Решение № 240 от 03.12.2021, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. К., 03.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20215510101800 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.С., ул. „****** представляван заедно от изпълнителните директори М.К. и С.С. чрез адв. Ст. М. против Д. Г. Д. ЕГН ********** от гр. К., бул. „*******“ № ******* с правно основание чл. 288а, ал.3 във вр. с чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7и цена на иска 6 213,46 лв.

Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител сочи, че на основание чл.288а, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559. ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 14.04.2016г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета № ****/14.04.2016г. Гаранционен фонд възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата 6 213,46 лв. чрез банкови проводи на 28.04.2016 г.. 12.06.2020 г. и 12.08.2020г. като парична равностойност на 3 176,89 евро по курса за деня, от които 1 790.51 евро обезщетение. 1385.10 евро такса обработка по ф-ри № 3000005579/04.04.2016г.,

№

3000011081/30.04.2020 г. и

№

3000011242/23.07.2020 г. и 1.28 евро такса МВР. На осн. чл.288а ал.2 от КЗ (отм.) на посочената дата Фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на И..

Към датата на образуване в ГФ на щета № ****/14.04.2016г. международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на И. чрез изплащане на обезщетение в размер на 3 176,89 евро, ведно с всички 1 гореописани разходи за щетите по увредения л.а. „******“ с рег. № ***** било вече извършено от Националното бюро на автомобилистите на И. в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл.282 и следв. от КЗ (отм.). В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението били направени разноски, които на осн. чл.288а ал.2 от КЗ (отм.) Фондът задължително възстановявал.

Сочи, че виновен бил ответникът Д. Г. Д., който на 12.08.2015г. в И., при управление на МПС „*******“ с ДКН ***** не се съобразил със светофарната уредба на кръстовище, преминал на червено и блъснал движещият се на зелен светофар л.а. „******“ с рег. № ***** и така причинил процесното ПТП.

В нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл.

483 от Кодекса за застраховането ответникът управлявал увреждащото МПС „*******“ с ДКН *****, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.

С регресна покана поканили ответника да възстанови платеното от

Гаранционен фонд, но и до днес лицето не било погасило задължението си.

Моли съда на осн. чл. 288а, ал.3 във вр. с чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7, да осъди Д. Г.

Д. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 6 213,46 лв. (шест хиляди двеста и тринадесет лева и 46 ст.), обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на И., за щетите по увредения л.а. „******“ с рег. № ***** от ПТП, настъпило на 12.08.2015г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Баикова сметка на Гаранционен фонд; *****, IBAN -*****1, Банков идентификационен код: ***

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника адв. Н. И.Г., АК-СЗ.

Сочи, че не е осъществила контакт с ответника.

Счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан.

Ищецът е подал исковата молба на 07.06.2021 г. В исковата молба се сочи, без да се сочат конкретните размери, че плащанията били осъществени чрез банкови преводи на 28.04.2016 г., на 12.06.2020 г. и на 12.08.2020 г. Съгласно т. 14 от Постановление № 7/77 г. от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, за регресните искове важала общата петгодишна давност, а давността започвала да тече от момента на изплащане на обезщетенията на правоимащите.

Възразява за изтекла погасителна давност за плащанията на ищеца, осъществени преди 07.06.2016 г. в размер на 1 067,90 лв.

В представените с исковата молба документи нямало доказателства за размер на сочения с исковата молба банков превод на 28.04.2016 г., но от представените Опис на платени щети на НББАЗ, подписали от Главен счетоводител, било видно, че по щета GF-16-047-1 на 12.06.2020 г. била платена сума в размер 2 078,66 лв., а на 12.08.2020 г. била платена сума в 2 размер 3 662.90 лв. Така общата сума, изплатена по тези два банкови превода била в размер на 5 145,56 лв. От тук си прави извода, че първият банков превод бил в размер на 1 067.90 лв.

Оспорва изцяло предявените искове по основание.

За да бъде уважен предявеният в настоящото производство иск, било необходимо по делото да бъде установено при условията на пълно и главно доказванеот страна на ищеца наличието на определените в закона предпоставки, а именно: настъпило пътно транспортно произшествие по вина на ответника, който е управлявал МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, причинени щети на увреденото МПС и техния размер, причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети.

От представените по делото доказателства не се установявало по безспорен и категоричен начин изискуемите от закона предпоставки, а именно елементите от фактическия състав на деликта и по-конкретно, че именно ответникът, при това със свое противоправно поведение, е причинил пътно-транспортното произшествие, от което да са настъпили онези имуществени вреди, обезщетение за които е платено. Липсвали категорични данни, че именно ответникът е управлявал посочения лек автомобил. Безспорен извод за това в какво се е изразило виновното поведение на ответника не можело да бъде направен от представените по делото писмени доказателства, тъй като същите касаели единствено установяване вредите по автомобила на И.нския водач и преписките между пострадалия, адвоката му и застрахователните органи.

Фактът, че Гаранционен фонд е изплатил чрез компенсационен орган на държава -членка на ЕС, какъвто е Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за Република България, застрахователно обезщетение не предполагало автоматично ангажиране на отговорността на физическото лице, което се твърди, че причинило вредата. Основателността на регресната претенция предполагало и съществуването на деликтно правоотношение по смисъла на чл.45 от ЗЗД, за да възникне валидно задължение на ответника по възстановяване стойността на причинените от виновното му и противоправно поведение вреди. Наличието на съдебно решение, с което е ангажирана отговорността на застрахователя „Олимпик“ и от там на компенсационния орган по застрахователните обезщетения по заведена от собственика на увредения автомобил претенция, и изложените в същото мотиви не установявали категорично управлението на увреждащия автомобил от ответника и не обвързвали настоящия съдебен процес.

Моли съда да отхвърли предявеният иск.

Съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да отстрани следните нередовности: да представи доказатество за сочения в исковата молба банков превод на 28.04.2016 г.; да конкретизират и посочат всяко едно от плащанията в размер на 6 213,46 лева, осъществени чрез банкови преводи, описани в исковата молба, да се посочат документите и точните суми, на коя дата е осъществен всеки един от преводите и на кой документ кореспондира. Исковата молба е непълна, не са конкретизирани съответните плащания, не кореспондират с писмените доказателства по делото.

В указания срок е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца, в която сочи, че плащането на стойност 6213,46 лева, НББАЗ предявило с три 3 отделни претенции към Гаранционен фонд за възстановяване. В съответствие с това, на постъпили три претенции за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на Италианското бюро на застрахователите /претенция с изх. № 1 - 1232/31.07.2020 г. за сумата от 1872,81 евро с левова равностойност 3662,90 лева; претенция с изх. № 1 - 0845/29.05.2020 г. за сумата от 1062,80 евро с левова равностойност 2078,66 лева; претенция с изх.

№ 1 -1143/08.04.2020 г. за сумата от 241,28 евро с левова равностойност 471,90 лева/ за изплатени имуществени вреди, вследствие на ПТП, виновно причинени с незастраховано към датата на събитието МПС с български регистрационен номер, била образувана преписка по щета №****/2016 г. на Гаранционен фонд и била възстановена с три преводни нареждания за кредитен превод, сумата в размер на общо 6213,46 лева, каквато е цената на предявените искове.

Уточнява, че претендираната сума от Гаранционен фонд е сбор от възстановеното от НББАЗ на Италианското бюро обезщетение за причинените вреди на увредения от ПТП автомобил като включва 1790,51 евро, представляващи обезщетение, 82,30 евро, представляващи дължима сума по фактура, 1062,80 евро, представляващи дължима сума по фактура, 240,00 евро, представляващи дължима сума по фактура и 1,28 евро, представляващи такса МБР, или общо 3176,89 евро с левова равностойност от 6213,46 лева.

Разпоредбата на чл. 288а, ал. 3, във връзка с чл. 288 , ал. 12 и ал. 14 от КЗ (отм.) уреждала правото на Гаранционен фонд за встъпване в правата на увреденото лице.

Сочи, че регресните и суброгационни права на Гаранционен фонд са следствие на изпълнението на задължението за плащане в предвидените от закона хипотези, каквото е предвиденото задължение по чл. 34, ал. 3 от Правилника за устройство и дейноетта на ГФ, съгласно което Гаранционен фонд възстановява суми, когато Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ в съответствие с международните договори, по конто е страна, е заплатило обезщетения за вреди, причинени от ПТП по чл. 28, ал. 1, б."б", „аа", „бб", „гг" и § 5а, настъпили в друга държава членка. Сумите се възстановяват в срок от 15 дни от писменото заявление на бюрото. В съответствие с това, на база постьпилите претенции за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на Италианското бюро на застрахователите за изплатени имуществени вреди, вследствие на ПТП, виновно причинени с незастраховано към датата на събитието МПС с български регистрационен номер, била образувана процесната преписка по щета на Гаранционен фонд и е възстановена с три преводни нареждания сумата от общо 6213,46 лева.

По силата на чл.105 от КМЧП, задълженията, произтичащи от непозволеното увреждане, се уреждали от правото на държавата, на чиято територия са настъпили и компенсационният орган на държавата, където е настъпило събитието, бил самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, прилагайки правните й норми при определяне на отговорността и оценка на компенсациите. НББАЗ, респ. Гаранционен фонд, нямал правомощията да прави преценка по същество, /по арг. от чл. 285, ал. 6 от КЗотм./, а бил длъжен да се съобрази с определеният размер на обезщетение от чуждестранния компенсационен орган.

4

След като чуждият компенсационен орган преценил, че предпоставките за изплащане на обезщетение са налице и е изплатил обезщетение в определен размер, то Гаранционен фонд бил длъжен при отправено искане да възстанови изплатеното в чужбина обезщетение за причинено от български автомобил ПТП. В задължителната си практика ВКС /решение № 1/02.02.2011 г. на ВКС по тьрг.дело № 263/2010 г., И т.о./ приема, че при чуждестранен елемент в правоотношението /дължимо обезщетение на чуждестранно лице и поправяне на вреди в чужбина/, размерът на обезщетението не можело да се определи по средни пазарни цени в България, защото това не би довело до пълно обезщетяване на вредите. Затова в случая била меродавна стойността на вредите, определена от компенсационния орган в чужбина, отразена в приложените към исковата молба на ГФдокументи. Именно затова и самият законодател предвидил, че националният компенсационен орган не прави преценка по същество - чл. 285, ал. 6 от КЗ /отм./, а възстановява платената от чуждестранния такъв сума в пълен размер, наред с всички допълнителни и съпътстващи разноски и такси. Съгласно чл. 4 от горецитираното споразумение, компенсационният орган, който изплаща обезщетение на увредено лице имал право на възстановяване на изплатената като обезщетение сума чрез отправяне на искане до Компенсационния орган в държавата-членка, в която се намира установяването на застрахователното предприятие, с което е сключен застрахователният договор - в настоящия случай: българския компенсационен орган. Възстановяването включва, като се изключи всичко останало, следното: