Решение № 3300 от 24.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 21975/2023
- Вид
- Решение № 3300
- Подписан
- 24.02.2024
- В сила
- 24.02.2024
- Състав
- Божидар Иванов Стаевски
Други актове по делото
- Разпореждане № 61857 от 18.05.2023 · КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА
- Разпореждане № 76917 от 21.06.2023 · КАТЯ НИКОЛОВА ВЕЛИСЕЕВА
- Определение № 31179 от 05.09.2023 · Божидар Иванов Стаевски
- Разпореждане № 119655 от 28.09.2023 · Божидар Иванов Стаевски
- Разпореждане № 45826 от 26.03.2024 · Божидар Иванов Стаевски
- Разпореждане № 47951 от 29.03.2024 · Божидар Иванов Стаевски
- Разпореждане № 49327 от 02.04.2024 · Божидар Иванов Стаевски
- Разпореждане № 56854 от 17.04.2024 · Божидар Иванов Стаевски
- Разпореждане № 63440 от 29.04.2024 · Божидар Иванов Стаевски
- Разпореждане № 72366 от 21.05.2024 · Божидар Иванов Стаевски
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30, изр. 3 · Закон за собствеността
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.71 · Наредба за трудоустрояване
- чл.73 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 3300 гр. София, 24.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Б. С. при участието на секретаря А. А. като разгледа докладваното от Б. С. Гражданско дело № 20231110121975 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
И. К. К. с ЕГН:**********, И. К. К. с ЕГН:**********, П. К. К. с ЕГН:**********, И. П. К. с ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че дължат в условията на разделна отговорност, обща сума в размер от 3932,50 лева, от които 3352,19 леваглавница, представляваща цена за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С ......... за периода от м.05.2019г. до м.04,2021г„ ведно със законната лихва от 27.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, 524,20 лева - мораторна лихва за забава от 16,10.2020г. до 11.10,2022г„ както и суми за извършена услуга дялово разпределение 46,00 лева - главница за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. и 10,11 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до 11.10.2022г., като претендират направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, при следните квоти:
1.
И. К. К. с ЕГН:********** — 1/8, а именно: сума от 491,56 лева, от които 419.2 лева- главница, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.10.2022г.. до окончателното изплащане на вземането, 65,53 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2020г. до 11.1О.2022г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение 5,75 лева - главница за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. и 1,26 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до 11.10.2022г., като претендира направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.;
1
2.
П. К. К. с ЕГН:********** - 1/8, а именно: сума от 491,56 лева, от които 419.2 лева- главница, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.10.2022г.. до окончателното изплащане на вземането, 65,53 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2020г. до 11.1О.2022г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение 5,75 лева - главница за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. и 1,26 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до 11.10.2022г., като претендира и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.;
3.
И. К. К. с ЕГН:********** -1/8, а именно: сума от 491,56 лева, от които 419.2 лева- главница, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.10.2022г.. до окончателното изплащане на вземането, 65,53 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2020г. до 11.1О.2022г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение 5,75 лева - главница за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. и 1,26 лева - лихва за периода от 31.10.2019г. до 11.10.2022г., като претендира и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.;
4.
И. П. К. с ЕГН:********** - 5/8, а именно: сума от 2457,81 лева, от които 2095,12 лева- главница, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.10.2022г.. до окончателното изплащане на вземането, 327,63 лева - мораторна лихва за забава от 16.10.2020г. до 11.10.2022г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение 28,75 лева - главница за периода м.09.2019г. до м.04.2021г. и 6,32 лева - лихва за периода от 31.1О.2019г. до 11.10.2022г. , като претендира и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственикци на процесния имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от ТС ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С, които се изготвят от ТС ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за 2 топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба. Оспорват иска по основание. Признават че до процесния топлоснабден имот през процесния период е доставяна топлинна енергия.
Оспорват наличието на облигационно отношение с ищцовото дружество.
Правят възражение за непоискана доставка. Оспорват исковете за дялово разпределение и мораторна лихва. Сочат че не са представени доказателства кога са публикувани задълженията на интернет страницата на дружеството.
Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.
По делото не се спори, че до процесният имот е доставяна топлинна енергия в количествата и на стойностите посочени от ищеца.
3
Първият спорен въпрос е дали ответниците имат качеството на потребители на доставената топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.
2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Не се твърди в исковата молба и не се установява по делото да е налице писмен договор за доставка на топлинна енергия между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, 4 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.
От представените по делото договор за продажба на държавен имот па реда на наредбата за продажбата на държавните имоти и удостоверение за наследници, се установява, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот по наследство от покойния К. И. К.. По делото е представена и данъчна декларация, от която е видно, че собствеността на процесния имот принадлежи на ответниците в настоящото производство.
Ето защо съдът намира, че е установено за целите на настоящото производство, че ответниците са собственици на процесния имот. Не се установява да е налице учредено право на ползване на някой от ответниците или на трето лице.
Разпечатката съдържа 39 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54dd5395-13e9-45dd-acb4-4d45e6d10d11