Решение № 361 от 23.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20251100902378 по описа за 2025 година

Ищецът „Транс - Цимент Е“ ЕООД твърди, че с ответника „Строй Импекс Импорт 1“ ЕООД е сключил договор от дата 22.08.2023 година, по силата на който ответникът е следвало да продаде и достави на ищеца автомобилни гуми на цена от общо 517 363.35 лева с ДДС. Сочи, че авансово е заплатил половината от посочената сума, съобразно уговореното между страните. Поддържа, че въпреки изпълнението на задължението за авансово плащане по договора, ответникът не е доставил стоките в срок (продължен еднократно до 25.04.2025 година). Поддържа да търпи вреди от неизпълнението, поради което претендира неустойка за забавено изпълнение по чл. 20 от договора.

Ответникът не подава отговор на исковата молба.

Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 12 416,72 лева- вземане за неустойка по чл. 20 от Договор от 22.08.2023 година.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение между страните, включващо и валидно неустоечно съглашение за вредите от неточно (забавено) изпълнение на задължението на продавача за доставка на стоките – предмет на договора, размер на уговорената неустойка.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 92 ЗЗД.

Ищецът основава своята претенция за заплащане на сумата от 12 416,72 лева, на разпоредбата на чл. 20 от Договор за доставка от 22.08.2023 г., с която страните са уговорили неустойка при неизпълнение на задълженията на продавача по договора (ответник по делото) за предаване на стоките (в случая, автомобилни гуми по спецификация) в уговорения за това срок. Посочено е, че при такова неизпълнение дължимата на купувача неустойка е в размер на 0,02% за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от стойността на дължимата вещ.

От представените по делото доказателства се установява, че страните са били обвързани от Договор за доставка от 22.08.2023г. с предмет: доставка на стоки по спецификация по търговско предложение от дата 16.08.2023 година, като ответникът е поел задължение да 1 продаде и достави стоките на „Транс - Цимент Е“ ЕООД, за когото от друга страна е възникнало насрещното задължение за заплащане на тяхната цена – общо от 517 363,35 лева с ДДС. В чл. 4 от договора е предвидено цената да се заплаща на части, както следва: авансово (50%), междинно (40%) и окончателно (10%) плащане.

В приложение 1 към договора от 16.08.2023 година са описани по брой, вид и единична цена стоките, за които е поето задължението по договора за продажба.

От представените и неоспорени по делото писмени документи – платежни нареждания – се установява заплащане на сума в размер на 258 681,68 лева, на основание чл. 4, т. 1 от договора. Тази сума съответства точно на уговорения размер на първото авансово плащане.

Сумата е наредена на два пъти – на 24.08.2023 година и на 25.08.2023 година, в срока по чл.

4, т. 1 от договора и съответства по стойност на издадената от „Строй Импекс Импорт 1“ ЕООД и подписана двустранно фактура за авансово плащане. Съответно, договорът е влязъл в сила, считано от датата 25.08.2023 година, предвид установеното в чл. 9.

Според член 14 от договора, доставката на стоките може да бъде осъществена до края на срока на договора, който предвид установеното в чл. 10, вр. чл. 9 от договора и предвид допълнителното споразумение от 22.08.2024 година, с което е изменена клаузата по чл. 10 (с допълнителното споразумение, подписано от двете страни на 22.08.2024 година, същите са се съгласили да изменят срока по договора), е определен на 18 месеца от датата на влизане в сила на договора. Съответно, анализът на посочените разпоредби обосновава извод за това, че страните са се съгласили срокът на изпълнение да е 18-месечен от първото авансово плащане – или до 25.02.2025 година, като от следващия ден ответникът е в забава в изпълнението на задължението да достави и предаде уговорените вещи.

От посоченото по-горе следва, че по делото се доказа ищецът да е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил задължението за заплащане на авансова сума по договора, като следващото плащане е било дължимо (чл. 4, т. 2) в 7-дневен срок от уведомление от продавача за готовност за експедиция. Такова уведомление не се доказа да е изпратено от продавача и получено от купувача по договора. Не се доказа и ответникът да е пристъпил към изпълнение на задължението си по договора.

В чл. 20 от договора се съдържа неустоечна клауза, съгласно която ако продавачът не изпълни в срок задълженията си за предаване на стоките в уговорения срок, дължи на купувача неустойка в размер на 0,02% за всеки ден забава и не повече от 10% от стойността на дължимата вещ.

Първият от елементите от фактическия състав, при наличие на който възниква вземането по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, е сключен между ищеца и ответника договор, което е установено в производството от представените и обсъдени по-горе писмени доказателства, сред които е подписаният от името на двете страни писмен договор, приложение 1 и допълнително споразумение към него.

На следващо място, следва да се разгледа въпросът дали по делото е установено ответникът да е допуснал неизпълнение на негово задължение, възникнало по силата на сключения договор, като в случай, че е налице такова неизпълнение - дали същото е изискуемо и от кога ответникът е изпаднал в забава.

В отговор на тези въпроси, съдът взима предвид клаузите по чл. 4, т. 1 и т. 2, както и тези по чл. 10 и чл. 14 от договора. Съвкупният им анализ налага извод за това, че ответникът е следвало да извърши доставка на автомобилните гуми в посочения по-горе 18- месечен срок от заплащане на първи аванс (което е и датата на влизане в сила на договора), за изпълнение на което доказателства по делото няма.

От 26.02.2025 година ответникът е в забава и към датата на подаване на исковата молба в съда (25.09.2025 година) нейният период надхвърля претендираните 120 дни.

Следователно, осъществили са се всички условия, при които в полза на ищеца е възникнало потестативното право на неустойка за неточно (забавено) изпълнение, съобразно уговореното между страните по договора.

2

Ето защо, на следващо място, съдът следва да отговори и на въпроса дали клаузата, от която произтича вземането, при съобразяване възприетото в Тълкувателно решение 1/2020 гр. София, 27.04.2022 год. е нищожна, което освен това е пряко установимо от сделката или от събраните по делото доказателства.

В т. 3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е изяснено, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В мотивите на тълкувателното решение са изброени примерни критерии за преценката за нищожност, като: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка – парични или непарични, и размерът им; дали изпълнението на задълженията е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека; видът на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и видът на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, както и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Според разясненията в тълкувателното решение неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По отношение на прекомерността на неустойката е прието, че това не я прави изначално нищожна поради накърняване на добрите нрави и прекомерността се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Посочено е и че не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като решаващо за преценката за нищожността на клаузата и за накърняване на добрите нрави е същата да се направи към момента на сключване на договора (а свръхпрекомерността е преценима към момента на изпълнение на договора).

В конкретната хипотеза, при съобразяване на горните критерии за преценка и въз основа съдържанието на договора и събраните по делото доказателства, нищожност на уговорката по чл. 20 от договора не се установи. Видно от съдържанието на клаузата, неустойката е дължима при забавено изпълнение на основната (главна) престация по договора, дължима от ответника. Размерът е определен съобразно обичайната търговска практика в сходни случаи – като процент, съотносим с цената на стоките, тоест, съответстващ и на неизпълнението (както във времеви план, така и по отношение на неговия обем), като в случая е предвиден и краен предел на начисляване (10% от стойността на подлежащите на доставка вещи).

Същевременно е налице идентична неустоечна клауза и в случаите на неточно изпълнение на основната насрещна престация, дължима от ищеца (заплащане на цената), като страните са използвали същия подход за определяне на размера.

Следователно, страните са постигнали съгласие по тази клауза в условията на свободното договаряне, при съблюдаване принципите на добросъвестност и справедливост в търговските отношения, което е видно от съдържанието на нормата и останалите клаузи по договора. Видно е, че неустойката обезпечава изпълнение на главно задължение, уговорена е в справедлив размер (дали и в какъв размер ще се дължи е поставено изцяло в зависимост от неизпълнението на неизправната по договора страна), с фиксиран краен предел, или същата не може да се приеме, че създава условия за възникване на неоснователно обогатяване и неравностойност на насрещните престации по договора. Ето защо, неустойката в случая се характеризира с присъщите си функции – обезпечаване, точно изпълнение на основно задължение по договора, санкциониране на допусната забава в изпълнение на същото, при наличието на извършено насрещно авансово плащане на половината от цената на закупените стоки, преди тяхната доставка и обезщетение на претърпените вреди, без да е необходимо изправната страна да ги доказва.

В заключение, настоящият съдебен състав прави извод за това, че неустойката не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като не излиза извън присъщите за института функции.

3

Ответникът е в забава от 26.02.2025 година, когато е изтекъл 18-месечният срок за изпълнение на неговото задължение и към датата на исковата молба забавата надхвърля 120 дни.

Предвид диспозитивното начало в процеса и заявеното от ищеца искане, съдът намира искът за основателен в пълния предявен размер и период (като не е налице и надхвърляне на установения краен предел на неустойката по чл. 20 от договора). Изчислена по реда на чл.

20 от договора, неустойката възлиза точно в претендирания размер от 12416,72 лева за 120 дни забава. По делото не се твърди и не се представят доказателства ответникът да е заплатил тази сума.

С оглед на изложените мотиви, искът по чл. 92 ЗЗД в неговия претендиран размер е основателен.

По разноските.

С оглед изхода на спора, разноски се следват само на ищеца, но той не е отправил искане за присъждане.

За яснота съдът следва да отбележи, че при обсъждане на спорните правоотношения в мотивната част е използвал понятието на националната парична единица в РБългария, приложима към момента на възникване на спорните правоотношения и преди въвеждането на еврото.

На основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за приемане на еврото в Република България, Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл.