Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 335 от 13.12.2022, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Гражданско дело 1233/2022
Вид
Решение № 335
Подписан
13.12.2022
В сила
05.01.2023
Състав
Галя Василева Петрешкова Ставарова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Козлодуй, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20221440101233 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба на М. М. П., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, ....., чрез пълномощник адв. М. С., съдебен адрес: гр.Козлодуй, сграда на АПК, ет.2, ПРОТИВ "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от изпълнителния си директор Георги Кирков, с правно основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, с цена на иска: 1316.44лв. /хиляда триста и шестнадесет стотинки и четиридесет и четири стотинки/.

Съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че М. М. П., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, ....., не дължи на "АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление: гр.Козлодуй, обл.Враца, сумата от сумата от 1152.42лв. /хиляда сто петдесет и два лева и четиридесет и две стотинки стотинки/ представляваща стойността на ползвана и неплатена топлинна енергия, ведно с направените разноски в размер на 46.02лв. /четиридесет и шест лева и две стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 112.00лв. /сто и дванадесет лева/, за които е издаден изпълнителен лист от 28.10.2002г. по гр.дело № 591/2002г. на РС - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 30/2003г. по описа на ДСИ при Районен съд — Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност.

Да се обезсили издадения на 28.10.2002г. по гр.дело № 591/2002г. на РС -Козлодуй изпълнителен лист.

Да осъди „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК 106513772 да заплати направените по делото разноски.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК и в срока е получен писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва ИМ по основание и размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли 1 като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения иск от М. М. П..

Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултеко възнаграждение, равно на адвокатското такова.

По делото са приложени като писмени доказателства - Молба за образуване на изпълнително дело. Изпълнителен лист от 28.10.2002г. по гр.дело № 591/2002г. на РС -Козлодуй. Молба за справки и предприемане на действия по изпълнително дело № 30/2003 г. на държавен съдебен изпълнител при районен съд -Козлодуй; Разпореждаме от 18.05.2022г. по изпълнително дело № 30/2003г. на държавен съдебен изпълнител при районен съд Козлодуй; ПДИ по изпълнително дело № 30/2003г. на държавен съдебен изпълнител при районен съд - Козлодуй; Молба до служба по вписвания за вписване на възбрана на недвижим имот. Удостоверение за наследници.

Експертно решение на ТЕЛК комисия към МБАЛ „Свети Николай Чудотворец - Лом" ЕООД. Разпореждане на НОИ.

Декларация. Писмо от ДСИ при РС Козлодуй с приложено ИД№30/2003г., ведно с присъединени към него ИД 217/2004г. №210/2011г.; №268/2015г.;

№208/2016г.; №188/2018г.; №359/2018г.; №139/2019г.; №189/2020г. и №240/2021г. по описа на СИС при РС Козлодуй; Писмо от гражданско деловодство при РС Козлодуй, с което ни уведомяват, че не могат да ни предоставят гр.дело№ 591/2001г., арх.№70/2003г., тъй като е унищожено, съгласно пет годишния срок за унищожаване на неценни дела с изтекъл срок за съхранение, съгласно Акт №318/02.12.2009г. на ДА „Архиви”, отдел „ Държавен отдел” гр. Враца.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:.

В полза на ответното дружество „АЕЦ Козлодуй" ЕАД на 28.10.2002г. е издаден изпълнителен лист по гр.дело № 591/2001г. на РС – Козлодуй, срещу Г.М.Н., за сумата от 1152.42лв. /хиляда сто петдесет и два лева и четиридесет и две стотинки стотинки/ представляваща стойността на ползвана и неплатена топлинна енергия, ведно с направените разноски в размер на 46.02 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 112.00 лева.

Въз основа на изпълнителния лист и подадена на 17.01.2003г. молба от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е образувано изпълнително дело № 30/2003г. по описа на ДСИ при РС - Козлодуй. С молбата за образуване взискателя е поискал извършването на справки за притежавани от длъжника движими и недвижими имоти, банкови сметки и получавано трудово възнаграждение, но не е посочил принудителен способ. В изпълнение на възложените му от взискателя правомощия, съдебния изпълнител е поискал информация от НАП, КАТ и Община Козлодуй „Дирекция МДТ", но не са предприемани принудителни действия.

ПДИ е връчена лично на длъжника, но въпреки това по делото няма плащания.

На 06.07.2007г. и 23.01.2012г. взискателя е подавал молби за справки, но не е предприемал действия.

Първото изпълнително действие по делото, взискателя е предприел едва на 27.02.2012г. когато е поискал да бъде насрочен опис на движими вещи собственост на длъжника. Описа е извършен на 24.07.2012г.

2

Следващите изпълнителни действия, които взискателя е предприел са, както следва:

На 17.07.2014г., когато е поискал да бъде насрочен опис на движими вещи и да бъде наложен запор на получаваната от длъжника пенсия.

На 21.11.2016г., когато е поискал да бъде вписана възбрана на недвижим имот - апартамент, собственост на длъжника.

На 21.03.2017г., когато е поискал да бъде насрочен опис на недвижим имот - апартамент, собственост на длъжника.

На 13.09.2018г., когато е поискал да бъде извършена нова оценка на недвижим имот - апартамент, след което същия да бъде изнесен на публична продан.

На 26.03.2019г., когато е поискал да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника.

На 11.04.2022г., когато е поискал да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника.

На 16.05.2022г., когато е поискал наследника на починалия длъжник ищцата М. М. П. да бъде конституирана като длъжник в процеса. Молбата е уважена от съдебния изпълнител, който с разпореждане от 18.05.2022г. е конституирал настоящия ищец, като длъжник в изпълнителното производство в качеството и на наследник на починалия длъжник. След конституирането и в производството, длъжника е получила ПДИ, но не са последвали плащания.

След тази дата и до настоящия момент взискателя не е подавал други молби за справки и не е предприемал принудителни действия по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Иска предмет на спора е за оспорване на вземания, удостоверени в изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Правното основание на иска е чл. 439, ал.1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, като според съда иска е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.

По отношение на доказателствената тежест всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици, като в тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителния лист, е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените правопогасяващи факти и обстоятелства. Предвид това, че в случая ищеца се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изпълнителното дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.

В т.10 на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното 3 производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК/отм.// нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.

Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Със същото тълкувателно решение е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.действия по чл.116, б.”б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116, б.”в” ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването.

Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар. ”перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, 4 когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, защото прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

По отношение давността съдът приема за важно още и, че вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия и топла вода. Вземанията за тези услуги са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката, тригодишна погасителна давност по чл.111, б "в" от ЗЗД. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2012г. по описа на ОСГКТК на ВКС, според което вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност.

От отбелязването в листа е видно, че вземането на ответника е установено с влязло в законна сила съдебно решение, поради което вземането се погасява с общата петгодишна погасителна давност.