Определение № 3777 от 21.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3777 гр. София, 21.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20248002104828 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по касационни жалби, както следва: 1/ касационна жалба от „Буллес груп“ ООД, [населено място], чрез адвокат П. Т., срещу въззивното решение на Софийски градски съд № 4200/11.07.2024 г. по в.гр.д. № 2803/2023 г.

В жалбата са изложени доводи за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по нередовна искова молба и по не предявен иск. В условие на евентуалност се твърди неправилност на решението, поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост.

Ответниците Г. Д. И. и И. С. И., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Н. В., оспорват жалбата като недопустима и нередовна. Твърдят, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по предявения иск и петитума, с който е бил сезиран.

Излагат, че задължение на съдилищата е да определят точната правна квалификация на исковете, като в конкретния случай същите са били надлежно докладвани, при правилно разпределение на доказателствената тежест и събиране на относимите към предмета на делото доказателства. Навеждат довод, че при постановяване на въззивното решение съдът не е излязъл извън предмета на производството, нито е налице нередовност на исковата молба. В условие на евентуалност изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Претендират присъждане на направените по делото разноски.

2/ касационна жалба от И. К. А. – Н., чрез адв. Д. и адв. Х., срещу въззивното решение на Софийски градски съд № 4200/11.07.2024г. по в.гр.д. № 2803/2023г.

В жалбата са изложени доводи за недопустимост на решението, като постановено по не предявен иск. В условие на евентуалност се твърди, че същото е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост.

Ответниците Г. Д. И. и И. С. И., с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез 1 адвокат Г. Д., оспорват жалбата като недопустима. Твърдят, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по формулирания в исковата молба петитум, с който е бил сезиран. Твърдят, че както първостепенния, така и въззивният съд са направили доклад на предявените искове, разпределили са доказателствената тежест и са събрали относимите и допустими доказателства. В условие на евентуалност изразяват становище за нейната неоснователност.

Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.

Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд потвърдил решението на първостепенният Районен съд – София, с което: бил прогласен за нищожен, като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба, сключеният между И. К. А. – Н. и „Буллес Груп” ООД договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 171, том ІІІ, рег. № 8979, дело № 477/15.12.2021г. на нотариус С. Н., на 1/60 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор [№] и административен адрес: [населено място], [улица], целият с площ от 1390 кв.м.; било допуснато изкупуване в полза на Г. Д. И. и И. С. И. на 12/60 ид.ч. от описания недвижим имот, продадени от И. К. А. – Н. на „Буллес Груп” ООД, срещу цена от 50 000 евро, платима на „Буллес груп” ООД, на основание на чл.

33, ал. 2 от ЗС. С решението на Г. Д. И. и И. С. И. било указано, че ако в едномесечен срок от влизането му в сила не заплатят цената, решението ще бъде обезсилено по право на основание на чл. 33, ал. 3 от ЗС.

За да постанови този резултат, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че с договор за доброволна делба, сключен с нотариален акт № 168/26.07.2018 г., поправен с нотариален акт № 47/28.09.2018 г., И. К. А. – Н., С. Д. И., Н. Д. М., Г. Д. И., И. С. И., В. С. И.

– З. и „Буллес Груп” ООД, сключили договор за доброволна делба на съсобствените им недвижими имоти. Със същия в дял на „Буллес Груп” ООД бил поставен поземлен имот с идентификатор [№], а в общ дял на останалите съделители бил поставен недвижим имот с идентификатор [№], при квоти 3/15 ид.ч. за И. К. А. – Н., 2/15ид.ч. за С. Д. И., 2/15 ид.ч. за Н. Д. М., 2/15 ид. ч. за Г. Д. И., 3/15 ид. ч. за И. С. И., 3/15 ид.ч. за В. С. И. – З..

Съдът констатирал, че с договор за дарение, сключен с нотариален акт № 171, том ІІІ, рег. № 8979, дело № 477/2021г., И. К. А. – Н. дарила на „Буллес Груп” ООД собствената си 1/60 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор [№], административен адрес [населено място], ул.

Околовръстен път” и площ от 1390 кв.м.

С последващ договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт акт № 172, том ІІІ, рег. № 8980, дело № 477/2021г., на 15.12.2021г. И. К. А. – Н. продала на Буллес Груп” ООД останалите притежавани от нея 11/60 ид.ч. от недвижимия имот с идентификатор [№], находящ се в [населено място], [улица] и площ по скица от 1390 кв.м., за сумата от 50 000 евро, от която 2000 евро платими след изповядване на сделката, но преди вписване на акта в 2

Агенция по вписвания, по банков път. Било уговорено останалата част от продажната цена, в размер на 48 00 евро, да бъде заплатена по банков път, в срок до 01.03.2022г., а владението върху имота да бъде предадено в деня на сключване на сделката.

Съдът констатирал, че данъчна оценка на продаваните части била в размер на 14 333,86 лв.

Приел за установено и обстоятелството, че на 15.12.2021г. „Буллес Груп” ООД наредило по сметка на И. А. – Н. сумата от 3 911,66лв., с посочено основание за плащането – нотариален акт от 15.12.2021г. за покупка на имот, а на 01.03.2022г. дружеството наредило в полза на ищцата И. Н. и сумата от 93 879,84лв., с посочено основание за плащането – нотариален акт № 172/15.12.2021г.

Съдът посочил, че на 19.03.2008г. „Буллес Груп” ООД закупило от В. М. и М. М. поземлен имот с пл. № 115, кв. 4а в [населено място]. Върху него имало наложени през 2013г., 2014г. и 2019г. възбрани по изпълнително дело № 52150000127/2015г., които били отменени с Постановление от 13.01.2022г. поради погасяване на задълженията.

Приел, че с нотариални актове от 26.10.2005г. Д. С. дарила на „Буллес 97” ООД , ЕИК[ЕИК] 1/18 ид. ч. от имот № 001069, находящ се в землището на Д., като на същата дата Ц. И. и К.

И. продали на „Буллес - 97“ ООД собствените си 2/18 ид.ч. от този имот.

Съдът установил, че с платежно нареждане от 01.03.2022г., съгласно което „Мивом” ООД наредило по сметка на Буллес Груп” ООД сумата от 216 000лв. с посочено основание фактура № [№]/01.03.2022г. за покупка на имот.

Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, от което приел за установено, че към месец декември 2021г. средната пазарна цена на 12/60 ид.ч. от процесния недвижим имот [№] била в размер на 38 380 евро. Посочил, че при обосноваване на извода си, вещото лице съобразило местоположението на имота (от северната страна на Околовръстно шосе срещу Ботаническата градина), неговата площ и лице, около 100 м. към околовръстно шосе, обстоятелството, че през имота преминават всички инженерни комуникации (ток, вода и канал), същият е подходящ за ниско застрояване (склад, паркинг и други), както и неговата форма на неправилен четириъгълник.

Отчел и обстоятелството, че при изготвяне на заключението, вещото лице съобразило и цените на други пет имота, съпоставими с процесния имот като площ и на други три със значително по-голяма площ, но в същия район (на Околовръстен път).

Съдът кредитирал показанията на свидетелката Н. М. (сестра на ищцата Г. И. и първи братовчед на ответника И. Н.), според които свидетелката разбрала от сестра си, че И. е продала своя дял от имота. На въпроса защо го е направила и упрека, че е трябвало да им се обади, ответницата отговорила, че е допуснала грешка, но им трябвали пари. Продала имота по настояване на дъщеря си и внуците си. Свидетелката посочила още, че след този разговор се свързала с управителя на фирмата/купувач – Г., който заявил, че иска да изкупи целия имот. Провела разговор за продажбата на имота и със своята сестра Г. И., която също имала готовност да продаде дела си, ако останалите съсобственици откажат да го изкупят, по настояване на нейните деца, които искали да погасяват свои задължения.

Свидетелката заявила, че през 2005 г. друг съсобственик направил същото и за тази част от имота също се водели дела. Съдът посочил, че според свидетелката отношенията между И. и 3

Г. били много влошени от години, а отношенията между И. и дружеството „Буллес Груп“ ООД, което от години стопанисвало имота, същата определила като добри. Заявила, че не знае през годините дружеството да е давало средства на И., нито да е строило някакви неща за нея, да е съдействало за измазване, строене на къща, ограда или да е помагало по друг начин. Дружеството не плащало наем, защото ползвало своята част от имота.

Въззивният съд кредитирал и показанията на свидетелката А. М., от които установил, че същата работела като консултант във фирма за недвижими имоти „Инотека”, когато към нея е обърнал клиент с желание да закупи процесния имот. Същият бил тесен и дълъг, находящ се на Околовръстен път, залепен до магазин „Максмарт“, ограден отпред с ограда, а отзад с бетон. Предвид интереса на клиента, свидетелката издирила неговите собственици, запознала се с Г. и имала среща с дъщерята на И. – А.. Според свидетелката, съсобствениците И. и Г. били готови да продават имота, но били в лоши отношения с другите съсобственици, което наложило провеждане на среща през месец декември 2021г. с А., в ресторант „Чичовци”, в центъра на кв. Д.. По време на срещата А. заявила, че И. е продала своята част от имота на „Буллес Груп” ООД, и разговорът приключил. Била проведена и среща с Г. И., Н. и В., които също казали, че И. е продала частта от имота си на дружеството.

Въззивният съд приел за установено от показанията на свидетелите, че имало напрежение в отношенията между дружеството „Буллес Груп” ООД и другите съсобственици, защото имотът се ползвал от дружеството, без да заплаща плаща наем. В него имало натрупани палета, дървени строителни материали, имотът бил блокиран, нямало нищо построено, имал само ограда.

Съдът кредитирал и показанията на свидетеля П. С., служител в „Буллес Груп” ООД, който посочил, че познавал И. и нейният съпруг А., както и управителите на дружеството – М. и Л. Г.. Посочил, че И. посещавала офиса на дружеството и се срещала най-вече с управителя М.. Свидетелят заявил, че не е присъствал на разговорите свързани с имота, но поради близостта на работното му място до това на управителя на дружеството, чувал разговорите между И., А. и М. за дарение на имота. Не помнел времето на провеждането им, нито дали дарението било уговаряно за целия имот или за част от него. Посочил, че не чул да се говори за продажба.

Въз основа на изложеното, въззивният съд направил извод за валидност и допустимост на обжалваното решение. Приел, че надлежно легитимирани да предявят иск за нищожност на сделка са лицата, чиито права са засегнати от нея, като това могат да бъдат както страните по нея, така и трети лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на това правоотношение. Посочил, че когато искането за прогласяване нищожността на сделка на някое от основанията по чл. 26, ал.2 пр. 5 ЗЗД, е предявено от лице, което не е страна по нея, но би могло да се облагодетелства от разкриване на симулация и прилагане на правилата по действителната сделка, то искът е допустим. Развил съображения, че когато съсобственик на имот обосновава правния си интерес от исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 5 и пр.