Решение № 4675 от 06.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10252/2025
- Вид
- Решение № 4675
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 06.07.2026
- Състав
- Невена Чеуз, Наталия Петрова Лаловска, ВАСИЛЕНА ПЕТРОВА МИДОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 73 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4675 гр. София, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100510252 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Минолби“ ЕООД, чрез адв. Т., срещу решение № 12590/27.06.2025г., постановено по гр.д. № 62526/2024г. по описа на СРС, 69-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника „А1 България“ ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за връщане на сумата 4.72 лева с ДДС, платена при начална липса на основание - неправомерно начислени такси по фактура № 442081859, отнасяща се за периода от 28.11.2021г. до 27.12.2021г., с която сума ответникът се обогатил за сметка на ищеца.
Въззивникът намира, че първоинстанционното решение било неправилно и необосновано. С издаването на кредитно известие ответникът извънсъдебно признал недължимостта на претендираната по делото сума. Признание за надвзети суми и издадени кредитни известия ответникът направил и в писмото си до Прокуратурата.
Операторът признал, че получил сумата и сторнирал частично фактурата именно в полза на ищеца „Минолби“ ЕООД, поради което неоснователни били твърденията му, че не се доказало, че сумата била платена от ищеца. Ирелевантно било кой бил фактическият платец. Неотносими и неоснователни били и възраженията на ответника, че услугите били предоставяни на друго лице, което не било служител на ищцовото дружество, доколкото задължение в случая възникнало единствено въз основа на сключен между страните по делото договор. Позовава се на чл. 73 ЗЗД, чл.
1
301 ТЗ, както и на обстоятелството, че ако задължението по фактурата не бъде платено, ответникът „А1 България“ ЕАД би насочил иска си за плащане именно срещу ответника „Минолби“ ЕООД, а не срещу предполагаемо трето задължено лице.
Сторнираната сума не била върната на ищеца. Ответникът не издал фискален бон – плащанията ставали он-лайн, на каса, по Изипей и т.н., а платецът, за разлика от получателя на сумата, бил длъжен да съхранява касовия бон само до напускане на търговския обект. Отделно периодът на извършената корекция от 8 дни от 20.12.2021г. до 27.12.2021г. не бил договарян от страните и не следвало да се счита за валидно пораждащ действие, тъй като бил едностранно наложен от оператора. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „А1 България“ ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. По иска по чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД ищецът следвало да докаже въпросното „даване“, но в случая не било проведено доказване, че именно „Минолби“ ЕООД дало това, чието връщане искало.
Размишленията в жалбата не можело да бъдат споделени. Кредитното известие не било признание, че именно ищецът бил платецът по процесната фактура. Ищец по иска било лицето, фактически дало имуществената облага, а не лицето, което било юридически задължено да престира. Позовава се на Решение № 1131/22.12.2006г. по т.д. № 717/2006г. II т.о. на ВКС. От декларираните от ищеца в ТР данни било видно, че от 2020г. ищецът не подавал финансови отчети. Подал декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч, че не осъществявало дейност по ЗСч, нямало и служители, което било видно и от удостоверението от НАП. Не било доказано намаляването на имуществото на ищеца.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:
Разглежданият от настоящата съдебна инстанция иск е такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иск по чл. 55, чл. 1 ЗЗД и в трите й хипотези е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника да установи наличието на основание за получаване, респ. за задържане на това плащане.
В този смисъл - Р 13/12г. т.д. 15/10г. II т.о. на ВКС.
2
Страните не са формирали спор, че са в договорни отношения, а това се установява и от представения договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги, вкл. за 18 бр. мобилни телефонни номера, както следва: 1/ ***, 2/ ***, 3/ ***, 4/ ***, 5/ ***, 6/ ***, 7/ ***, 8/ ***, 9/
***, 10/ ***, 11/ ***, 12/ **********, 13/ ***, 14/
***, 15/ ***, 16/ ***, 17/ *** и 18/ ***.
Не е формиран спор и относно обстоятелството, че във връзка с договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез посочените по-горе мобилни телефонни номера, ответното дружество издало фактура № 0442081859/04.01.2022г., с период на потребление на услугите от 28.11.2021г. до 27.12.2021г. за сума в общ размер 202.05 лева без ДДС. Не е спорно също, че задължението по фактурата с начислен ДДС било заплатено на ответника.
По делото са представени писмени доказателства – изходящо от ответника „А1 България“ ЕАД до Директора на ОДМВР Бургас писмо с приложение към същото, обективиращо извънсъдебното признание на ответника, че по повод постъпили сигнали от клиента „Минолби“ ЕООД операторът извършил проверка на предоставените услуги и издал кредитно известие № 652959365 към процесната фактура № 0442081859/04.01.2022г., с която намалил начислените задължения относно телефонни номера, посочени по-горе под №№ 1, 3, 5, 7, 12 и 18, със сума в общ размер 3.94 лева без ДДС, респ. 4.73 лева с ДДС. Издаването на кредитното известие № 652959365/31.01.2022г. към процесната фактура № 0442081859/04.01.2022г. и намаляването на задължението по последната със сума в общ размер 4.73 лева с ДДС се установява и от приетото от въззивния съд доказателство – екранна снимка от билинг системата на „А1 България“ ЕАД. Ето защо по делото се установява и липсата на основание за получаване от ответника на сумата 4.73 лева с ДДС, платена по процесната фактура № 0442081859/04.01.2022г.
В конкретния случай няма спор, че сумата била платена на ответника при начална липса на основание, т.е. в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД. Ответникът поддържа защинто възражение, че не ищецът, а трето за спора лице заплатило процесната сума.
Разпоредбата на чл. 73 ЗЗД регламентира възможността за изпълнение на задължението от трето лице дори против волята на кредитора в случаите, когато кредиторът няма интерес задължението да бъде изпълнено лично от длъжника. Когато естеството на задължението е такова, че може да бъде изпълнено от всяко лице и страните не са сключили договора intuitu personae, задължението може да бъде изпълнено от трето лице. Тази възможност произтича от същността на изпълнението 3 като осъществяване на дължимия резултат.
Извършеното от третото лице изпълнение на чужд дълг има погасителен ефект, еднакъв с този на изпълнението от длъжника, когато задълженията не са intuitu personae и изпълнението не е извършено поради грешка. За настъпването на погасителния ефект е без значение дали третото лице има или няма интерес от изпълнението на чуждия дълг. Законът не изисква наличието на правен интерес като предпоставка за изпълнението от третото лице. Правният интерес има значение само във вътрешното правоотношение между третото лице, извършило плащането, и длъжника, чието задължение се погасява, и се отнася до възможността на третото лице да се суброгира в правата на кредитора съгласно чл. 74 ЗЗД. В този смисъл - Решение № 197/07.02.2012г. по т.д. № 1043/2010г., II т.о., на ВКС.
С изпълнението от третото лице се погасява вземането на кредитора, поради това, че същият бива удовлетворен, но изпълнението не погасява задължението на длъжника по отношение на третото, изпълнило неговия дълг лице. Това трето лице не е обвързано за дълга, който изпълнява, но тъй като го изпълнява на същото основание, то има правото да репарира обратно всичко, с което се обеднило. Трето лице разполага с обратния иск за връщане на платеното чрез иска за неоснователно обогатяване.
Имуществото, с което третото лице престирало вместо този длъжник намалява патримониума му, докато това на длъжника остава непроменено, т.е. налице е обогатяване под формата на намаляване на пасиви, които той си спестява чрез плащането на дълга му от третото лице, без да е налице основание за това погасяване, т.е. при тази хипотеза в полза на третото лице, а не длъжника, се поражда право да предяви искове за настъпило неоснователно обогатяване. В този смисъл - Решение № 1131/22.12.2006г. по т.д. № 717/2006г., II т.о. на ВКС.
Институтът на неоснователното обогатяване цели да възстанови действително настъпило неоснователно имуществено разместване, като необходимо условие за уважаване на кондикционния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е доказване намаляване на имуществото на длъжника.
В рамките на настоящото производство обаче не се установява възражението на ответника, че не ищеца - въззивник, а трето за спора лице платило процесната сума.
Задължен по процесната фактура е именно ищецът, а доколкото безспорно сумата по фактурата била платена, с оглед формалната житейска логика презумтивно сумата била погасена със средства на задълженото лице. Заявеното оспорване от ответника – въззиваема страна, възприето от състава на СРС, е абсолютно бланкетно и не е скрепено с конкретни фактически твърдения – не е посочено кое точно лице се твърди да погасило сумата и по каква причина, съответно липсват и всякакви доказателства в тази връзка. Обстоятелството, че задължението по процесната фактура било изпълнено на части, не променя изводите на съда.
4
По изложените съображения и съдът намира, че именно ищецът „Минолби“ ЕООД заплатил процесната сума, поради което и предявеният иск се явява основателен.
Предвид несъвпадането на изводите на двете инстанции първоинстанционното съдебно решение следва да бъде изцяло отменено, като вместо това предявеният от ищеца иск по чл. 55, ал. , пр. 1 ЗЗД за връщане на недължимо платената на ответника „А1 България“ ЕАД по процесната фактура сума в претендирания по делото размер от 7.72 лева с ДДС, следва да бъде уважен, като на ищеца бъде присъдена и законната лихва от депозирането на исковата молба в съда на 22.10.2024г. до окончателното погасяване на задължението.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззивникът-ищец.
Пред СРС същият е сторил такива в общ размер 200 лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса и 150 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъди сумата 200 лева – разноски по делото, сторени пред СРС.
Пред СГС въззивникът-ищец е сторил разноски в общ размер 75 лева, от които 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъди сумата 75 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.
Всички суми в решението съдът посочва в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Р България.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 12590/27.06.2025г., постановено по гр.д. № 62526/2024г. по описа на СРС, 69-и състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 2.41 евро (4.72 лева) с ДДС, представляваща платена без основание сума по фактура фактура № 0442081859/04.01.2022г., с период на потребление на услугите от 28.11.2021г. до 27.12.2021г., ведно със законната лихва от 22.10.2024г. до окончателното погасяване, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата 102.26 евро (200 лева), представляваща разноски в производството пред СРС и сумата 38.35 евро (75 лева), представляваща разноски по делото пред СГС.
Разпечатката съдържа 51 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54e38a43-132b-4dfb-8f59-666cd95a0df5