Решение № 477 от 18.04.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. София, 17.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000501981 по описа за 2022 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ответника по гр.д. 5626/20 г. по описа на СГС. С решение по делото № 261589/03.12.20 г.съдът е уважил предявен от Д. М. П. срещу И. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 и е обявил за окончателен предварителен договор от 02.04.19 г., сключен между нея като поемател и ответника И. като обещател. Предмет на договора са два УПИ с всички подобрения в тях в град Банкя, единият от които – застроен. Имотите са подробно индивидуализирани в решението. За да постанови решението си, съдът е приел, че въпреки че не е извършила плащане в срока по договора, поемателката е била изправна страна поради извънредната ситуация в страната, непозволяваща обезпечаване на жилищен кредит в рамките на договорения срок (чл. 81, ал. 1 ЗЗД).

По отношение на втората ищца – М. З. К. искът е оставен без разглеждане и производството е прекратено. За да постанови този диспозитив, съдът е приел, че М. К. не е встъпила в правата на Д. П. и не я е заместила в дълг. Поради това тя не е страна по предварителния договор и конститутивният иск чл. 19, ал. 3 ЗЗД не може да бъде предявен от нея.

1

Недоволен от решението в преобразуващата му част е ответникът, а двете ищци обжалват решението в частта, с която производството по отношение на М. З. К. е прекратено, като исковата молба е оставена без разглеждане. Тази жалба има естество на частна жалба.

Доводите на ответника са, че срокът за сключване на окончателен договор е предхождал въвеждането на извънредно положение (поради пандемичната обстановка заради вируса covid 19), като с анекси е удължен до дата, следхождаща с 2 дни крайния момент на извънредното положение.

Позовава се на разпоредбата на ал. 2 чл. 81 ЗЗД. Моли решението да се отмени, а искът на първата ищца – да се отхвърли, а в прекратителната му част решението да бъде потвърдено.

При служебна проверка настоящият състав приема, че ищцата Д. П. няма правен интерес от обжалване на прекратителния спрямо М. К. диспозитив. Като недопустима частната жалба от нейно име следва да се остави без разглеждане.

Решението като валидно и допустимо подлежи на инстанционен въззивен контрол, като относно правилността му САС е ограничен от доводите на въззивника за неправилност и императивните правни разпоредби.

В производството пред САС не са събирани доказателства. Дължи се произнасяне според доказателствата, събрани в първоинстанционното производство.

Въз основа доводите на страните и материалите по делото САС прави следните изводи:

Доколкото оспорването на прекратителния диспозитив е свързан с допустимостта на решението, настоящият състав приема, че дължи приоритетно разглеждане на частната жалба.

Чл. 101 ЗЗД регламентира възможността едно лице да стане съдлъжник чрез договор с длъжника (поемане на дълг). За да замести това лице длъжника в отношенията с кредитора, то договорът следва да се сключи и с кредитора.

Липсват доказателства за правната фигура на заместване в дълг. Не е доказано и сключването на договор между ищците за поемане на дълг (представено е декларативно изявление от ищцата Д. П. за това).

Не е налице фигурата на сламен човек, при начално съгласие сделката 2 да породи действие между едната страна и трето лице, което не фигурира в договора, в който като страна е вписан друг субект. В тази насока са обясненията на М. К. в първото открито съдебно заседание. Липсата на доказателства за паралелни симулирана и дисимулирана сделка е причина тази хипотеза да не бъде разглеждана от съда.

Постановеният прекратителен диспозитив е правилен и следва да се потвърди.

Относно съществото на спора САС приема следното:

Предварителният договор създава облигационна връзка между съконтрагенти, постигнали съгласие за съществените елементи от предмета на договора и отложили сключването му в изискуемата се от закона форма за по-късен, фиксиран в договора момент. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗЗД предоставя защита на онази от страните, която отказва изпълнение на поетото задължение при условие, че същата е изправна страна в договорните отношения. Според този текст съдът може да обяви договора за окончателен, като при неизпълнение на незначителна част от задължението – даде срок за изпълнение под условие, че при неизпълнение решението подлежи на обезсилване.

Видно от доказателствата по делото обещателят е придобил имотите след изнасянето им на публична продан. На 02.04.19 г. между И. и Д. П. бил сключен предварителен договор за закупуване на имотите (л. 26). Според чл.

3 от договора сума в размер на 10% от продажната цена се заплаща в момента на подписване на договора. Не се спори, че размерът на тази сума е 60 168.40 лв.и че същите са платени от поемателката. В т. „б“ на чл. 3 страните са се съгласили разликата от 541 515.60 лв. (ако е с естество на жилищен кредит) да се заплати частично при подписване на нотариалния акт, но преди вписване на същия и частично в 15-дневен срок от подписване на нотариалния акт. При ползване на банков кредит поемателката се е задължила (чл. 3, 2) в 15 дневен срок от сключване на предварителния договор да удостовери пред обещателя с писмо от банката-кредитор одобрението на поискан банков кредит. Чл. 4 от договора определя срок за сключване на договора до 01.11.19 г. Чл. 9 съдържа консунсус за начина на прекратяване на действието на договора.

Според б. „б“ договорът се прекратява считано от датата, определена за нотариално сключване на договора, при неизпълнение на описано в чл. 4 3 задължение на купувача (за заплащане на продажната цена).

С анекс от 31.10.19 г. страните са удължили действието на договора до 31.01.20 г. С анекс от 26.03.20 г. страните са продължили действието му до 15.05.20 г.

На 15.05.20 г. е съставен констативен протокол от помощник нотариус П. (л.18), удостоверил явяване на представител на обещателя и на поемателката, с отразяване, че на нотариуса са предоставени документите за изповядане на сделката (в подкрепа на това твърдение ответникът представя подготвен проект за нотариален акт), а купувачката не удостоверява готовността си за заплащане с удостоверение от банка кредитор за отпуснат жилищен кредит. По искане на купувачката в протокола е отразено, че не са представени от обещателя архитектурни чертежи, строителни книжа, удостоверение по чл. 87 ЗНАП, актове 14, 15, разрешение за строеж и за въвеждане на сградата в експлоатация. От това тя навежда довод за неизправност на обещателя да сключи договора към датата насрочена за сключване на нотариалната сделка.

Покана за ново явяване пред нотариус и сключване на окончателен договор ищцата е отправила до ответника на 16.06.20 г.

Настоящият състав приема, че въззивната жалба е основателна. Ал. 2 от чл. 81 ЗЗД изключва липсата на парични средства от предпоставките за прилагане на разпоредбата на ал 1 от същия законов текст. Ноторно е, че макар и с намалено работно време и при повишени мерки за сигурност, банковите институции не са преустановявали работата си. Срокът е в полза на купувачката и тя при готовност би могла да осигури плащане в момент, предхождащ пандемичната ситуация. Макар същата да е била към това време бъдещо несигурно събитие, първоначалният срок на договора е бил с край, предхождащ пандемията. Неплатената от купувачката част от продажната цена цена е 90 % и тя не е била обезпечена в определената от продавача дата за сключване на договора съобразно последния анекс за срок на изпълнение.

Не е изпълнено и задължението по чл. 3, ал. 2 в 15-дневен срок от сключване на предварителния договор купувачката да удостовери вероятността за ползване на жилищен кредит. С оглед на това ищцата не може да бъде възприета като изправна страна по договора и същият да бъде обявен за окончателен под условие, че в двуседмичен срок се плати продажната цена.

4

С оглед изводите на съда в полза на ответника следва да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции – 30 064 лв. – 400 лв. държавна такса и два хонорара за адвокат в размер на по 14 832 лв. (плащането по които е удостоверено с приложени в двете производства фактури).

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 261589/03.12.20 г., постановено по гр.д. 5626/20 г. по описа на СГС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от Д.

М. П. срещу И. за обявяване за окончателен на предварителен договор от 02.04.19 г. с последен анекс от 26.03.20 г. за закупуване от Д. П. за общата сума от 60 168.40 лв. на ПИ с идентификационен № *** в гр. ***, ул. *** и ПИ с идентификационен № *** в гр. ***, ул. ***.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. М. П. да заплати на И. сторени в производствата пред СГС и САС разноски в общ размер 30 064 (тридесет хиляди и четиридесет) лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 30 дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5