Решение № 578 от 24.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. Бургас, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120201222 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Я. Я., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № НП-2551/28.11.2025 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лв.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Т.

Н...., която моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.06.2025 г., около 13:45 часа, в гр. Бургас, в ж.к. М....., жалбоподателят Г. Я. Я., като водач на МПС - бял М... с рег. № ...., паркирал върху пешеходна пътека въпросния автомобил, собственост на ЕТ „С....“. За констатираното нарушение св. Д. С. - на длъжност специалист в отдел „Общофункционален контрол“ в дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ при Община Бургас, съставила на жалбоподателя АУАН по чл.

98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

На 28.11.2025 г. е издадено и атакуваното в настоящото производство наказателно постановление, в което е пресъздадена фактическата обстановка, изложена в АУАН.

Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл.

98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, наложил на 1 жалбоподателя административно наказание "глоба" от 50 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по делото писмени документи (л. 8 - 10, л. 18 - 19) и от показанията на свидетелите Д. С. и К.

Д.. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя Д. С. и свидетеля по акта К. Д., които показания са еднопосочни и логични, без вътрешни противоречия и такива помежду си, и които съдът кредитира изцяло. От показанията на свидетелите Д. С. и К. Д. по един безспорен начин се установява, че действително жалбоподателят е бил паркирал автомобила върху пешеходната пътека, като по време на съставяне на АУАН същият е превел автомобила в движение и го преместил от пешеходната пътека на друго място. Посочените свидетели са незаинтересовани от изхода на делото, последователно и логично излагат възприятията си по случая, поради което и съдът дава вяра на изложеното от тях. Показанията на свидетелите и събраните писмени доказателства в пълна степен разкриват всички относими факти, и съдът ги кредитира в тяхната цялост.

Фактическата обстановка, досежно главния факт, се подкрепя и от показанията на св.

Т.. Н..., който установи по делото, че жалбоподателят действително е бил паркирал автомобила на въпросното място върху пешеходната пътека. Свидетелят Н... се опита да оправдае тази постъпка на жалбоподателя с факта, че автомобилът му бил аварирал, което наложило да се паркира върху пешеходната пътека. За това дали автомобилът е бил аварирал обаче не се събраха други доказателства, а напротив, свидетелите Д. С. и К. Д. установиха с категоричност, че жалбоподателят не е бил сигнализирал (обозначил), че автомобилът е развален, а напротив, веднага след предприемане на действията по съставяне на АУАН той преместил автомобила на свободните места за паркиране, като не е имало проблем с неговото запалване и привеждане в движение. В тази връзка съдът не цени показанията на св. Т.. Н..., в частта, че причината МПС да се паркира върху пешеходната пътека е в неговата неизправност, като приема това за изцяло защитна версия, която обаче се явява изолирана от събрания по делото доказателствен материал. Нещо повече. Дори да се приеме, че автомобилът е имал някакъв технически проблем, това обстоятелство не променя извода, че има извършено нарушение, тъй като неизправността на МПС не може да се използва като аргумент за паркиране върху пешеходна пътека. И това е така, защото в този случай водачът му следва или да го премести на безопасно място или да остане на пътя и да сигнализира участъка по съответния ред, а не да паркира на пешеходна пътека.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 20.03.2026 г., а жалбата подадена на 27.03.2026 г.), от легитимирано 2 да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 4077/06.12.2023 г. на кмета на Община Бургас. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - старши специалист в Отдел „Общофункционален контрол“ в Дирекция „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ при Община Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 167, ал. 2, вр. чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 4077/06.12.2023 г. на кмета на Община Бургас е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините имат правомощия по контрол в населените места за изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране и престой от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства и велосипеди и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана, и на основание чл. 189, ал. 1 от ЗДвП могат да констатират и да съставят актове за нарушения по ЗДвП. В този смисъл не е било необходимо да се уведомят службите на МВР и се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателя за липсата на компетентност на служителите на администрацията на пътя.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съдът не споделя поддържаното от жалбоподателя възражение, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не му е връчен препис от АУАН. Видно от съдържанието на АУАН (л. 8), жалбоподателят е вписал своите възражения в самия акт, подписал е същия и разписката, с която изрично е удостоверил, че е запознат със съдържанието АУАН и е получил препис от него. След това, на 20.03.2026 г. е получил по пощата и препис от НП, като в този смисъл не само се е запознал изцяло със съдържанието на акта и НП, но и е упражнил по съдебен ред правото си на жалба. С оглед на изложеното правата му в нито един момент не са били нарушени.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описаното дава достатъчна яснота относно мястото, датата и начина на извършване на нарушението.

Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Досежно посоченото в жалбата възмущение от твърдяното поведение от страна на 3 контролните органи, то същото не е предмет на настоящото дело и е ирелевантно за правния спор.

Съдът намира, че жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, забраняваща престой и паркиране на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. Съгласно т. 17 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата пешеходната пътека е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Според чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на въпросната дата, час и място жалбоподателят, като водач на МПС, е паркирал същото на пешеходната пътека. Установява се и авторството на извършеното нарушение, тъй като и самият жалбоподател не оспорва факта, че той е паркирал автомобила.

При определяне размера на наказанието, наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Извършеното деяние е съставомерно по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и е основание за реализиране на административнонаказателната му отговорност по санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП. Последната предвижда наказание "Глоба" от 50 лв. Наложеното на жалбоподателя наказание е определено правилно по вида си, съобразно приложимия санкционен състав, и индивидуализирано в размера, който е фиксиран в разпоредбата.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като се касае за важни задължения на водачите на МПС, при неизпълнение на които водят до затрудняване движението на останалите водачи на МПС и дори могат да съставляват причина за настъпване на ПТП. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното нарушение не само, че не разкрива пониска степен на обществена опасност, а тъкмо напротив. Касае се за паркиран товарен 4 автомобил, който логично закрива видимостта в по-голяма степен от лек автомобил, респективно създава много по-голяма опасност за най-уязвимите участници в движението пешеходците, които решат да ползват пешеходната пътека. Отделно от това, както стана ясно, камионът е бил паркиран на голям булевард, на възлово място, между две училища, млечна кухня и детска градина.