Присъда № 55 от 02.07.2026, Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 372/2026 г. по описа на Районен съд П.

МОТИВИ:

Наказателното производство е образувано по тъжба от М. П. Г. с ЕГН:

********** срещу И. А. Т., роден на ... г. в гр. Б., живущ в с. Д., ул.„...“ № 10, постоянен адрес: гр. П., ул. „Ц. А.“ № 52, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, пенсионер, ЕГН: ********** за това, че на ... г. в с. Д., обл. П., й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток с размери 2,5 х 2,5 см в лявата окосмена част на главата и в областта на лакътя на левия горен крайник – червеникаво на цвят, кръгловато по форма кръвонасядане с размери 2,5 х 2,5 см, всред него охлузване с размери 2,0 х 2,0 см с нежна коричка под нивото на околната кожа, причинили на тъжителката болка без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявеният от тъжителката М. П. Г. против подсъдимия И. А. Т. граждански иск за сумата от 2000 евро, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, съответно по 1000 евро за всяко от двете твърдени увреждания, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, като тъжителката е конституирана и като граждански ищец.

Повереникът на частния тъжител пледира за постановяване на осъдителна присъда, като поддържа, че събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин твърдяното в тъжбата нападение. Сочи, че непосредствено след случая тъжителката е потърсила съдействие чрез тел.

112, че на следващия ден е била освидетелствана от съдебен лекар, както и че съобщеното от нея на сина й за случилото се съответства на установените телесни увреждания. Поддържа и предявения граждански иск и претендира разноски.

Защитата пледира за оправдаване на подсъдимия, като счита, че от събраните доказателства не може да бъде установено по безспорен начин нито твърдяното физическо въздействие, нито причинната връзка между действия на подсъдимия и констатираните увреждания. Изтъква противоречията между различните версии за случилото се, обстоятелството, че синът на тъжителката не е очевидец, както и че непосредствено пристигналите полицейски служители не са възприели видими наранявания по тъжителката и не са получили оплакване за нанесен побой. Моли гражданският иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени сторените от подсъдимия разноски.

Районен съд П., като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна 1 следното:

Тъжителката М. П. Г. и подсъдимият И. А. Т. живеят в съседни имоти в с. Д.. От години отношенията помежду им не били добри, като между тях възниквали спорове във връзка с границата между имотите, оттичането на вода, намиращо се в близост дърво, керемиди и други въпроси от битов и междусъседски характер.

Тъжителката е възрастна и трудно подвижна. При излизане навън използвала и вила, която, според твърденията на сина й, й служела както за подпиране, така и за събиране на боклуци и листа, тъй като трудно се навеждала.

На ... г. в следобедните часове тя се намирала пред дома си, непосредствено до имота на подсъдимия, като в ръцете си държала именно такава вила. По същото време подсъдимият И. Т. и живеещата с него на семейни начала свидетелка И. В. се прибрали от магазина. Тъжителката тръгнала към тях. Между тъжителката, от една страна, и подсъдимия и свидетелката В., от друга, възникнал пореден междусъседски конфликт. В хода на конфликта тъжителката паднала на земята.

В тъжбата М. Г. твърди, че това се случило, тъй като подсъдимият се приближил до нея и внезапно я ударил много силно по главата, като предположила, че държал нещо в ръката си, без да е сигурна в това. Твърди още, че вследствие на удара паднала на земята и за няколко минути изгубила съзнание.

Свидетелят П. Г. – син на тъжителката, не е присъствал на инцидента. За него узнал след обаждане от полицейски служител и пристигнал в с. Д. след като полицейският екип вече си бил тръгнал. От майка си научил версия, според която И. Т. я блъснал в гърдите, тя паднала, след което била ударена по главата, като според различните части на разказа й ударът бил с юмрук или евентуално с твърд предмет. Свидетелят Г. лично възприел нараняване на лакътя, което в съдебно заседание локализирал по дясната ръка, докато в съдебномедицинското удостоверение увреждането е описано по левия горен крайник. Самият той не видял нараняване по главата, а за болките в тази област научил от майка си.

Различна версия за събитията дава свидетелката И. В.. Според нея тъжителката се насочила към нея с вилата, свидетелката се отместила, при което Г. се подхлъзнала и паднала. По думите й подсъдимият бил в автомобила и се приближил след падането, за да помогне на тъжителката да стане. Свидетелката сочи още, че мястото било мокро и кално, че тъжителката паднала върху циментовата настилка непосредствено до дърво, като не възприела дали тя действително си удря главата в него.

На подадения сигнал на място пристигнали полицейските служители Б.

Г. и Х. З.. Свидетелят Б. Г. заварил тъжителката, която била видимо афектирана и държала вила. От проведените разговори станало ясно, че между съседите е имало скандал и взаимни обвинения за посягане един към друг. Г.

2 заявила, че била дърпана по ръцете и тялото, но свидетелят не видял по нея видими наранявания и не си спомня тя да е съобщила за конкретно телесно увреждане. Не била викана и спешна медицинска помощ. Аналогични са показанията и на свидетеля Х. З., който също посетил адреса непосредствено след сигнала. Той не си спомня някой от тримата участници да се е оплакал, че е бил бит или ударен, нито е възприел видими наранявания. Полицейските служители останали на място около 20–25 минути, като тъжителката била силно превъзбудена и поради това била осъществена връзка със сина й.

На следващия ден М. Г. била прегледана от съдебен лекар.

Съдебномедицинското удостоверение обективира наличието на оток с размери 2,5 х 2,5 см в лявата окосмена част на главата и кръвонасядане в областта на левия лакът с размери 2,5 х 2,5 см, всред което имало охлузване с размери 2 х 2 см. Уврежданията са причинили болка без разстройство на здравето.

По делото са възпроизведени и три аудиозаписа, предоставени от Районен център 112 – Кърджали. Същите установяват обстоятелството, че във връзка с възникналия междусъседски конфликт е търсено съдействие от органите на полицията, както от страна на тъжителката, така и от страна на свидетелката В.. Първото обаждане е от страна на В., но прекъснало, тъй като на свидетелката й се изтощила батерията на телефона. Тя сочи в следващото си обаждане, че тъжителката „иска с една вила да ни трепе, а ние нищо не й правим“. На свой ред тъжителката е заявила при обаждането си на тел.112, че подсъдимият я е „бутнал на земята и иска да ме трепе“, „да ме бие“.

Съдържащите се в разговорите изявления на участниците представляват съобщаване на тяхната версия за настъпилите вече събития и следва да бъдат проверявани чрез останалия доказателствен материал, а не да бъдат използвани като самостоятелно потвърждение на собственото твърдение на съответния участник в конфликта.

В хода на съдебното следствие бе възпроизведен и видеозапис, предоставен по време на водената полицейска проверка. Той е изготвен от свидетелката В.. От него не се установява моментът, в който тъжителката е паднала, нито твърдяното в тъжбата нанасяне на удар от подсъдимия. Записът започва в момент, в който Г. вече се намира на земята непосредствено до дървото. Впоследствие тя сама се изправя, придвижва се, държи вилата, борави с нея, жестикулира и продължава словесната разправия с подсъдимият и В., като им отправя закани, включително и, че ще ги „издъни“ за това, че я псуват, „аз сега ще ти кажа“, „по закон ще те вкарам в затвора“, псува ги и дори показва среден пръст на подсъдимия и В.. Оправя им обвинения във връзка с имота им. В. също й отговаря с обиди. В заснетата част не се установява подсъдимият да нанася удар и не се вижда физическо въздействие от него спрямо тъжителката. Този запис има съществено доказателствено значение не защото установява механизма на падането – такъв извод от него не може да бъде направен, – а защото обективно потвърждава няколко съпътстващи обстоятелства: тъжителката действително е държала вила, 3 намирала се е непосредствено до дървото и твърдата настилка до границата с имота на подсъдимия, след случилото се е била в състояние сама да се изправи и придвижва, както и че между страните е продължил словесния конфликт и след падането. Същевременно записът не потвърждава твърдяното в тъжбата физическо нападение от страна на подсъдимия.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на онази част от събраните гласни, писмени и веществени доказателствени материали, които взаимно се допълват и не си противоречат, като подложи на внимателна проверка както доказателствата в подкрепа на обвинението, така и тези, които го разколебават.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите – полицейските служители Б. Г. и Х. З. относно лично възприетото от тях след пристигането на място. Двамата полицай са външни за конфликта лица, нямат лични отношения със страните и показанията им взаимно се допълват. Особено съществено е, че те са пристигнали непосредствено след сигнала и въпреки престоя си на място в продължение на около 20–25 минути нито са възприели видими травматични увреждания по тъжителката, нито са запомнили тъжителката да се е оплакала, че подсъдимият я е ударил силно по главата и тя е загубила съзнание. Последното не доказва само по себе си, че по тялото на тъжителката не е имало никакво увреждане – охлузването на лакътя действително е могло да бъде прикрито от облеклото, – но е съществено при оценката на достоверността на твърдението й за силен удар в главата и последвала загуба на съзнание за няколко минути. При подобна версия е житейски необяснимо пострадалата, която именно е потърсила полицейско съдействие, при продължителен разговор с пристигналите служители да не им съобщи за едно толкова съществено обстоятелство. Такова не е съобщила и при обаждането на тел.112.

Показанията на свидетеля П. Г. съдът кредитира единствено относно обстоятелствата, които свидетелят лично е възприел – обаждането на полицейски служител, пристигането му след инцидента, състоянието на майка му и последващото й отвеждане за съдебномедицинско освидетелстване. По отношение на самия механизъм на уврежданията на майка му показанията на Г. са производни. Свидетелят не е бил там и възпроизвежда разказа на собствената си майка. Този разказ не може да придобие по-висока доказателствена стойност само защото впоследствие е повторен от друго лице (а дори и да бъде повторен от няколко лица). Освен това в него се открИ.т съществени различия спрямо първоначално изложеното в тъжбата – в тъжбата се сочи внезапен силен удар по главата и последвало падане, докато пред сина е описано и предхождащо блъскане в гърдите и падане, последвано от удар.

Не е последователна и версията дали ударът бил с юмрук или с държан в ръката предмет. Отделно от това свидетелят два пъти локализира лично видяното от него нараняване по дясната ръка, докато медицинският документ 4 установява травма на левия лакът. Тези несъответствия не дават основание автоматично да се отрече добросъвестността на свидетеля Г., но съществено ограничават възможността въз основа на показанията му да бъде доказан главният факт – че именно подсъдимият Т. е причинил телесните увреждания на М. Г. чрез описаното в тъжбата (която слага рамките на процеса) действие.

Освен това при обаждането си на тел.112 тъжителката е посочила, че подсъдимият я е „бутнал на земята и иска да ме трепе“. Последното противоречи изцяло на видеозаписа, на който не само не се вижда физическо съприкосновение между подсъдимия и тъжителката, включително впоследствие действия, за да я „трепе“ и да я „бие“, но липсват дори и каквито и да е словесни закани от негова страна в тази насока. Точно обратното - чува се как подсъдимият говори спокойно, не се заканва на тъжителката - за разлика от последната, която му казва, че ще ги „издъни“ за това, че я псуват, че „по закон ще те вкарам в затвора“, псува, обижда и дори показва среден пръст на подсъдимия и В.. Всъщност именно Т. приканва В. да сигнализира за случилото се, казва на тъжителката да спре да им чупи керемидите и ако има претенции за границите на имотите им – да повика техници.