Определение № 18689 от 02.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18689 гр. София, 02.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510589 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 - 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 248 ГПК

Производството по делото е образувано по частна жалба на М. П. П. с бащинско име - С., ЕГН **********, чрез адвокат Д. Р. от АК-Русе срещу Разпореждане №101131 от 26.06.2025г., постановено по гр.д. №48127/2024год. по описа на СРС, 24 св, в частта, с която е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК вх. № 159114/07.05.2025 г., подадена от М. П. П. с която се иска изменение на Определение № 18493/23.04.2025 г. по гр.д. 48127/2024 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта относно разноските.

Частната жалба съдържа изцяло изложение на адвокат Р. за това как бил уведомен от М. П. П. за получена искова молба, как бил уверен от нея, че вероятно се касае за допусната грешка, как пътувал от Русе до София и обратно, как въпреки, че не получил достъп до делото, което било на доклад, изготвил незабавно отговор, само въз основа на полученото по реда на чл.131 ГПК, как доверителката му била увредена, като й били нанесени неимуществени вреди. С оглед на изявлението, присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се явявали в изключително занижен размер.

Ответникът по частната жалба изразява становище за нейната неоснователност.

Съдът намери от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е депозирана в срок срещу подлежащ на обжалване акт от лице с правен интерес и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна поради следното:

Производството по гр.д. №48127/2024год. по описа на СРС, 24 с-в е образувано по предявен ревандикационен иск от Ц. П. и Е. А. срещу М. П. П. с бащинско име - С., ЕГН **********. Ищците твърдят, че са собственици на описания в исковата молба недвижим имот, като излагат правни доводи, че ответникът го владее без да имат правно основание за това. Ищецът е изпълнил дадените от съда указанията като е исковата молба е вписана по партидата на посочения от тях ответник.

Съобщение с разпореждане по чл.131 ГПК и препис от исковата молба и приложенията е връчена на М. П. П. на 21.03.2025г. Още на същия ден е постъпила молба от ищците, с която уведомяват СРС, 24 с-в, че на 21.03.2025г. е осъществен 1 разговор с М. П. П. и е установено, че е допусната техническа грешка в ЕГН на ответника и лицето с ЕГН ********** не е ответник по делото. Поискано е да бъде заличено вписването на ИМ по партида на М. П. П. с ЕГН ********** и исковете да се считат за предявени срещу М. П. С., с ЕГН **********.

Въпреки така подадената молба, на 26.03.2025г., само 5 дни след получаване на препис от исковата молба, от М. П. П., чрез адв.Р. е подадено Възражение-Насрещен иск, в което се подчертава, че М. П. П. не е надлежен ответник по исковете, като изявлението е насочено към това да се посочат неимуществените вреди, които са й нанесени чрез получаването на книжата по делото. Към изявлението е представен договор за правна защита и съдействие от 21.03.2025г., в който е записано, че на 21.03.2025г. в брой на адвоката е заплатено възнаграждение от 5000лв. – 3700лв. по ревандикационен иск и 1300лв. по иска за морални вреди.

С молба от 15.04.2025г. ищците на основание чл.232 ГПК са оттеглили иска предявен срещу М. П. П. поради техническа грешка и са направили възражение за недължимост на претендираното адвокатско възнаграждение евентуално за неговата прекомерност, като са изложили подробно хода на разговорите си с лицето и съпруга й.

С Определение №18493/23.04.2025 г., постановено по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК, производството по в. гр. д. № 48127/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав. В определението са изложени мотиви, касаещи разноските, като е посочено, че ответникът с подаването на отговор на исковата молба и ангажирането на адвокат не е злоупотребил със своите процесуални права, поради което възражението на ищеца за недължимост на адвокатския хонорар е неоснователно. Но с оглед легитимните цели на тежестта за разноски, както и съобразявайки принципа по чл. 3 от ГПК за недопускане злоупотреба с права, включително и при съобразяване с обстоятелството, че единственото процесуално действие, извършено от ангажирания от ответника адвокат, е подаване на отговор на исковата молба, то адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено в размер на 300 лева, арг. чл. 78, ал. 5 ГПК. Процесният правен спор не се отличава с особена практическа и/или правна сложност, особено като се вземе предвид обстоятелството, че няма никаква връзка между твърдяното от ищеца субективно право и ответника, т.е. касае се за изцяло техническа грешка. Въпреки това е прието, че ищецът следва да понесе отговорността за разноски, тъй като изцяло неоснователно е ангажирал М. П.

П. с бащинско име - С., ЕГН **********, като ответник по делото. Следователно първоинстанционния съд е направил дължимата проверка за това дали по делото са представени доказателства за действително направени разноски, както и дали размера на същите е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото.

С атакуваното разпореждане от 26.06.2025г. СРС, 24 с-в е отказал да ревизира горното Определение по молба на адв.Р. по реда на чл.248 ГПК.

Настоящия състав намира, че изводите на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени, като това е така поради следното:

Отговора на исковата молба, който е наименован Възражение-насрещен иск и в който няма никакво изложение по същество, касаещо иск с пр.основание чл.108 ЗС е подаден при вече изяснен случай на допусната техническа грешка, като Съда е бил уведомен за това. Във Възражение-насрещен иск единствено се посочва, че М. П. П. е ненадлежен ответник по ревандикационния иск и това е единствената защита, проведена във връзка с него.

Съгласно Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г. на ВКС, ГК, IV отд. с преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл.

2

51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер.

Преценката е към сключване на договора. Съдът прилага опитните правила. Той ги знае, защото е оправомощеният орган да предостави държавната защита по всеки отнесен до него гражданскоправен спор (чл. 117, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1 КРБ и чл. 14, ал. 1 ГПК) и пред него страните представят договорите за правна защита и съдействие по тези дела (чл. 33 ГПК и чл. 36, ал. 2 ЗА). Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест.

В случая възнаграждението е определено към 21.03.2025г., когато на страната и адвоката вече е било известно, че заведеното спрямо нея дело се дължи на допусната техническа грешка, като видно от скрийншот на изпратено съобщение, М. П. П. е била и уведомена, че СРС, 24 състав е уведомен за допуснатата грешка. Следователно към датата на подписване на договора с адв.Р., М. П. П. е била уведомена, че производство спрямо нея няма да се провежда и адв.Р. няма да упражнява процесуално представителство. Въпреки това е уговорено възнаграждение от 3700лв., което по никакъв начин не съответства на труда, който е следвало да се положи. При изяснена ситуация с допусната техническа грешка, като Съда е уведомен за това, от името на посочената за ответник е следвало единствено да бъде подадена молба, в която и тя да съобщава на Съда за допуснатата грешка. Съгласно чл.6, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за подаване на молба се предвижда възнаграждение от 200лв. тук следва да се посочи и, че в подаденото Възражение-насрещен иск изобщо не се излагат доводи по основателност на ревандикационен иск и единствено е посочено защо ответницата е ненадлежна страна.

Цялото изявление е насочено към това да се опишат неимуществените вреди, нанесени на М. П. П. с получаване на препис от исковата молба.

Разноските по едно дело не са предназначени да овъзмездят разходите на адвоката за пътуване от гр.Русе до гр.София, нито да осигурят възнаграждение за времето, прекарано в път, а още по-малко да репарират вредите на страната от получаване на исковата молба и възникнали тревоги във връзка с това. Разноските за заплатено адвокатско възнаграждение са за да възстановят на страната средствата, заплатени за реално извършени действия от адвоката и предоставена правна помощ и представителство по конкретно дело. В случая адв.Р. дори не се е запознал с делото, както самия той посочва, а единствено е подал изявление, имащо характера на уведомителна молба до Съда. Поради това присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се явяват съответни на предоставената правна помощ.

Воден от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №101131 от 26.06.2025г., постановено по гр.д.

№48127/2024год. по описа на СРС, 24 с-в, в частта, с която е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК вх. № 159114/07.05.2025 г., подадена от М. П. П. с която се иска изменение на Определение № 18493/23.04.2025 г. по гр.д. 48127/2024 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта относно разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по реда на основание чл. 274, ал.

3, т. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4