Решение № 580 от 08.05.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Филипова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20241000502885 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Ррешение № 4800 от 12.08.2024 г. по гр. д. № 13030/2022 г. по описа на СГС, ГО, 12 състав, Прокуратурата на Република България , с адрес: гр.

София, ***, е осъдена да заплати на В. М. П., ЕГН

**********, със съдебен адрес: гр. София, ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение за престъпления по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК и по чл. 220, ал.

2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което е водено наказателно производство, по което ищецът е оправдан с присъда № 260003 от 02.02.2021г. по НОХД № 2377/2019 г. по описа на СпНС /потвърдена с решение № 2 от 26.10.2021 г. по ВНОХД № 212/2021 г. по описа на АСпНС/, влязла в сила на 30.11.2021 г., ведно със законната лихва от 30.11.2021 г. /датата на влизане на присъдата в сила/ до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 140.53 лв. разноски по делото по съразмерност, като 1 искът за разликата над присъдения размер от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 380 000 лв. е отхвърлен, като неоснователен. Със същото решение с а отхвърлени изцяло исковете за имуществени вреди, във вид на пропуснати ползи, както следва: за сумата от 126 335.70 лв. пропуснати ползи от неполучаването на трудово възнаграждение за длъжността *** в периода от 14.10.2016 г. до 12.05.2021 г. и за сумата от 350 000 лв. - пропуснати ползи поради нереализиране на международен проект „Глобална технология с практическо приложение и мултиплициране на бизнес-модели, базирани на комуникационна мрежа IC чрез система за генериране, съхранение и дистанционно предаване на свръх слабо електромагнитно излъчване и въздействие върху водата“, чрез дружеството „ГЛОБАЛ АЙ СИ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, в което дружество ищецът В. М. П. е бил съдружник и управител.

Недоволни от решението са останали и двете страни, които в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ищецът В. М. П. обжалва решението, както следва: 1/ В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от него иск за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 380 000 лева, 2/ В ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът му за заплащане на имуществени вреди за сумата от 126 335.70 лв. - пропуснати ползи от неполучаването на трудово възнаграждение за длъжността *** в периода от 14.10.2016 г. до 12.05.2021 г. и 3/ В ЧАСТТА, в която е отхвърлен изцяло искът за сумата от 350 000 лв. - пропуснати ползи поради нереализиране на международен проект чрез „ГЛОБАЛ АЙ СИ ТЕХНОЛОДЖИ“ ООД, в което дружество ищецът В. М. П. е бил съдружник и управител.

Поддържа, че макар да е бил установен по безспорен начин целият фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, включително тежките последици от воденото срещу него наказателно производство, което оказало влияние върху неговия професионален и личен живот, съдът е определил необосновано нисък размер на обезщетението, който не би могъл да репарира претърпените от него вреди. Изложени са съображения, че съдът не е оценил в достатъчна степен продължителността на наказателното преследване, чието начало следва да бъде датирано към 09.09.2016 г., когато са извършени 2 първите действия от страна на прокуратурата, тежкото засягане на авторитета му в обществото чрез проведеното медийно разгласяване на обвинението, спрямо което той не е могъл да се защити, настъпилите промени в семейството, негативното отражение на воденото наказателно производство върху психиката му и върху здравословното му състояние, изразяващи се в придобита артериосклероза в следствие на преследването срещу него. Сочи, че медийният шум непоправимо повлиял и на професионалната му реализация, като в резултат на незаконното обвинение той не само бил лишен от получаваните дотогава признание и висока оценка, но и било препятствано по-нататъшното му кариерно развитие. Счита, че промяната в начина му на живот, в контактите, а така също и неудобството да излиза на публични места, са все последици на обвинението, които също не са били взети предвид в нужната дълбочина от първоинстанционния съд. Изобщо не били съобразени необходимостта постоянно да обяснява, че е невинен и да оправдава постъпките си, невъзможността да развива политическа кариера, разочарованието от отказите да бъде отменена наложената му мярка за процесуална принуда, масовото отдръпване на близки и познати и разколебаването им в доброто отношение към него, продължаващите към днешна дата негативни преживявания и спомени. По иска за присъждане на разликата между получаваното от него възнаграждение и това, получавано като *** през време на наказателното производство срещу него, са развити подробни съображения, че прокурорската преписка, прераснала в наказателно дело, е била образувана по сигнал срещу него на 09.09.2016 г. и се намира в пряка причинно-следствена връзка с подадената оставка, макар тя да предхожда повдигането на самото обвинение на 17.09.2016 г. По отношение на иска за поправяне на имуществените вреди от нереализиран проект са развити доводи, че именно наказателното преследване срещу него е мотивирало чуждестранния инвеститор да разтрогне търговските им отношения, чиято потенциална печалба са оценявали на милиарди лева. Моли въззивната инстанция да отмени решението в обжалваните части и постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

Прокуратурата на Република България в депозираната от нея Въззивна жалба намира обжалваното решение за неправилно в ЧАСТТА, в която е присъдено на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., като намира същия за завишен. На първо място, според 3 прокуратурата не са ангажирани годни доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от конкретното обвинение. Излага съображения за отсъствие на причинноследствена връзка между действията на прокуратурата и така описаните от ищеца търпени неимуществени вреди, като излага подробни доводи, че първоинстанционният съд безкритично е кредитирал изнесените в свидетелските показания негативни промени в живота на ищеца. Отречена е и връзката между действия на държавното обвинение и медийното разгласяване на случая, тъй като медийният интерес бил продиктуван от общественото възмущение от разпорежданията с държавно имущество и бил резултат на политическа реакция. В случая спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, която е сред най-леките, което допълнително обуславяло нисък интензитет на вредите, при определяне на които съдът не е провел и разграничението на продължителността на производството в неговата досъдебна и съдебна фаза. На последно място, определеният размер на обезщетението не отговарял на икономическата обстановка в страната. Поради всичко изложено определеният размер на обезщетението се явявал завишен и несъобразен с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика. Моли искът да бъде отхвърлен или размерът на обезщетението да бъде намален.

Всяка от страните в срока по чл. 263 , ал. 1 ГПК оспорва жалбата на насрещната страна като неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия , въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно правилността е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд – гр. София намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от В. М. П. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата 380 000 лв. , представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство за извършени престъпления по чл. 219, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 НК и по което бил оправдан, както и сумата от 476 4

335.70 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, от които 126 335.70 лв. - пропуснати ползи от неполучаването на трудово възнаграждение за длъжността *** в периода от 14.10.2016 г. до 12.05.2021 г. и 350 000 лв. - пропуснати ползи от нереализирането на международен проект, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.11.2021 г. до окончателното им изплащане.

От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че с Постановление от 14.10.2016 г. по ДП № 135/2016 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 15510/2016 г. по описа на СГП, ищецът П. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 219, ал.

3 във вр. с ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 220, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Наложена му е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 20 000 лв., намалена на 15 000 лв. с определение № 3418 от 25.10.2016 г. по н. ч. д. № 4650/2016 г. по описа на СГС, НО. С постановление на прокурор от СГС от 14.10.2016 г. му е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“.

С определение № 429 от 01.08.2018 г. по в. н. ч. д. № 995/2018 г. на САС е отменена наложената мярка за процесуална принуда забрана за напускане на пределите на страната, а с постановление от 07.09.2018 г. на прокурор при СГП е отменена и взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 15 000 лв.

По внесения от специализираната прокуратура обвинителен акт е образувано НОХД № 2377/2019 г. по описа на СпНС. С присъда № 260003 от 02.02.2021г. по НОХД № 2377/2019 г. по описа на СпНС ищецът П. е оправдан и признат за невиновен по повдигнатите му обвинения, както следва:

1. За невиновен в това, че в периода от неустановена дата след 30.12.2015 г. до 20.04.2016 г. в гр. София, ***, като длъжностно лице по чл. 93, ал. 1, б. „а“ НК – *** на област София, назначен с решение на МС № 781/26.11.2014 г., при условията на продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, не положил 5 достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество - предоставените на областна администрация на област София бюджетни средства за 2016 г. и имот – държавна собственост, в резултат на което са последвали разпиляване на имуществото – пари на областна администрация на област София в размер на 13 339.20 лева с ДДС и значителни щети за Българската държава в размер на 105 100 лева, или всичко на обща стойност 118 439.20 лева, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление , както следва:

- В периода от 30.12.2015 г. до 30.04.2016 г. в гр. София, ***, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ НК – *** на област София, назначен с Решение на Министерски съвет на България № 781/26.11.2014 г., при упражняване на нормативно възложените му стопанскоразпоредителни правомощия за финансово управление на бюджетните средства за 2016 г., предоставени на областна администрация на област София не положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и на чл. 7, ал. 1, т. 25 от Устройствения правилник на областните администрации, като без да е необходимо за нуждите на областна администрация на област София, на 30.12.2015 г. е сключил договор за „Осигуряване на транспортна услуга чрез предоставяне на високопроходим автомобил“ – марка „Тойота“, модел „HIGLANDER AIBPIP“ и шофьор между Областна администрация на област София и „Рок Инженеринг“ ЕООД с цена 2 779.00 лева месечно без ДДС /годишна стойност на услугата в размер на 19 453.00 лева/, от това е последвало разпиляване на имущество – пари в размер на 13 339.20 лева с ДДС от бюджета на областна администрация на област София, представляващи изплатени „Рок Инженеринг“ ЕООД суми по договора, както следва: за месец 01.2016г. – 3334.80 лева с ДДС; за месец 02.2016г. – 3334.80 лева с ДДС; за месец 03.2016г. – 3334.80 лева с ДДС; за месец 04.2016г. – 3334.80 лева с ДДС, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление;