Решение № 163 от 27.02.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Добрич, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Д.а като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20243230100331 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап.3, представлявано от управителите П. В. и Х. М. М., чрез ю.к. Е. Л. /надлежно упълномощена/, с която против Е. Д. И. с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Д., жк „****“ №***, вх.***, ет.****, ап.***, са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д.

№2680/2023г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1191 от 17.11.2023г., а именно:1) 275.34 лева, представляващо главница по договор за потребителски кредит №214799, сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД на 24.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 21.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата; 2) 49.32 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.02.2019г. - 19.09.2023г.

Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Претендираните права произтичат от следните обстоятелства: На 24.09.2018 г. ответникът сключил договор за потребителски кредит №214799 със „Сити Кеш“ ООД. По силата на съглашението, дружеството предоставило на Е. И. сумата от 500 лева, а последният се задължил да я върне на пет вноски от по 171 лв. всяка, в срок до 24.02.2019 г. при възнаградителна лихва в размер 1 на 40. 08 % и ГПР 47,24 %.

Горепосоченият договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече.

Според ищеца, дори и съдът да прецени, че договорът не е сключен по електронен път, то следва да се приеме, че доколкото договорът е реален, то той се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума Ответникът е в забава. Дължими са следните суми: 275.34 лева главница и 49.32 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.02.2019г. - 19.09.2023г.

С договор за цесия от 13.01.2022г. вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени на ищцовото дружество.

Ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Ако съдът намери, че уведомяването не е извършено надлежно преди образуване на делото, то счита, че с получаването на ИМ ответникът е уведомен за прехвърлянето на вземането.

Предвид изложените по-горе обстоятелства ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК пред ДРС, като в срока по чл. 414, ал.1, т.2 от ГПК предявява настоящата искова молба.

По изложените съображения, се моли за постановяване на положително решение по предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от редовно уведомения ответник. Настоява за отхвърляне на предявените искове в цялост. Твърди се, че процесният договор съдържа клауза за заплащане на неустойка, която е нищожна. Заявява се, че по делото липсват доказателства ответникът да е получил отпуснатата по договора сума, не ставало ясно колко вноски са заплатени. Твърди се, че не са представени приложимите към договора Общи условия, тъй като договорът е сключен на 24.09.2018г., а представените Общи условия са от 08.03.2019г. Оспорва се надлежното уведомяване на настъпилата цесия. Твърди се договорът за заем да е нищожен на осн. чл.

11,ал.1, т. 10 от ЗПК - от съдържанието на договора не става ясно какви разходи следва да заплаща заемополучателят, по какъв начин е формиран ГПР.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 2 от ГПК е образувано ч.гр.д. №2860 по описа за 2023 г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 17.10.2023 г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът Е. Д. И. да заплати на КРЕДИТОРА „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап.3, представлявано от управителите П. В. и Х. М. М., следните вземания прехвърлени от „Сити Кеш“ ООД на „АПС Бета България“ ЕООД с договор за цесия от 13.01.2022 г: 1) 275.34 лева, представляващо главница по договор за потребителски кредит №214799, сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД на 24.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 21.09.2023 г. до окончателно изплащане на сумата; 2) 49.32 лева, представляващо обезщетение за забава върху главницата за периода от 24.02.2019г. - 19.09.2023г.; 3) 125.00 лева (държавна такса – 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 100.00 лв.).

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК . С разпореждане от 09.01.2024 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 22.01.2024 г. Исковата молба за установяване на вземането е подадена на дата 26.01.2024 г., поради което като допустима подлежи на преценка по основателност.

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Исковете са предявени като установителни в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК, след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност между страните в заповедното производство /заявител и длъжник/ и страните в исковото производство /ищец и ответник/, както и между вземанията-предмет на заповедното производство и на настоящото исково производство. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в приложимата редакция съобразно датата на сключване на процесния договор.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, по който е изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него; размера на претендираното обезщетение за забава - главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. В тежест на ищеца е да установи сключването на договор за цесия с твърдяното съдържание, както и факта на съобщаване на процесния договор за цесия на длъжника от страна на цедента.

Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за 3 връщане на заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

Въз основа на приложените по делото писмени доказателства / Договор за паричен заем №214799/24.09.2018г., Приложение 1 към договора за паричен заем, Договор за предоставяне на гаранция, Договор за продажба и прехвърляне на вземания/Цесия/ от 13.01.2022г., ведно с приложение № 1 към договора/ и неоспореното от страните заключение по изслушаната ССчЕ, което се кредитира от съда като компетентно и обективно изготвено, се установява, че между заемодателя „ СИТИ КЕШ „ ООД и ответника Е. Д. И., е сключен договор за заем от разстояние за сума в размер на 500 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 40.08 % , платим чрез 5 / пет/ броя месечни погасителни вноски, с дата на първо плащане 24.10.2018 г., от които 1 /една/ по 16,70 лв. и 4 х 135,61 лв., с дата на последно плащане 25.02.2019 г. Общият размер на сумата за плащане по кредита, включваща главница и лихва, е в размер на 559,14 лева. Съгласно чл.19 от Общи условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за заеми „Кредирект“, предоставяни чрез интернет, заемната сума се предоставя на заемателя чрез нареждане по банков път, на декларираната от заемателя банкова сметка, или чрез превод по системата за разплащания „ Изи Пей“. В случая по приложена разпечатка от лог файл по договор за паричен заем № 214799, (л.60-61 по дело) на 24.09.2018 г. в 14:01:35 часа заемната сума от 500 лв. е наредена за плащане чрез „ Изи Пей“, като е била изплатена от на Е. Д. И. - на 24.09.2018 г. в 15:48:26 часа. Според чл. 6. 1 от договора заемателят се е задължил в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение - поръчител или банкова гаранция, по реда и начина и отговарящи на условията на чл. 33 ал. 1 от Общите условия към договора. Съгласно чл. 6. 2 от договора при неизпълнение на това задължение, заемателят дължи неустойка в размер на 295,86 лева, която се начислява автоматично от заемодателя и начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.

Вещото лице докладва, че съобразно счетоводните записвания на ищеца към датата на подаване на заявлението и към датата на заключението, неплатените задължения по Договора за кредит, са в размер на 448,41 лв., в т.ч.:

275.34 лв. – главница; 13,01 лв. договорна лихва за периода от 24.09.2018 г. до 24.02.2019 г.;

70,78 лв. – неустойка;

39,96 лв.-такси по тарифа; 49,32 лв. обезщетение за забава за периода 24.02.2019 г. до 19.09.2023г. По счетоводни данни на ищцовото дружество от ответника им едно плащане на 02.01.2019 г. в размер на 600,00 лв., осчетоводено за погасяване на следните суми: 104,13 лв. такси по тарифа; 225.08 лв. сбор на неустойка по месечна вноски с падежи 24.10.2018 г., 26.11.2018 г. и

24.12.2018 г.; 46,13 лв. сбор на договорна лихва по месечни вноски с падежи 24.10.2018г.; 26.11.2018 г. и 24.12.2018 г.; 224,66 лв. сбор на главница, в т.ч.

118.91 лв. по месечна вноска с падеж 26.11.2018 г. и 105,75 лв. частично с падеж 24.12.2018 г. Експертът докладва, че при ГЛП от 40,08 % и обща сума за връщане от ответника в размер на 855.00 лв. , включваща главница 500.00 лв., договорна лихва в размер на 59.14 лв. и неустойка обезпечение 295.86 лв., оскъпяването за срока на заема от 5 месеца, е увеличен от 11.83 % на 71 %, или 4 от 59.14 лв. на 355.00 лв. (295.86 лв. неустойка + 59.14 лв. договорна лихва ) спрямо уговорена заемна сума от 500 лв., или 118.24 % годишно. При главница по заема 500.00 лева, и 295.86 лв. неустойка, оскъпяването за срока на заема само с неустойка е 59.17 % или 106.41 % годишно.

Настоящият съдебен състав намира, че клаузата за заплащане на неустойка е нищожна, като е налице нищожност и на целия договор за кредит по следните съображения: Така уговореното между страните в договора за кредит задължение за обезпечение, по начин, който да възпрепятства заемополучателя да изпълни същото, с цел да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката и включването на задължението за неустойка в погасителните вноски води до скрито оскъпяване на кредита и се явява добавък към възнаградителната лихва, като представлява сигурна печалба за заемодателя.