Решение № 227 от 22.10.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Шумен, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

МерД. Ем. Мехмед при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20263600500378 по описа за 2026 година

С Решение № 276/08.04.2026 г. по гражданско дело № 20253630100926 по описа за 2025 година на Районен съд – Шумен, съдът е постановил следното:

ОСЪЖДА Д. Р. Ф., ЕГН : **********, с адрес – гр. ., ул. „.“ № ., вх. ., ет. ., да заплати на С. Б. Е., ЕГН : **********, с адрес – с. ., ул. „.“ №. обезщетение за непозволено увреждане, в размер на 2556,46 евро неимуществени вреди, ведно със законната лихва, върху главницата от 2556,46 евро, считано от 01.12.2024г., до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. Е., ЕГН : **********, с адрес – с. ., ул.

„.“ № ., срещу Д. Р. Ф., ЕГН : **********, с адрес – гр. ., ул. „.“ № . вх. ., ет.. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, в останалата му част, до пълния предявен размер от 10000 лева, за сумата от 2556,46 евро/5000 лева/, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д. Р. Ф., ЕГН : **********, с адрес – гр. ., ул. „.“ № ., вх. ., ет. ., да заплати на С. Б. Е., ЕГН : **********, с адрес – с. ., ул. „. № ., сумата от 306,78 евро, разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА С. Б. Е., ЕГН : **********, с адрес – с. ., ул. „.“ №., да заплати на Д. Р. Ф., ЕГН : **********, с адрес – гр. ., ул. „.“ № ., вх. ., ет. ., 1 сумата от 511,29 евро, разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Д. Р. Ф., ЕГН : **********, с адрес – гр. ., ул. „.“ № ., вх. ., ет. ., да заплати на адв. Н. Д. от ШАК, с адрес – гр. ., пл. „.“ № ., сумата от 398,81 евро/780 лева с ДДС/ адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Недоволен от това решение е останал в ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ останал ответникът Д. Р. Ф., който го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Г. Ф. С. – С. от ШАК. В жалбата се сочи, че решението е необосновано и неправилно, постановено при неправилна преценка на доказателствата по делото в противоречие с материалния закон и доказателствения материал по делото. Сочи, че обезщетението е прекомерно, поради което не е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както и че е налице съпричиняване от насрещната страна, по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Ето защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което иска да бъде отхвърлен. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната страна – С. Б. Е., чрез пълномощника си адвокат Н. Н. Д. от ШАК, депозира отговор на жалбата.

Оспорва същата, като моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски, като пълномощникът претендира и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 във вр. ал.1, т.2 ЗА.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззивникът не се явява и не изпраща представител. Пълномощникът му адвокат Г. Ф. С. – С. от ШАК депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в нейно отсъствие. Поддържа жалбата и излага подробни съображения. Представя доказателства за направени във въззивното производство разноски, които моли да бъдат присъдени.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител. Пълномощникът й адвокат Н. Н. Д. от ШАК депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие. Поддържа отговора на жалбата и излага подробни съображения. Претендира разноски, като пълномощникът претендира и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 във вр. ал.1, т.2 ЗА, като представя договор за правна защита и съдействие за въззивното производство, списък по чл.80 ГПК и доказателства за регистрация по ЗДДС на пълномощника. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК относно претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е валидно постановено и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане на които въззивният съд също следи служебно.

Въззивният състав намира, че първоинстанционния съд е обсъдил събраните пред него доказателства в цялост, като е изложил подробни мотиви, към които въззивният съд препраща, на осн. чл. 272 ГПК, с изключение на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.

Предмет на въззивната проверка е осъдителната част на решението по иска с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт - състоял се на 01.12.2024г.

В отхвърлителната част решението е влязло в сила като необжалвано.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – какъв е справедливият размер на вредите по см. на чл. 52 ЗЗД, както и налице ли е съпричиняване по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД.

Решението е отчасти неправилно по следните съображения:

Материалноправните предоставки (юридически факти) за възникване на отговорност за обезвреда на причинени неимуществени вреди са следните:

1 осъществяване на деяние- действие или бездействие, от страна на ищеца; 2 противоправност на това деяние, изразяваща се в несъответствие между правно дължимото и обективно осъщественото поведение; 3 настъпили неимуществени вреди- неблагоприятно изменение в обективната действителност, засягащо нематериални блага; 4 причинно - следствена връзка между поведението и вредоносния резултат; 5 вина, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага оборимо.

В случая не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 01.12.2024г. в обл. ., общ. .., с. .., по време на футболен мач, ответникът нанесъл удар с юмрук в главата на ищеца, който паднал на земята.

Видно от заключението на СМЕ, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно е, че вследствие на удара, ищецът е получил лека черепно-мозъчна травма, диагностицирана като мозъчно сътресение. Не са установявани увреждания на главен мозък и не се наблюдават усложнения в здравословното състояние, няма невропатични последици след травмата.

3

Обичайното възстановяване е за 1 – 2 месеца /л. 72-83 РС/.

Видно от заключението на Съдебно психологическата експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно е, че ищецът след травмата „…не се чувства застрашен. Не изпитва страх от лицето нанесло му удара, но е със съзнание за преживяна травма от унижение, със съпътстващи чувства на като срам, възмущение и гняв…“ . При изследването не се установяват симптоми на посттравматично стресово разстройство. Има данни само за последици от травма от унижение /л. 85-94 РС/.

Въззивният съд приема, че следва да се съсредоточи върху доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението и възражението му за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД.

Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост от съда.

Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 16/06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г., ІІ ТО, решение № 127 от 29.10.2015 г. по т. д. 1882/14 г. ВКС, решение № 35 от 12.4.2016 г. по т. д.

3515/14 г. ВКС, решение № 60137 от 11.11.2021 г. по т. д. № 1920/2020 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, решение № 103 от 09.11.2020 г. по т. д. № 2546/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и т. н., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това са обемът, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Всички тези обстоятелства съдът следва да прецени в тяхната съвкупност и при съобразяване общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на обществото, което, с оглед паричния характер на обезщетението, е определящ от икономическата обстановка в страната към момента на увреждането.

Следователно, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят установените от СМЕ и от свидетелските показания претърпени от ищцата болки и страдания, техния интензитет и продължителност, както и възстановителният период, възможността за пълно възстановяване, възрастта и общото здравословно състояние на пострадалия.

В конкретния случай от ангажираните в хода на производството медицинска документация, заключението на съдебно- медицинската експертиза, съдебно –психологичната експертиза, които допринасят за 4 установяване на медико- биологичните признаци на физическите увреждания, както и гласните доказателствени средства се установява как са се отразили върху емоционалното и душевно състояние на ищеца във времето по време на инцидента и непосредствено след него.

Въззивният съд намира, след съобразяване характера и вида на причинените на ищеца увреждания свързани, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., че обезщетението, което съответства на процесните вреди, е в размер на 1 500 евро. Този извод се налага доколкото по делото не се установява ищецът да е търпял болки и страдания с по-голям интензитет от обичайното за такова увреждане, нито за по-продължително време, което да се е отразило върху нормалното битово и социално ежедневие. Не се установява да е рефлектирало върху личностната самооценката на ищеца, както и да са настъпили последващи усложнения в процеса на възстановяване. Ритъмът на живот не е променен съществено в резултат от травматичната увреда. Не се установява от доказателствената съвкупност, от търпените от него болки и страдания, основание за присъждане на обезщетение в по - голям размер, а напротив.

Следва да се посочи и съдебна практика за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи: с окончателното Решение № 5011 от 31.07.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 2975/2023 г., за събитие от 19.03.2017 г., са присъдени 1 500 лева /766.94 евро/. с Решение № 260129 от 29.10.2021 г. на ОС - Враца по т. д. № 127/2020 г.

/освен мозъчно сътресение е имало и охлузна рана на лявата подбедрица / за събитие от 01.05.2020 г., са присъдени 1 500 лева /766.94 евро/.

По възражението на жалбоподателя-ответник, че е налице съпричиняване по см. на чл. 51, ал.2 ГПК.

Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на обезщетението следва да бъде доказано пълно и главно, като процесуалното задължение (доказателствената тежест) за неговото установяване принадлежи на страната, която твърди този положителен факт и която релевира частично правоизключващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат – ответникът. Съгласно практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 18 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 60304/2016 г., IV г. о., ГК, се приема, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл.