Решение № 73 от 17.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. П., 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330205704 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и второ по ред пред РС гр. П., доколкото с Решение № 1632 от 12.10.2023 г. постановено по КАНД № 1729/2023 г. по описа на Административен съд гр. П. е било отменено Решение № 1029 от 12.06.2023 г., постановено по АНД № 2893/2022 г. по описа на РС гр. П. е делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд гр. П..

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4794678 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР П., с който на Д. С. Б., ЕГН: ********** е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 (двеста) лева за извършено от него на 30.04.2021 г. нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Д. Б., чрез процесуалния представител адв. С. П. обжалва процесния електронен фиш. Излага съображения, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че няма извършено нарушение, доколкото за контролирания участък не е имало въведено ограничение от 60 км/ч за извън населено място, тъй като автоматизираното техническо средство не е било поставено на посочения в електронния фиш участък. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния представител ****Б. оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на електронния фиш.

Претендира разноски, като при условията на евентуалност в случай, че последният бъде отменен прави възражение за прекомерност на 1 претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице спрямо което е наложено административно наказание срещу подлежащ на обжалване акт, в предвидения за това срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна обжалваният Електронен фиш серия К № 4794678 е издаден за това, че на 30.04.2021 г. в 13:36 часа на републикански път II-64, км 49+800 в посока с. Т., при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B26 и при отчетен толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост лек автомобил с рег. № **** се е движел със скорост от 81 км/ч, с което да е превишил разрешената стойност на скоростта с 21 км/ч., като видно от справка от КАТ се установява, че собственик на този автомобил е жалбоподателят Д. С. Б..

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 ЗДвП е бил издаден процесният електронен фиш с което жаблоподателят е бил наказан при условията на повторност.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване се установява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.

От Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. се установява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че отговаря на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-12996/05.05.2021 г., приложен по преписката, се установява, че на дата 30.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол тип Cordon М2 с № MD1196 е заснела статични изображения с начален час на работа 12:30 ч. и краен час на работа 23:30 ч. на републикански път II-64, км 49+800 и при посока на движение на контролираните МПС от юг към север.

От изготвените статични изображения от радар Cordon-M2 № MD 1196 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ****, стойността на измерената скорост е 84 км/ч, а заснемането е извършено на 30.04.2021 г. в 13:36 часа в посока "приближаване" спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № **** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя Д. С. Б..

От писмо с вх. № 95982/24.10.2023 г. от директора на Областно пътно 2 управление – П. (лист 3 от делото) се изяснява, че на самия км 49+800 от път II-64 няма поставени никави пътни знаци в това число и пътен знак В26, който въвежда ограничение от 60 км/ч за извън населено място. Имало поставен знак В 26, който въвежда ограничение на скоростта за извън населено място от 60 км/ч на км. 49+860, като неговото действие се изчерпвало на изхода на изхода от Рефан на км 49+736. Към 30.04.2021 г., знакът е съществувал на това място.

В хода на съдебното следствие беше разпитано лицето, което е работело с техническото средство и е съставило протокола по чл. 10 от Наредбата, а именно А. Т. Т., който заяви, че км. 49+800 се пада на бензиностанция „Шел“. Камерата била разположена на самата бензиностанция, а ограничението на знака било преди самия вход на бензиностанцията. След предявяване на постъпилата от Областно пътно управление схема на вертикалната и хоризонтелната пътна маркировка заяви, че километрите нарастват към П. и намалят към с.Т.. На знак км. 49+860 камерата трябвало да бъде до табелата до автосалона. На км. 49+736 се намирал изхода на „Рефан“. Камерата стояла на едно и също място, а именно на изхода на бензиностанцията, автосалонът и голямата табела, не са били до „Рефан“.

Съдът кредитира депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, точни и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства.

Въпреки това съдът намира, че вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение на правилата за движение остава недоказано по делото. Това е така, защото от доказателствата по делото се установява, че всъщност осъществяваният видеоконтрол е бил на различно място от това, посочено като място на извършване на нарушението в електронния фиш.

Действителното място на нарушението не попада в обхвата на пътен знак В26.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че техническото средство да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.

За доказването на това обстоятелство е необходимо страната, носеща доказателствената тежест в процеса, да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след пътния знак, въвеждащ ограничение на допустимата максимална скорост, и в позиция, при която измерването да се извършва след навлизане на превозните средства в зоната на действащото ограничение на скоростта. Такова доказателство би могло да бъде посочването на разстоянието от пътния знак с ограничение до техническото средство в метри, удостоверено в протокола за използване на АТСС.

Доказване на точното разположение на техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката 3 си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.

На първо място съдът съобрази представения по делото протокол по чл.

10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Съгласно същия видеоконтролът е осъществяван на път II-64, км 49+800 при посока на контролираните МПС от юг към север. В протокола е посочено, че разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е 150 метра.

От изисканата справка от ОПУ – П. за наличните пътни знаци към датата на деянието се установи, че има поставен пътен знак В26 на км 49+860, като е ноторно известно, че същият е монтиран непосредствено преди пътеуказателна табела Ж1, като знакът е поставен, за да ограничава движението в района на забавителен шлюз преди крайпътен обект "Рефан България" ЕООД.

На следващо място, видно от представената снимка на АТСС, с което е осъществен видеоконтролът на отсрещната страна на пътя е налична голяма правоъгълна сграда.

За гарантиране правата на гражданите в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е предвидено да се посочват географските координати, където е било разположено АТСС. Целта на тази разпоредба е да се провери при наличие на съмнение точното място, където е осъществен видеоконтролът, особено в случаите, когато се твърди нарушаване на пътен знак за ограничение на скорост. В случая от представените снимки - статично изображение и снимка на разполагане на АТСС, не може да се направи несъмнен извод за нарушаването на забраната. При служебна справка в интернет приложението google maps се установява, че посочените в статичното изображение координати, N: 42.205073 и E: 24.733672, отговарят като място приблизително на находящата се на път II-64, посока с. Т. - гр. П. бензиностанция Шел, която се намира на около половин километър преди пътния знак B26 на км 49+800, съгласно находящата се в близост до нея пътеуказателна табела Ж1 (1000 м) и находящата се в близост до знака B26 пътеуказателна табела Ж1 (500 м). Отделно от това, срещу бензиностанцията на отсрещната страна на пътя е наличен пътен знак В34 - край на забраните, въведени с пътни знаци, както и малко по-встрани от знака (в посока към с.

Т.) е налична голяма правоъгълна сграда, която наподобява сградата от снимката на разположението на АТСС. В случай на осъществяване на видеоконтрола от тази точка, предхождаща значително км 49+800 (при посока от гр. П. към с. Т.), би било възможно заснемането на автомобила заедно със знака В34. Нещо повече, при липсата на знак В34 в района на км 49+800 не е възможно видеоконтролът действително да е бил осъществен на посоченото в електронния фиш място, тъй като такъв знак от другата страна на пътя покрай посочения километър не съществува. Този извод се потвърждава и от схемата за наличното знаково стопанство, съгласно която единственият пътен знак В34 в района е на км 50+415 на отсрещната страна на пътя, който като място напълно съвпада с намиращата се срещу него бензиностанция Шел и предхожда значително, с близо километър, участъкът при км 49+800 и поставеният там пътен знак В26.

При така събраните доказателства по делото се прави единствен 4 възможен извод, че видеоконтролът е бил осъществен на път II-64, но не на км 49+800, както е посочено в електронния фиш, а значително преди това – около бензиностанция "Шел", където на отсрещната страна има поставен знак В34, който ясно се вижда и на статичното изображение, на което е фиксирано движението на автомобила на жалбоподателя. На това място обаче не е действало ограничението на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътния знак В26, находящ се на км 49+800 от път II-64. В този участък от пътя движението със скорост от 81 км/ч не се явява наказуемо деяние.

Разликата в разстоянието не е незначителна, особено предвид, че с ЕФ е санкционирано нарушение на скорост, чиято максимално допустима стойност е определена не от общите правила на чл. 21 от ЗДвП, а от пътен знак В26.

Така с оглед несъответствието между мястото на осъществяване на видеоконтрола и приетото в електронния фиш място на извършване на нарушението по делото не се доказа по несъмнен начин, че мястото за разполагане на АТСС е било определено така, че контролът на въведеното с пътен знак ограничение на скоростта да се извърши по начин, който да гарантира измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. Нещо повече, доколкото управлението на посоченото място и в посоченото време се явява основен елемент от състава на административното нарушение, липсата на установяване на този факт по време, място и начин на извършване води като последствие до несъставомерност на описаното деяние, а оттам и до недоказаност на конкретно повдигнатото административно обвинение. В този смисъл са Решение № 1962/08.11.2022 г. по к.а.н.д № 2321/2022 г. по описа на Административен съд – П., Решение № 1963 от 08.11.2022 г. по к.а.н.д № 2273/2022 г. по описа на Административен съд – П., Решение № 410 от 01.03.2023 г. по к.а.н.д № 294/2023 г. по описа на Административен съд – П..