Решение № 10 от 17.01.2025, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Силистра, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Анелия Д. Великова

Ана Аврамова при участието на секретаря Ели Ст. Николова в присъствието на прокурора С. Г. П. като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Частно наказателно дело № 20253400200002 по описа за 2025 година прие за установено следното:

Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИАКОРНФС.

Иницииращият документ е искане на германските власти , обективирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение № 362808135 от 29.01.2024 г. в сила от 23.02.2024 г. издадено от несъдебен орган Германия, с което на българския гражданин А. А. Й. е наложена финансова санкция в общ размер на 511,80 евро, , с левова равностойност към датата на постановяване на решението – 1000,97лв., за извършено на 22.12.2023 г. административно нарушение, съгласно чл. 41 ал. 1 в съвкупност с Приложение 2, чл. 49 Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24, чл. 25, чл. 25 ал. 2а от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.1.8 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat)на ФРГ.

Прокурорът в съдебно заседание изразява становище за основателност на искането и моли за уважаването му.

Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява. Назначен е от съда служебен защитник. Същият изразява становище, че са налице основания Решението на издаващата държава да не се признава, тъй като в самото Удостоверение / по буква „в“/ неправилно е изписан органа, който следва да се произнесе в изпълняващата държава. По 1 буква „а“ от Удостоверението изразява съмнение относно израза „решаваща“ Държава.

Твърди,че такъв израз не съществува в Закона и това е основание да бъде отказано признаването и приемането на Решението за изпълнение.

От Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно, че решението, с което е наложена финансовата санкция, е влязъл в сила акт на компетентен несъдебен орган в Република Германия, с който е наложено задължение за плащане на парична санкция във връзка с нарушение на правилата за движение по пътищата, както и на разходите по процедурата, като засегнатото лице е имало възможност да обжалва решението пред съответния съд, с което е изпълнено условието на чл. 3 ал.1 т.1 и т.3 ЗПИИАКОРНФС.

От описаните факти в Удостоверението е видно, че 22.12.2023 г. в 04:11 часа в Reken, В 67, посока Dulmen санкционираното лице в качеството си на водач на автомобил с рег.№ СС 8372 АХ е превишило маскимално допустимата скорост от 50км/ч като се е движило с 96 км/ч (след приспадане на допустимите отклонения) и по този начин е нарушило разпоредбите на чл. 41 ал. 1 в съвкупност с Приложение 2, чл. 49 Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24, чл. 25, чл. 25 ал. 2а от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.1.8 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat). на Германия.

Касае се за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, изрично посочено и в списъка по б.“ж“ т.3 на Удостоверението , така че съгласно чл. 30, ал.

2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС проверка за двойна наказуемост не се изисква, макар същата да е налице.

Налице е изискването лицето, срещу което е постановено решението да има местоживеене на територията на Република България, и това е видно от справката, направена по НБДНаселение. Наличието на това условие, като едно от алтернативните предпоставки посочени в чл.30 ал.3 ЗПИИАКОРНФС, е условие за признаване и изпълнение.

Горното обосновава извода за наличието на общите положителни предпоставки за признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС.

Същевременно, липсват факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решенията, визирани в чл. 35 от закона, а именно:

Представеното удостоверение е пълно и отговаря на решението на издаващата държава.

Срещу засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за налагане на финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не са налице условията на чл. 35, т. 5 от закона.

Решението се отнася за деяние, което

2 е административно нарушение и според българския закон - ЗДвП, съгл. чл. 30, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС.

Физическото лице, срещу което е постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.

Производството е било писмено и засегнатото лице е уведомено за правото и срока на обжалване, като не са налице обстоятелствата по чл. 35, т. 9-11 ЗПИИАКОРНФС.

Размерът на финансовата санкция не е по-нисък от посочения в чл.35, т. 6 от закона.

Въз основа на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня на постановяване на решението, равностойността на дължимата сума е в размер на 1000,97 лв.

Що се касае до възражения на сл. защитник, посочени като основания да бъде постановен отказ за признаване и приемане за изпълнение на Решение № 362808135 от 29.01.2024 г. в сила от 23.02.2024 г. издадено от несъдебен орган Германия, съдът счита същите за неоснователни.

Освен, че в ЗПИИАКОРНФС подобни основания не са посочени, нито като абсолютни, нито като относителни предпоставки за отказ, е видно, че :

1. Безспорно издаващата Държава е тази, която е следвало да реши спора по същество в образуваното там несъдебно производство със съответен акт на компетентния несъдебен орган, в случая с Решение № 362808135 от 29.01.2024 г. в сила от 23.02.2024 г., което е предмет на настоящото производство. Използваният термин „решаваща държава“ / в Удостоверението/ не противоречи нито на законовите разпоредби, нито на предмета на делото. Най-вероятно се касае и до грешка в превода на иницииращия документ.

2. По буква „в“ от Удостоверението – да неправилно в тази графа е посочен друг орган, а именно органът за контакт, с който изпълняващата държава следва да контактува в случай на необходимост. Тези данни е следвало да бъдат посочени едва в буква „ к“, където е видно , че лицето за контакт е едно и също - Ina Jeske. Касае са за техничеко несъответствие, което изобщо не може да се приеме за основание, водещо до непризнаване и неприемане, на процесното Решение, за изпълнение. От друга страна местната и родова подсъдност е изрично определена в ЗПИИАКОРНФС и съдът следи служебно за нея.

Предвид горното съдът прие, че са налице всички условия за признаване, изискващи се от Закона.

Водим от тези съображения и на основание чл. 32, във връзка с чл. 16, ал. 7, т.

1 от ЗПИИАКОРНФС, Силистренски окръжен съд

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № 362808135 от

29.01.2024 г. в сила от 23.02.2024 г. издадено от несъдебен орган Германия, с което на българския гражданин А. А. Й. е наложена финансова санкция в общ размер на 511,80 евро, , с левова равностойност към датата на постановяване на решението – 1000,97лв., за извършено на 22.12.2023 г. административно нарушение, съгласно чл. 41 ал. 1 в съвкупност с Приложение 2, чл. 49 Правилника за движението по пътищата (StVO), чл. 24, чл. 25, чл. 25 ал. 2а от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.1.8 от Федералния каталог за финансови санкции (BKat)на ФРГ и го изпраща на НАП за незабавно изпълнение.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред Варненски Апелативен съд, като обжалването не спира изпълнението му.

ЗАДЪЛЖАВА НАП да уведоми незабавно Окръжен съд гр. Силистра за предприетите действия по изпълнението, както и при приключване изпълнението на решението.

Уведомление за настоящото решение да се изпрати незабавно на издаващия орган, съгл. стандартизиран формуляр и на Министъра на правосъдието на Р.България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4