Решение № 3711 от 13.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3711 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско дело № 20211100506035 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 62972 от 12.03.2019 г., постановено по гр. д. № 81597/2017 г. на Софийски районен съд, 34-ти състав, е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на С.О., че О. Ц. С. с ЕГН:**********, Г. Й. С. с ЕГН:********** и С.

Ц. С. с ЕГН:********** са собственици / О. Ц. С. и Г. Й. С. - на 1/2 ид. ч. и С. Ц. С. - на 1/2 ид. ч./, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, община Столична, област София (столица), одобрени със заповед № КД- 14-56/23.04.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район „Връбница“, ул. ****, с площ 330 кв. метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), при съседи: поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, ***,

***, ***, съставляващ УПИ-293 в квартал 9 по плана на гр. София. С посоченото решение е признато за установено също така: на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на С.О., че О. Ц. С. Г. Й. С. са собственици на основание чл. 79, ал. 1 ЗС на недвижим имот, представляващ самостоятелно жилище с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, община Столична, област София (столица), одобрени със заповед № РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, със застроена площ от 120 кв. метра, на два етажа, състоящо се от четири стаи и сервизни помещения със самостоятелен вход, находящо се в двуетажната еднофамилна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 150 кв. м. и едноетажна постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 9 кв. метра, с предназначение: постройка на допълващо застрояване с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, район „Връбница“, ул. ****, като и двата обекта са застроени в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес на 1 поземления имот: гр. София, район „Връбница“, ул. **** и с площ 330 кв. метра; на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на С.О., че С. Ц. С. е собственик на основание чл. 79, ал.1 ЗС, на недвижим имот, представляващ самостоятелно жилище с идентификатор *** по КККР на гр .София, със застроена площ от 30 кв. метра, на два етажа, със самостоятелен вход, находящо се в двуетажната еднофамилна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 150 кв. м. и едноетажна постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 6 кв. метра, с предназначение: постройка на допълващо застрояване с идентификатор *** по КККР на гр.София, като и двата обекта са застроени в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. София.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство - С.О., действаща чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението. Твърди се, че по делото не е изяснено по отношение на кои недвижими имоти ищците претендират давностно владение. Оспорват се като недоказани елементите, изискуеми съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване по давност на недвижимите имоти. Заявява се също така, че общината е собственик на поземления имот, съгласно представени писмени документи е актуван като общинска собственост, което изключва възможността да бъде придобиван по давност. Поддържа се освен това, че наследодателят на ищците, а след неговата смърт и те самите, са владели реална част от дворищно – регулационен парцел, каквато е забранено да се придобива по давност съгласно чл. 59 ЗТСУ (отм.). Дори процесният поземлен имот, който се твърди, че е придобит по давност от ищците, не отговаря на изискванията да бъде самостоятелен обект на сделка или придобивна давност съгласно чл. 56 от ПП на ЗТСУ (отм.) и чл. 10 ЗУТ. Моли се да се уважи въззивната жалба, като предявените искове да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни. Претендират се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответниците по въззивната жалба - О. Ц. С., Г. Й. и С. Ц. С., действащи чрез процесуалния си представител, са депозирали в законовоустановения срок отговор, с който се оспорва въззивната жалба. В отговора им се излагат съображения за правилност на решението на районния съд. Моли се решението на районния съд да бъде потвърдено.

Претендира се присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Пред районния съд е установена следната фактическа обстановка:

2

С договор от 30.12.1972 г. праводателят на ищците Ц.И. С. е закупил дворно място с площ 500 кв. м., находящо се в гр. София, квартал „Модерно предградие”.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба и наследство с № 13, том I, per. № 4423, дело № 48/2000г. Н.Б.А., Б.М.Я. и Х.М.Я. са признати за собственици по наследство и договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. София, ул. ****, цялото с площ от 300 кв. м„ представляващо урегулиран имот планоснимачен № 1974 по плана на гр. София, местност „ЗОП - Модерно предградие”, при съседи: изток - ул. „378”, север - имот с пл. № 294, запад - И.С., юг - Ц. С.. В тази връзка се установява, че съседният имот на посочените лица е имотът на проводателя на ищците.

От махленско свидетелство от 23.03.2017 г. с нотариална заверка на подписите се установява, че посочените в документа трима декларатори - Л.С., К.Х. и Н.А. са декларирали, че в продължение на повече от 30 години ищците живеят в поземления имот, находящ се в гр. София, кв. „Модерно предградие”, ул. ****, целият с площ от 500 кв. м. и владеят дворното място и сградите, застроени в него като свои собствени. Деклараторите са заявили още, че никой не е оспорвал упражняваното от ищците владение и ползване на този имот и че винаги са считали ищците за собственици на процесния имот. В тази връзка са декларирали още, че са непосредствени съседи на ищците и живеят повече от 50 години на посочените в декларацията постоянни адреси.

Процесният ПИ с идентификатор *** попада сред имоти, за които са издадени АДС № 1619/1966 г., АДС № 1641/6434/1970 г., АДС № 280/26.02.1997 г. и АОС № 281/26.02.1997 г. В последния акт, касаещ персонално процесния имот, той е записан като стар общински имот на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС в първоначалната му редакция /ДВ бр. 44/1996 г./, според която „недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен” са общинска собственост.

От приетата основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, кредитирани от районния съд като компетентно изготвени, се установява следното: Със заповед № РД-5009-155/07.05.1990 г. е одобрен кадастрален и регулационен план, в чийто обхват попада процесният имот. Съгласно действащия план за регулация, одобрен със заповед №РД-09-50337/23.06.1997 г., ПИ с идентификатор *** попада в улица от о.т.о.т.58 до о.т.54.

Процесният ПИ попада сред имотите, за които са издадени АДС № 1619/1966 г., АДС № 1641/6434/1970 г.; АДС № 280/26.02.1997г. и АОС № 281/26.02.1997 г. С предвижданията на регулационния план от 1956 г. на м. „Модерно предградие” процесният имот попада в територия „за обществен залесителен пояс”. С плановете от 1990 г. и 1997 г. процесният имот е отреден за улица. През 1999 г. на основание заповед № РД-57- 852/1999 г. на кмета на СО е нанесен имот с пл. № 1974, кв. 10 имот с пл. № 293, който обхваща имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** по КККР и е разположен на две улици. С плановете от 1990 г. и 1997 г. процесният имот е отреден за улица като предвижданията на предходните планове не са реализирани. Сградата в първоначалния й вид /нанесена в кадастралния план предхождащ кадастралната карта/ е разположена на около 3 м. от имот 294 /на север/, на границата със съседния имот 295 /запад/, на около 9 м. от ул. 369 /от юг/ и на повече от 30 м. от улица 378 /от изток/.

Пред районния съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н.А..

От нейните свидетелски показания се установява, че през 1972 г. тя и бащата на ищците О.

Ц. С. и С. Ц. С. - Ц.И. С. са закупили празно дворно място от около 1000 кв. м. /за всеки от двамата по 500 кв. м./. През 1980г . свидетелят А. и Ц. С. са започнали да строят две отделни сгради. Свидетелят А. се сдобила с нотариален акт за нейната част от мястото, като нотариалният акт е за 300 кв. м., а Ц. С. не си извадил такъв. Впоследствие децата на Ц. С.

— ищците О. Ц. С. и С. Ц. С. престроили първоначалната постройка от 1980 г. Свидетелят А. заявява, че никой никога не е оспорвал правото на собственост на ищците.

3

В хода на въззивното производство с определение № 4457 от 17.05.2022 г. е допуснато изготвяне на съдебно - техническа експертиза със задача да проследи регулационното положение на имота от 1990 г. назад до 1954 г. /а и преди 1954 г. ако има данни/ има ли кадастрални и регулационни планове за процесния имот, респ. за № 5, пол.

100 и идентичността на последния с процесния имот, и какво е било предвиждането за процесния имот по тези планове преди 1990 г., като и да изясни дали при наличие на регулационни планове преди 1990 г. има данни за прилагане на тези регулационни планове.

От приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и се кридитира от съда като компетентно и обективно изготвена, се установява, че за територията, в която попада процесния имот първият одобрен регулационен план е от 1956 г. Така процесният имот попада в територия, предвидена за обществен залесителен пояс. Този регулационен план не е приложен. Мероприятието, за които е отреден процеснит имот, а именно: за обществен залесителен пояс не е осъществено на място. Регулационният план от 1956 г. е действал до 1990 г., до одобряването на кадастралния, застроителен и регулационен план на местност „Ж. К. и НПЗ „Модерно предградие“. В стар кадастрален лист 196 процесният имот попада в имот 5 и частично в имот 20, пол. 100. В кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със заповед КД-14-56/23.04.2013 г. на Изпълнителния директор на АГКК, процесният имот е нанесен като поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр.

София, район „Връбница“, ул. ****, с площ 330 кв. м., в урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), с номер по предходен план: 293, квартал 9. В Общия устройствен план на гр. София процесният имот попада в Устройствена зона Жс (Жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване).