Определение № 2886 от 05.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2886 гр. София, 05.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512653 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 129, ал. 3 вр. ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца Н. Р. Ж., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.С. от САК, срещу разпореждане рег. № 132296 от 25.08.2025 г. по гр.д. № 56823/2024 г. на Софийски районен съд, 31 състав, с което е върната исковата молба, по която е образувано същото дело.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно. Исковата молба била редовна и отговаряла на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Дадените от районния съд указания – ищецът в тримесечен срок от съобщението да представи доказателства за иницииране на производство по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на ответното дружество или данни, че е вписан нов управител на същото дружество, били неизпълними от ищеца. По партидата на ответното дружество и понастоящем не било вписано прекратяване на ответното ЕООД по иск на прокурор поради невписването на нов управител (чл. 155, т. 3 ТЗ), а по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ било видно, че няма вписан и нов управител.

Ищецът бил в невъзможност да изпълни дадените му указания, тъй като не бил активно легитимиран да образува производство за прекратяване на дружеството по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ. Дадените от съда неясни или неточни указания не влечали след себе си неблагоприятни последици за ищеца, вкл. не можели да са основание за прекратяване на делото. Поради това моли съда да отмени атакуваното разпореждане и да върне делото на СРС за продължаване 1 на съдопроизводствените действия.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С исковата молба, вх. № 301132/25.09.2024 г. на СРС, районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от Н. Р. Ж., ЕГН

**********, срещу

„КОРЕКТ

ИНСТАЛЕЙШЪН“

ЕООД,

ЕИК 204450185, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Светослав Пламенов Христов.

Исковата молба е била редовна и на 13.11.2024 г. съдът разпоредил преписи от нея и приложенията да се връчат на ответника за отговор в срока по чл. 131 ГПК. Връчване не е извършено и след справки е констатирано, че управителят на ЕООД е починал на 20.06.2024 г., а в ТРРЮЛНЦ не е вписан нов управител.

След изпратено писмо до тримата наследници по закон на починалия с искане да заявят дали искат продължаване дейността на дружеството същите са депозирали заявление от 05.02.2025 г., че отказват да продължат дейността на дружеството, което предпоставяло хипотезата на чл. 157 ТЗ за неговото прекратяване.

С разпореждане от 02.05.2025 г. районният съд указал на ищеца в тримесечен срок от съобщението да представи доказателства за иницииране на производство по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на ответното дружество или данни, че е вписан нов управител на същото дружество, с предупреждение, че при неизпълнение на указанията ще върне исковата молба. Указанията са съобщени на ищеца на 16.05.2025 г.

С обжалваното разпореждане от 25.08.2025 г., като констатирал, че в дадения достатъчен тримесечен срок указанията не са изпълнени, нито е искано продължаване на срока, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК районният съд върнал исковата молба.

2

Разпореждането е неправилно.

Чл. 129, ал. 1 ГПК вменява в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. Когато констатира нередовност на исковата молба, т.е. отклонение на същата от което и да е от изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, съдът е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. За целта съдът трябва да даде законосъобразни, ясни, точни и пълни указания в какво се изразяват нередовностите на исковата молба, за да може ищецът да предприеме необходимите процесуални действия за отстраняването им. При неизпълнение на тези указания от ищеца съдът разполага с правомощието да върне исковата молба като нередовна на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Съгласно ал. 4 на чл. 129 ГПК, по същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.

Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че когато съдът оставя исковата молба без движение и дава срок за отстраняване на констатирани нередовности, той може да приложи последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК само ако действително е налице нередовност на исковата молба, като указанията трябва да са ясни, точни и конкретни.

В случая исковата молба е била редовна – отговаряла е на всички изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК. При установеното в хода на делото обстоятелство, че управителят на ответното ЕООД е починал и изявлението на наследниците му, че не желаят да продължат дейността на дружеството, районният съд е следвало да назначи на ответното дружество особен представител по реда на чл. 29, ал. 2 ГПК, като даде указания на ищеца да внесе депозит за възнаграждение на особения представител.

Действително, с т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС е разяснено, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, пр. посл. ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3, вр. ал. 1, т. 5 ТЗ. При справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че и към настоящият момент ответното ЕООД не е прекратено със съдебно решение и съществува при условията на „висящност“, изяснена в т. 1 от тълкувателното решение, чието действие е ретроактивно – и за заварените съдебни производства, и 3 задължително за органите на съдебната власт – чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Противно на поддържаното в частната жалба, ищецът като трето лице с правен интерес би могъл да сезира прокурора, но не е длъжен да стори това, нито липсата на назначен ликвидатор е пречка за движение на делото. В този случай, съгласно константната практика на ВКС, съдът назначава особен представител на дружеството на основание чл. 29, ал. 2 ГПК (така определение № 3601 от 09.07.2025 г. по к. гр. д. № 3324/2024 г., ІІІ ГО на ВКС, определение № 2051 от 24.04.2025 г. по к. гр. д. № 4064/2024 г., ІV ГО на ВКС и др.).

След като дадените от районния съд указания са били незаконосъобразни, за същия не се е породило и правомощието да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Атакуваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на СРС, 31 състав за продължаване на съдопроизводствените действия с даване на указания на ищеца за внасяне на възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника по реда на чл. 29, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане рег. № 132296 от 25.08.2025 г. по гр.д. № 56823/2024 г. на Софийски районен съд, 31 състав, с което е върната исковата молба с вх. № 301132/25.09.2024 г., по която е образувано същото дело.

ВРЪЩА делото на СРС, 31 състав за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4