Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2454 от 20.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52350/2025
Вид
Определение № 2454
Подписан
20.01.2026
В сила
20.01.2026
Състав
БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2454 гр. София, 20.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110152350 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 378621/19.11.2025г. на СРС, подадена от „ЗАД „Алианц България““ АД срещу „Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-Застраховане““ АД.

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК и при прилагане на чл. 3, чл. 4, чл.

11, чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, вр. Решение на Съвета /ЕС/ № 2025/1407 от 08.07.2025г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026г., съдът ОПРЕДЕЛИ: на:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе Дата: 10 март 2026г.

Час: 10:50

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищецът „ЗАД „Алианц България““ АД чрез адв. С. М. – АК-София, е предявил срещу ответника „Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-Застраховане““ АД искове с правно основание по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца: сумата от 511,29 евро /частично от 2593,05 евро/, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение /с включени ликвидационни разноски/ по щета № 0300-22-302-501211 за нанесени вреди на товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № СВ9803РТ, при пътно-транспортно произшествие на 15.12.2022г. на път І-4 при км. 97+650, причинено виновно от водача на автомобил марка „Ивеко“, модел „35Ц18“, рег. № РВ9696РТ, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /19.11.2025г./ до окончателното изплащане на сумата. сумата от 95,63 евро, представляваща лихва за забава за периода 13.07.2024г.18.11.2025г.

Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 15.12.2022г. на път І-4 при км. 97+650, водачът на автомобил марка „Ивеко“, модел „35Ц18“, рег. № РВ9696РТ, причинил ПТП, при което бил увреден автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № СВ9803РТ. Към датата на произшествието за увредения автомобил при ищеца била налице застраховка „Каско“ по полица № 22-0300/302/5001420. За автомобила, управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил налице договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“. При ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № 0300-22-302-501211. Налице била тотална щета, като 1 ищецът изплатил застрахователно обезщетение от 36754,00 лева, както и сторил ликвидационни разноски от 15,00 лева. Така общата сума по регреса била 36769,00 лева.

Встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника, ведно с ликвидационни разноски, който изплатил доброволно сумата от 31697,42 лева. Остатъкът от 5071,57 лева / 2593,05 евро останал неплатен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК-Застраховане““ АД чрез юрк. Искра Асенова е подал Отговор на исковата молба, вх.

№ 7524/12.01.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва настъпването на ПТП, както и че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача, сочен за виновен за настъпването му, е била застрахована при ответника. Оспорва предявения иск по размер, като твърди, че дължимото обезщетение било в по-малък размер, изплатеното такова било завишено, като с извършеното плащане е изпълнил изцяло и коректно задължението си по регреса. Доколкото главният иск бил неоснователен, неоснователна била и претенцията за лихва.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 411 КЗ е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. По иска за лихва доказателствената тежест е за ищеца, който следва да установи наличието на парично задължение с настъпил падеж и продължителността на забавата. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

По делото не се спори относно това, че на 15.12.2022г. на път І-4 при км. 97 +650, водачът на автомобил марка „Ивеко“, модел „35Ц18“, рег. № РВ9696РТ, причинил ПТП, при което бил увреден автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № СВ9803РТ, че към датата на произшествието за увредения автомобил при ищеца била налице застраховка „Каско“ по полица № 22-0300/302/5001420, че за автомобила, управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил налице договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“, че при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № 0300-22-302-501211, че била налице тотална щета, като ищецът изплатил застрахователно обезщетение от 36754,00 лева, както и сторил ликвидационни разноски от 15,00 лева, като така общата сума по регреса била 36769,00 лева, че, встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника, ведно с ликвидационни разноски, който изплатил доброволно сумата от 31697,42 лева, като остатъкът от 5071,57 лева / 2593,05 евро останал неплатен.

По доказателствата:

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ ПО ДЕЛОТО ТОВА, че на 15.12.2022г. на път І-4 при км. 97 +650, водачът на автомобил марка „Ивеко“, модел „35Ц18“, рег. № РВ9696РТ, причинил ПТП, при което бил увреден автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № СВ9803РТ, че към датата на произшествието за увредения автомобил при ищеца била налице застраховка „Каско“ по полица № 22-0300/302/5001420, че за автомобила, управляван от причинилия произшествието водач, към датата на ПТП бил налице договор с ответника за застраховка „Гражданска отговорност“, че при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № 0300-22-302-501211, че била налице тотална щета, като ищецът изплатил застрахователно обезщетение от 36754,00 лева, както и сторил ликвидационни разноски от 15,00 лева, като така общата сума по регреса била 36769,00 лева, че, встъпвайки в правата на увреденото лице, ищецът предявил регресна претенция спрямо ответника, ведно с ликвидационни разноски, който изплатил доброволно сумата от 31697,42 лева, като остатъкът от 5071,57 лева / 2593,05 евро останал неплатен.

ДОПУСКА изслушването на заключение на вещо лице по съдебна автотехническа експертиза, което да отговори на поставените в исковата молба и отговора на исковата молба въпроси. НАЗНАЧАВА за вещо лице ТОНИ ПЕТРОВ ТОНЕВ, специалност: Технология и организация на автомобилния транспорт, Техническо поддържане на автомобилите, Съдебен експерт-оценител на оборотни и дълготрайни активи, Автотехническа експертиза, Изпитващ на кандидати за водачи на МПС, тел. ***, ***. ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице възнаграждение в размер от 210,00 евро, платими: от ищеца – 150,00 евро, от ответника – 60,00 евро в седмодневен срок от съобщението. Вещото лице ДА СЕ УВЕДОМИ за поставените му задачи след представяне на доказателства за заплатен депозит. УКАЗВА на вещото лице да депозира заключението 2 си най-малко една седмица преди съдебното заседание и след разпит на допуснатите по делото свидетели, като работи само след уведомяване за внесен депозит.

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, ***, ет. 2, ст. 204. За връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. ***, ***; Eлектронна поща: [email protected]. На страните да се връчат заявления за започване на процедура по медиация.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация /чл. 140а, ал. 3, т. 5 и т. 7 ГПК/.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните по електронна поща. На ищеца да се изпрати и отговорът на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3