 22.03.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 180 гр. Ямбол, 22.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500104 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Д. А., подадена чрез пълномощника адв. Ж.

К. от АК- Ямбол против Определение № 316 от 07.02.2024 г. , постановено по гр.д.№ 2252/2023 г. по описа на РС- Ямбол, с което на основание чл.118, ал.2 от ГПК производството по делото е прекратено и е изпратено на местно компетентния да разгледа спора съд Районен съд– Айтос.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, съгласно които в случаите на съдебен спор за родителски права компетентен да разреши спора е районният съд по настоящ адрес на детето в какъвто смисъл са разпоредбите на чл.123, ал.2, чл.124, ал.3, чл.126, ал.2, чл.127, ал.2, чл.127а, ал.2, чл.128, ал.1 и чл.133, ал.1 от СК. Счита се, че адресът, на който детето пребивава по смисъла на 1, т.15 от ЗЗДет. определя специалната местна подсъдност на делата по спорове за родителски права и компетентния да разгледа делото по такива искове е районният съд по настоящ адрес на детето, в случая Районен съд- Ямбол, тъй като детето е с постоянен адрес с. Завой, обл. Ямбол. В подкрепа на тези доводи в частната жалба са изложени подробни съображения и е цитирана съдебна практика. Настоява се въззивният съд да отмени обжалваното определение и да постанови производството по делото да продължи в РСЯмбол.

В подадения в срока по чл.276, ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът М. А. А., чрез пълномощника си адв. Р. Н. от АК- Бургас изразява становище за неоснователност на частната жалба. Изложил е доводи, че цитираната в жалбата съдебна практика е неотносима в случая, тъй като касае спорове относно родителски права и лични отношения с деца, за разглеждане на които законодателят е предвидил специална местна подсъдност по настоящия адрес на детето. Заявява, че местната подсъдност по предявения иск за развод по чл.49, ал. 1 от СК се определя по общите правила на чл. 105 от ГПК- по постоянния адрес на ответника, като съединените с брачния иск небрачни искове също са подсъдни на районния съд, в района на който е постоянния адрес на ответника. Настоява за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока 1 по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт– определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.275, ал.2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Ямболския районен съд е образувано по реда на чл. 318 и сл. от ГПК по исковата молба от С. Д. А. срещу М. А. А. от с. *, общ. *, обл. *, с която е предявила иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на брака им развод поради дълбоко и непоправимо разстройство. Брачният иск е съединен с небрачни искове за определяне на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете Ф.М.А., за определяне режим на лични отношения с бащата, за издръжката на детето и за фамилното име след развода.

С молба от 07.11.2023 г., преди да е започнал да тече срока за отговор по чл. 131 от ГПК за ответника /възстановен с влязло в сила определение от 24.01.2024 г./, същият е направил възражение на основание чл.119, ал.3 от ГПК за местна неподсъдност на делото пред ЯРС, тъй като постоянният му адрес е в с. с. *, общ. *, обл. *. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката.

Във връзка с направеното от ответника възражение, ЯРС е извършил служебно справка в НБД „Население“, въз основа на която е установено, че ответникът М. А. А. е с постоянен и настоящ адрес с. *, общ. *, обл. *.

След констатация за допустимост на възражението и преценка на доказателствата по делото, ЯРС приел в обжалваното определение, че компетентен с оглед разпоредбата на чл.105 ГПК да разгледа спора по делото е Районен съд- Айтос, поради което е прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на компетентния да го разгледа съд в гр.Айтос.

Искът за развод е родово подсъден на районния съд съобразно общото правило на чл.103 ГПК. Предявява се пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответникаобща местна подсъдност по чл.105 ГПК. От общата разпоредбата на чл.105 ГПК следва, че искът за развод е местно подсъден на съда, в района на който ответникът има постоянен адрес. Ако ищецът е избрал да предяви иска за развод пред съда по своя адрес в страната, от това не следва извод в полза на избраната и поддържаната от ищцата местна подсъдност, щом в срока за отговор ответникът е направил възражение и същевременно е удостоверил постоянния си адрес в страната в друг съдебен район, като основание на своето възражение.

Значението на постоянния адрес на ответника, изтъкнато от същия при отвода по чл.119, ал.3 от ГПК, не може да бъде игнорирано в интерес на ищцата и на роденото от брака дете.

Местната подсъдност не е служебен въпрос и съдът е длъжен да се съобразява с пределите на самото възражение и негово основание.

Нормата на чл. 322 от ГПК на следващо място, допуска съединяване на всички брачни искове в бракоразводния процес и задължителното разглеждане в него на иска за предоставяне на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузи и фамилното име. Тъй като в бракоразводния процес задължително се разглеждат искове за предоставяне на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, при постановяване на решението за развод, съдът е длъжен да се произнесе по тези искове. Това налага извода, че съобразно общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, съединените с брачния иск небрачни искове са подсъдни на районния съд, в района на който е постоянния адрес на ответника. /В т. см.: Определение № 468 от 23.07.2013г. по ч.гр.д. № 3206/2013г. на ВКС, III г.о./. По горните съображения неоснователни се явяват доводите в жалбата, че местната подсъдност по иска за развод следва да се определи по настоящия адрес на детето, независимо от постоянния адрес на ответника. Цитираната от жалбоподателката съдебна практика касае друг вид спорове, поради което се явява неотносима към настоящия.

2

Съобразявайки процесуалните правила на чл. 105 вр. с чл. 119, ал. 4 от ГПК правилно ЯРС е приел, че с оглед направеното от ответника възражение исковете са местно подсъдни на съда, в района на който е постоянния адрес на ответника и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд- гр. Айтос.

Предвид на изложеното обжалваното определение на ЯРС следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 316 от 07.02.2024 г., постановено по гр.д. № 2252/2024 г. по описа на ЯРС.

Определението подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3