Решение № 2273 от 08.07.2025, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2273

Велико Търново, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДИАНА КОСТОВА

При секретар П. И. като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА административно дело № 20257060700324 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Същото е образувано след като с Решение №3954/14.04.2025г. на Върховен административен съд по адм. дело № 2257/2025г. е обезсилено Решение № 3977/23.12.2024 г. по адм. дело № 783/2023г. по описа на Административен съд – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на Д. З. Н. от [населено място] против Заповед №18-13403/29.11.2023г. на началника на Службата по „Геодезия, картография и кадастър“ [населено място], и делото е върнато на настоящия съд за разглеждане от друг състав, съобразно указанията, дадени от ВАС в мотивите на решението.

В първоначалната жалба до съда Д. З. Н. претендира незаконосъобразност на оспорената заповед поради провеждане на процедурата по изменение на кадастралната карта при допуснати съществени нарушения на административно производствени правила и постановяването на крайния акт в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Посочва, че административният орган не е конституирал, респ. не е уведомил, всички заинтересовани страни за започване на производството, като по този начин ги е лишил от правото на защита. Извън това твърди, че при издаването на заповедта началникът на СГКК – гр. В. Търново не е изискал документи за собственост от заинтересованите лица, каквито указания са му били дадени в определението на ВАС, поради което не е могъл да се увери, че с исканото изменение се засягат права относно съседните два ПИ – 1367 и 1368. Сочи, че доколкото с въпросното изменение се променят границите именно на [ПИ], то е налице хипотезата на чл.54, ал.2 от ЗКИР, а именно спор за материално право, съставляващ пречка за издаването на оспорената заповед. Отделно от това посочва, че по отношение на [ПИ] е налице заведено дело за делба, като този спор се явява преюдициален по отношение на исканото изменение, поради което административният орган е следвало да изчака приключването му и едва след това да се произнесе. Твърди също, че от административния орган не е отчетено, че е налице и несъответствие относно площта на сградата, чието нанасяне е одобрено с оспорената заповед, тъй като според документите за собственост същата е с площ 38 кв.м., а по исканото изменение е нанесена сграда 52 кв.м., както и обстоятелството, че въпросното изменение засяга имот-общинска собственост. По тези съображения моли заповедта да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание по настоящото дело, жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява. В депозирано по делото становище процесуалният й представител мл. адв. С. моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Посочва, че поддържа жалбата по изложените в същата съображения, като моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък.

Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. В. Търново, чрез пълномощника си адв. Н., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, като моли за редуцирането му с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Заинтересованата страна – А. С. Т., редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирано по делото писмено становище моли за уважаване на жалбата и за отмяна на оспорената заповед. Твърди, че с нея се нанася имот, респ. граници, които са несъществуващи, тъй като имотът, за който заинтересованата страна С. Г. твърди, че е собственик и който иска да бъде нанесен в кадастъра, не съществува. Твърди, че наличието на отразяване на посочения имот в предходен план е вероятно техническа грешка, тъй като такива граници, каквито се претендира, че трябва да се нанесат, не съществуват и назад във времето не са съществували. Посочва, че на място съществува само постройката, която към момента е разширена без данни да има нужните строителни книжа. Твърди, че именно поради несъществуването на границата, която с проекта за исканото изменение разделя [имот номер] на два отделни имота, същата не е била нанесена и в кадастралната карта. Сочи, че не съществува никакво основание и през годините съседният нему [имот номер] не е бил разделян, за да се образуват имотите, нанасянето на които се иска. Извън горното, посочва, че не е редно да се нанася исканото изменение, тъй като същото не съответства на актуалната фактическа обстановка. Изтъква и, че по отношение на [имот номер] има заведено и висящо делба за делба, по което съдът в решението си е приел, че се касае за един имот, за който няма данни във времето да е бил разделян или на друго правно основание да е трансформиран в два отделни имота. С тези аргументи моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.

Заинтересованата страна – С. П. Г., чрез пълномощника си адв. П., заема становище за неоснователност на подадената жалба. Посочва, че АГКК [населено място] е анализирала подробно събраните в хода на административното производство доказателства, запознала се е с проекта, който е съобразен с влезли в сила решения по гражданско-правните спорове, установили са легитимацията на правото на собственост, неговите титуляри и преобразуванията на имотите, вкл. и досежно идеалните части. Сочи, че същите касаят имоти, притежавани от вече починалите лица Н. К., нейните наследници Д. Н.. Посочва, че прословутата сграда, заради която ВАС е върнал делото, не касае поземления имот, предмет на изменението, като същата е отделена от него със съответните граници. Сочи, че в случая е налице допусната грешка, поради което се нанасят нови имоти, които са ограничени на базата на техните материални граници и в съответствие с предвижданията на ЗРП и кадастрален план на община Горна Оряховица, последно действал преди кадастралната карта. Посочва, че още 1988 година е нанесен имот планоснимачен № 3576 с очертани граници според заключението на вещото лице, и то от четирите му страни, където съвпадат регулационните с имотните граници, като в този план се съдържа и постройка, представляваща магазин, трайно прикрепен към земята, поради което притежава характеристиката на строеж, а възражението по отношение на неговата законност е ирелевантно към настоящия правен спор. Изтъква, че той няма статут на преносваемо съоръжение, за да може да се коментира въпросът за неговото премахване или не. По горните съображения моли жалбата да се отхвърли. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен по адм.д. №783/2023г. на АСВТ списък. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателката хонорар, както по предходното, така и по настоящото дело.

Заинтересованата страна – В. З. Т., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна – Община Горна Оряховица, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По силата на Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том 1, дело № 2177, дело №134/2014г. С. П. Г. е придобил собствеността върху поземлен имот с площ от 75 кв. м., представляващ имот пл. № 3576 от [УПИ], кв. 205 по плана на [населено място], ведно с изграден търговски обект-дървена барака върху бетонова основа с квадратура от 38 кв. м. при общи граници на УПИ и постройката: север [УПИ] – храм църква „Св. Троица“; изток: [УПИ]; юг-улица: югозапад и запад: [УПИ], като [УПИ], 1368 в кв. 205 е неурегулиран откъм улица с осови точки: о.т. 515-о.т. 319. Този имот представлява част от ПИ с [идентификатор].

Със заявление вх. № 01-36245/19.01.2023 г. по описа на СГКК гр. В. Търново, С. Г. е поискал извършването на административна услуга, изразяваща се в изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Търново за имоти ***, *** и ***. Исканото изменение се състои в заличаване на поземлен имот с [идентификатор], нанасяне на поземлени имоти с проектни идентификатори *** и ***, и коригиране на границите на поземлени имоти с идентификатори *** и ***.

За започналото производство са изпратени уведомления до Община Горна Оряховица, В. З. Т., Д. З. Н. и Н. Д. К., с указание, че при несъгласие с исканото изменение, следва да представят документи, доказващи претенции на права в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. В предоставения срок от заинтересованите лица Н. Д. К. и Д. З. Н. са постъпили възражения срещу исканото изменение. Към възражението на Д. Н. е приложено съдебно удостоверение от 27.02.2023 г. на Районен съд – гр. Горна Оряховица. Според удостоверението по отношение на поземлен имот с [идентификатор] с адрес на имота [населено място], [улица], целият с площ 244 кв.м., номер по предходен план: 1367, 1368, кв. 205, парцел IX, има заведено гражданско дело № 1837/2022 г. по описа на ГОРС за делба между следните съделители: Д. З. Н., Д. Д. Л.-Ш., С. Й. С., Я. С. З., З. С. З., Н. С. Ц., Х. С. З. и С. П. Г..

Съобразявайки постъпилите възражения и приложеното Съдебно удостоверение от 27.02.2023 г. на Районен съд – гр. Горна Оряховица, началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място] е постановил Решение № 18-4189-10.04.2023 г., с което на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спрял административното производство, започнало по заявление вх. № 01-36245/19.01.2023 г. по описа на СГКК [населено място], подадено от заинтересованата страна по делото С. Г., до приключване на производството по гр. дело № 1837/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица с влязъл в сила акт. В мотивите на решението административният орган е изложил описаната дотук фактическа обстановка, като е посочил, че образуваното гражданско дело по отношение на ПИ с [идентификатор], който по проекта на жалбоподателя се предвижда да бъде заличен, е преюдициално спрямо произнасянето по искането на Г.. Посочил е, че делото за делба съдържа в себе си и установително произнасяне досежно имота, неговите собственици и техните квоти в него, а С. Г. е посочен като съделител /съсобственик/ в ПИ с [идентификатор].

Посоченото решение е оспорено с жалба, подадена от Г., пред настоящия съд, като с Определение №315/26.07.2023г. по адм.д. №359/2023г., постановено в закрито съдебно заседание, същата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че С. Г. е собственик на [ПИ], който е включен в УПИ ІХ-1367, 1368, кв. 205 по плана на [населено място]. Констатирал е, че имотът е част от ПИ с [идентификатор], като исканото изменение се състои в заличаване на посочения ПИ и нанасяне на ПИ с проекти идентификатори ***, *** и промяна на границите на ПИ с идентификатори *** и ***. Констатирал е също, че ПИ с [идентификатор] е предмет на съдебна делба, а Г. е един от съделителите. Позовавайки се на чл. 344, ал.1 ГПК е направил извод, че решението по допускане на делбата има установително действие по отношение наличието на съсобственост и пределите на правото на собственост на страните. Приел е, че при вписване на исканото изменение имот с [идентификатор] ще бъде заличен и няма да има предмет на делбата.

Посоченото определение е оспорено от Г. пред Върховен административен съд, който с Определение №10961/13.11.2023г., постановено по ч.адм.д. № 9904/2023г. е отменил Определение №315/26.07.2023г., постановено по адм.д. №359/2023г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, отменил е Решение № 18-4189-10.04.2023 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Велико Търново, постановено по заявление №01-36245/19.01.2023г. на С. П. Г. и е върнал преписката на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Велико Търново за произнасяне по същество на направеното искане. Съдът е намерил изводът на първостепенния съд, че решението по образуваното делбено производство е преюдициално по отношение на исканото вписване на промени в КК и КР за незаконосъобразен. В този смисъл е посочил, че решението, с което е спряно административното производство е незаконосъобразно и постановено, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за издаване на искания административен акт. Изтъкнал е, че административният орган не е изискал от лицата, депозирали възраженията, да докажат правата си на собственост върху посочените имоти, за да се направи извод за наличие на спор за материално право. Посочил е, че делбеното дело е с предмет ПИ с [идентификатор], но не и ПИ с [идентификатор], за което образуваното гражданско дело е ирелевантно. Следователно не е налице правното основание на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК за спиране на производството по делото. Приел е, че като е направил извод в обратния смисъл първоинстанционният съд е постановил определение в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени, като се постанови друго, с което оспореният акт да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за произнасяне по съществото на искането. Отбелязал е, че преди да се произнесе по искането за изменение на КК и КР за посочените имоти административният орган следва да укаже на лицата, депозирали възражения срещу исканото изменение, да установят правата си на собственост/съсобственост и в зависимост от това да направи извод за основателност или неоснователност на искането за изменение на КК и КР по отношение на описаните по-горе поземлени имоти и постанови административен акт по същество.