Решение № 1 от 16.01.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Царево, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20252180200623 по описа за 2025 година

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Е. А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 4635а-32 от 19.09.2024 год. на Началника на РУ на МВРПриморско, при ОД на МВР- Бургас, с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, на П. Е. А., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.

В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Жалбоподателя твърди, че при издаване на НП са допуснати процесуални нарушения. Поради изложените причини, се иска от съда да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се представлява. В писмено становище по делото, пледира за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпращат представител.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитаха се актосъставителят.

1

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.08.2024 год. актосъставителя- служител в РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас, изпълнявал служебните си задължения, в района обслужван от РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас. На същата дата, свидетеля бил повикан в полицейското управление, за съставяне на АУАН против жалбоподателя за неизпълнение на полицейско разпореждане, а именно, за това че същия не е изпълнил разпореждане на полицейски орган, да представи документи за проверка и проверка на лични вещи. Това нарушение, мотивирало актосъставителя, да състави акт за установяване на административно нарушение № 0587595 от 17.08.2025 год. в който било описано извършеното нарушение ясно, точно и подробно. В последствие, наказващия орган, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано, по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и санкционирано по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.

Съдът установи изложената фактическа обстановка след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателства- показанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на свидетеля, при изпълнението на служебните му задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетели и кредитира същите като истинни.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което 2 същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Настоящото производство е от административно наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. (Така и ППВС № 10/ 1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУ на МВРПриморско, при ОД на МВР- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл.

37 и чл. 47 от ЗАНН.

Жалбоподателя, в жалбата си и пред съда твърди, че не е извършил нарушението, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП.

Твърденията му, че не е извършил нарушението, бяха категорично оборени от показанията на полицейските служители, установили нарушението, както и от събраните по делото писмени доказателства. На база тези доказателства, съда приема за доказано по категоричен начин, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение- не е изпълнил полицейско разпореждане.

След внимателен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на 3 наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗМВР.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗМВР и ЗАНН. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено.

С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по ЗМВР, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо него. Размера на наказанията е определен съгласно нормативно регламентирания такъв, като при индивидуализирането им, административно наказващия орган ги е съобразил с разпоредбите на чл.

27 от ЗАНН.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство.

Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 4635а-32 от 19.09.2024 год. на Началника на РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас, с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, на П. Е. А., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. за нарушение на 4 чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Царево, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20252180200623 по описа за 2025 година

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Е. А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 4635а-32 от 19.09.2024 год. на Началника на РУ на МВРПриморско, при ОД на МВР- Бургас, с което на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, на П. Е. А., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лв. за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.

В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Жалбоподателя твърди, че при издаване на НП са допуснати процесуални нарушения. Поради изложените причини, се иска от съда да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се представлява. В писмено становище по делото, пледира за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпращат представител.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитаха се актосъставителят.

1

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.08.2024 год. актосъставителя- служител в РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас, изпълнявал служебните си задължения, в района обслужван от РУ на МВР- Приморско, при ОД на МВР- Бургас. На същата дата, свидетеля бил повикан в полицейското управление, за съставяне на АУАН против жалбоподателя за неизпълнение на полицейско разпореждане, а именно, за това че същия не е изпълнил разпореждане на полицейски орган, да представи документи за проверка и проверка на лични вещи. Това нарушение, мотивирало актосъставителя, да състави акт за установяване на административно нарушение № 0587595 от 17.08.2025 год. в който било описано извършеното нарушение ясно, точно и подробно. В последствие, наказващия орган, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано, по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и санкционирано по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.

Съдът установи изложената фактическа обстановка след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателства- показанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на свидетеля, при изпълнението на служебните му задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетели и кредитира същите като истинни.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което 2 същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Настоящото производство е от административно наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.

Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. (Така и ППВС № 10/ 1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.