Решение № 103 от 25.01.2019, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………………….. 2019 година, гр.ВАРНА

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р О

Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕРГАНА СТОЯНОВА

12.12.2018 г. при участието на секретаря Мая Вълева изслуша докладваното от председателя административно дело № 500/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл .145 и следващи от АПК във връзка с приложението на чл. 6 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища на ОбС Варна.

Инициирано е по жалба на Й. И.Н.,***, насочена според изричмно посоченото в нея срещу Решение на комисията по чл.6, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ(по-нататък Наредбата), по протокол №05/12.09.2017г., утвърдено със Заповед №453/25.09.2017г. на кмета на район „Приморски“ при община Варна, с точка 4-та на което е приет актуалният списък на картотеката на граждани, нуждаещи се от жилище, и от който оспорващата е изключена.

В жалбата са изложени обширно факти и обстоятелства, обективиращи възражение за незаконосъобразност на решението, с което оспорващата е изключена от картотеката на гражданите нуждаещи се от жилище. Изтъква, че със Заповед № 236/25.05.2015 г. на кмета на район „Приморски“ е утвърдено Решение на комисията по чл. 6 от Наредбата, с което е включена в ІІІ група на картотеката на гражданите нуждаещи се от жилище.

Твърди, че на 24.10.2017 г. с писмо от район „Приморски“ е уведомена за издадената Заповед №

453/25.09.2017 г. на кмета на района, с която е „извадена от картотеката“, като основанието за това е ползваната от нея социална услуга - настаняване в Дом за стари хора „Гергана“.

По-нататък посочва, че на 03.11.2017 г. с писмен отговор изтъква пред до кмета на район“Приморски“, че изваждането и от картотеката е в нарушение на чл. 8 , ал.1 от Наредбата., тъй като в такова основание липсва. Получила писмен отговор от кмета на район „Приморски“ на 08.12.2017 г., който определя като субективно изразено мнение относно собствените и възможности да стопанисва общинско жилище.

Във връзка с горното писмо, на 13.12.2017 г. зпраща жалба до кмета на община Варна с възражение, че няма причина друг, включително и кметът на район

„Приморски“ да преценява вместо нея личните и потребности, счита че посочените в писмото обстоятелства не са основание според условията на Наредбата.

Поради отсъствието на отговор на 15.01.2018 г. подава друга жалба

- направо до кмета на община Варна, като впоследствие на 17.01.2018 г. получава писмо отново от кмета на район „Приморски“, с което е уведомена, че няма правно основание да кандидатства за настаняване в общинско жилище. Посочва, че на 24.01.2018 г. преди изтичане на срока за отговор от горестоящия административен орган посетила деловодството на община Варна, от където я информирали, че жалбата и е просрочена и ще получи отговор в този смисъл.

В откритите съдебни заседания се явява лично, без процесуален представител, поддържа заявеното искане като в хода по съществото на спора моли за отмяна на решението на Комисията по чл. 6 от Наредбата

Счита, че има право да кандидатства за настаняване в общинско жилище, тъй като отговаря на условията на чл. 4, ал.1 от Наредбата и заявява искане да бъде включена отново в картотеката на граждани с доказани жилищни нужди.

Ответникът чрез процесуалния си представител в придружителното писмо прави възражение за недопустимост на жалбата поради просрочие, тъй като уведомителното писмо за решението на Комисията по чл. 6, ал.1 от Наредбата е връчено на лицето на 23.10.2017 г., 14 дневният срок за обжалването му приема за изтекъл на 06.11.2017 г., а жалбата до съда е депозирана на 01.02.2018 г.

В хода по съществото на спора не поддържа това възражение, релевира други доводи за неоснователност на обективираното в жалбата искане, пледира за отхвърлянето и, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази възраженията и доводите на страните с обективните данни и доказателствата по делото и с относимата за случая правна уредба, прие следното:

По допустимостта:

Хронологията на фактите е следната:

Със Заповед № 453/25.09.2017 г. кметът на район „Приморски“ при община Варна, според изрично посоченото в нея, на основание чл. 6, ал.1 и ал.3 от

НУРУЖНГНПОЖ одобрил Протокол № 5 на

Комисията по чл. 6, ал.1 от заседание

, проведено на 12.09.2017 г. По т.4-та на същия протокол е взето следното решение : На основание чл. 9 , предложение 1 от НУРУЖНГНПОЖ, Комисията по чл. 6 разгледа и прие актуализираната картотека на крайно нуждаещите се от жилище граждани и я предлага на Кмета на район „Приморски“ за утвърждаване, като неразделна част от протокола. Към това решение са приложени два списък на картотекираните граждани - първият приет с Протокол №

5/18.08.2016 г., в който под № 92 фигурира Й.И.Н.. Във втория, приет с процесния Протокол №5/ 12.09.2017 г. Н. не фигурира, което пряко засяга нейната правна сфера.

За това решение на

Комисията Н. с писмо №….е уведомена лично на 23.10.2017 г. според записаната дата на разписката.

Писмото обаче не съдържа указание дали актът подлежи на обжалване, пред кого и в какъв срок, от който факт следва, че преценката относно срока за обжалване следва да се извърши съобразно чл. 140, ал.1 от АПК. След като е така, то срокът за обжалване на това решение на Комисията е двумесечен и би следвало да изтече на 23.11.2017 г.

На 03.11.2017 г. Й.Н.

***827ПР срещу решението на Комисията по чл. 6 от Наредбата, взето с Протокол 05/12.09.2017 г., по т.4-та,с ясно формулирани доводи за неговата неоснователност и незаконосъобразност - нарушение на чл. 8, ал.1 от същата Наредба.

Формирано е искане за „Комисията отново да разгледа“ представените от нея документи.

Съгласно разписаните в чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ правила компетентен да се произнесе по такова искане е създаденият по посочения там ред специален помощен орган - Комисия, назначена от съответния районен кмет. Той самият обаче не разполага с правомощие еднолично да разгледа и се произнесе по съществото на искането - следвало е да го изпрати по компетентност на сформираната с негова заповед комисия за произнасяне в производство по чл. 91 от АПК - преразглеждане на взетото решение по т.4 на Протокол № 05/12.09.2017 г. и евентуално издаване на последваща заповед за одобряване от районния кмет.

Тъй като се касае за колективен орган, макар и помощен, то срокът за произнасяне с ново решение е 14 дневен, което да се предложи за одобряване (утвърждаване ) със заповед от кмета на района.

Най-ранният срок, в който било е възможно произнасяне от страна на Комисията по чл. 6 от Наредбата е 21.11.2017 г., включвайки и един ден технологично време за администриране – жалбата е входирана на 03.11.2017 г. (петък) на 06.11.2017г. (понеделник) е поставена резолюция :“на г -жа Т. и В.А.“, при евентуалното и изпращане на Комисията на същата дата, до 14-дневният срок би изтекъл на 20.11.2017 г.

Данни за изпращане на жалбата, съдържаща искане за преразглеждане на Комисията по чл. 6 от Наредбата липсват.

В отговор на подадената от Н. жалба вх.№ СД17001827ПР/03.112017 г., с писмо рег.№ СД17001827ПР-001ПР/01.12.2017 г., подписано от кмета на район „Приморски“ до Й.Н. е изпратено писмо, получено на

06.12.2017 г. Видно от неговото съдържание на лицето се обясняват евентуалните бъдещи мотиви за отказ за настаняване в общинско жилище. Коментар и формиране на отговор по конкретно обективираното в жалбата искане липсват, поради което негативният за Н. правен резултат - изключването и от картотеката на гражданите с установени жилищни нужди, остава непроменен. Това писмо също не съдържа указание подлежи ли на обжалване, по какъв ред и в какъв срок.

С жалба рег. № СД17001827 ПР-002ПР/13.12.2017 г. заведена в деловодството на район „Приморски“ Н. *** като горестоящ орган със същите доводи и възражения за незаконосъобразност на решението на Комисията по чл. 6, ал.1 от Наредбата , в т.4 с което е извадена от картотеката в нарушение на чл. 8 от същата Наредба.

В производството по този ред не е предвидил административен ред за обжалване, но дори и да се приеме, че такава процесуална възможност е налице, отчитайки избора на жалбоподателката, то компетентен да я разгледа безспорно е кметът на община Варна в производство по реда и при условията на чл. 97 от АПК.

По делото не се установиха данни образуваната по жалбата на Н. от 03.11.2017 г. административна преписка дали въобще е била изпратена на компетентния орган - кмета на община Варна и на коя дата, съобразно правилата на чл. 92, ал.3 във връзка с чл. 97, ал.1 от АПК.

Вместо жалбата на Н. да се изпрати на кмета на община Варна, до когото е адресирана, същата е администрирана с резолюции „М.Т. , А П. за отговор“ ; „М .М.

Р.Ц. за действие по компетентност и отговор“. Особено показателна е последната резолюция, от която е видно, че районната администрация не е считала въобще да изпрати жалбата от 13.12.2017 г. на нейния адресат.

С последваща жалба от 15.01.2018 г., депозирана директно в деловодството на община Варна Н. *** със същите възражения за незаконосъобразност на решението на Комисията по чл. 6,ал.1 поради неспазване на чл. 8,ал.1 от същата, като изтъква и че подадената от нея по-рано жалби до и чрез кмета на район „Приморски“ не са изпратени на община Варна, както и липсва отговор на Комисията по чл. 6 ал.1.

В настоящия случай, предвид избрания от жалбоподателката ред за административно обжалване пред кмета на община Варна, съдът, съобразявайки правилата, визирани в чл. 97 от АПК, относно допустимостта на жалбата, инициирала настоящото дело приема следното:

Жалбата срещу решението на

Комисията по чл. 6, ал.1 от Наредбата е депозирана пред АС Варна на 01.02.2018 г., преди произнасянето на Кмета на община Варна по адресираната до него жалба рег. № СД17001827 ПР-002ПР/13.12.2017 г. заведена в деловодството на район „Приморски“.

По съдържанието си жалба рег. №

СД17001827 ПР-002ПР/13.12.2017 г. обективира оспорване на индивидуален административен акт по административен ред, но както се каза вече липсват данни същата да е изпратена на горестоящия административен орган заедно с административната преписка. Подаването на жалба действително поставя началото на производство по оспорване на ИАА по административен ред. В разглеждания решаващо при преценката за срока на обжалването по съдебен ред е установяване на началния момент, от който е започнал да тече срокът по чл. 97, ал.1 от АПК. За да е възникнало задължение за произнасяне от страна на горестоящия административен орган следва същият да е надлежно сезиран с жалбата – да я е получил ведно с преписката, образувана от първостепенния АО, издател на акта, като датата на получаването следва да е установена по безспорен начин. Именно от тази дата тече срокът за произнасяне.

Както се каза вече липсват данни жалбата от 13.12.2017 г. ведно с пълната административна преписка да са изпратени на Кмета на община Варна по компетентност. Нещо повече – компетентността е преценена като такава на районната администрация, според коментираните по-горе резолюции (л. 112 от делото), което е в нарушение на регламентацията в гл. VІ-та на АПК Тази констатация обосновава извода, че за горестоящия орган не е започнал да тече срока за произнасяне по чл. 97, ал.1 от АПК, което препятства заключението, че правото на съдебно обжалване е погасено поради просрочие на жалбата.

Жалба № КС18000172ПР/01.02.2018 г., депозирана до съда чрез район

Разпечатката съдържа 60 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54e15c6d-1196-4731-b685-73bc5cdd751c