Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 770 от 29.02.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 297/2024
Вид
Определение № 770
Подписан
29.02.2024
В сила
29.02.2024
Състав
Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 770 гр. Варна, 27.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20243100500297 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 418, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. ВРС № 5978/23.01.2024 г. на „Банка ДСК” АД срещу разпореждане № 50041/28.12.2023 г. по ч.г.д. № 14245/2023 г. на РС – Варна, с което е отхвърлено заявление по чл. 417 от ГПК от „Банка ДСК” АД срещу Б. А. Х. в частта за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл. 417 от ГПК за сумата 75,00 лв., представляваща сбор на такси за нереволвиране на кредита, на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Поддържа, че заемните такси в размер на 75 лева не представлявали неустойка, а еднократни такси за нереволвиране на отпуснатия и използван от кредитополучателя кредитен лимит. Същите били дължими при невнасяне на минималната вноска за револвиране. Касаело се за допълнителни платежни услуги. Заплащането на таксата било свързано с неизпълнение на приетото от кредитополучателя задължение за връщане в срок на процент от усвоената сума, в краен случай – за внасяне на минимална сума за револвиране на кредитната карта.

Начислението нямало неустоечен характер, а представлявало поддържане на кредитния продукт в периода до настъпване на условията за изискуемост на задължението. Дори да се приемело, че таксата има неустоечен характер, то дължимостта й не можело да се отхвърля предварително без възражение на длъжника, а преценката за нейната прекомерност следвало да се извърши в исковото производство. По същество се претендира отмяна на разпореждането на ВРС и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК в обжалваната част. Претендира се и присъждане на сторените разноски.

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбите на чл. 418, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист, ако представеният документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. По силата на чл. 411, ал. 2 т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да провери и дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случай, че установи такова противоречие или основаване на искането на неравноправна клауза, съдът е длъжен да откаже да издаде заповед за изпълнение.

За да отхвърли подаденото от „Банка ДСК” АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за сумата 75,00 лв., представляваща сбор на такси за нереволвиране на кредита, ВРС е приел, че вземането за такси за нереволвиране на кредита противоречи както на императивното правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, според което при забава на потребителя законът признава на кредитора право на обезщетение за неизпълнението (т.е. за всички вреди настъпили от неизправността на длъжника по облигационната връзка) в размер само и единствено на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, така и на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, съгласно който потребителят плаща такси и комисионни само като насрещна престация по предоставени от кредитора допълнителни услуги свързани с договора за кредит.

В изпълнение на дадени от заповедния съд указания по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК заявителят е уточнил, че заемните такси представляват сбор от неплатени от кредитополучателя еднократни такси за нереволвиране на отпуснатия кредитен лимит за период от пет месеца, дължими съгласно чл. 11, ал. 1 от Допълнително споразумение за кредитен лимит по кредитна карта за ФЛ, в който е предвидено, че клиентът е длъжен ежемесечно да заплаща в рамките на определен в Условията срок след падежната дата минимална сума за револвиране, като при невнасянето й се начислява такса за невнесена минимална сума, съдържаща се в Условията на Банката /чл.11, ал.4/.

С оглед изложените от самия заявител в уточнителната молба и в частната жалба твърдения, заемните такси са начислени единствено поради неизпълнение на задължението на длъжника за заплащане на минимални суми за револвиране. Липсват твърдения таксата да е уговорена за насрещна допълнителна услуга, поради което не би могло да се приеме, че същата попада в приложното поле на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Касае се за уговорено в договора между страните обезщетение при неизпълнение, което по своята правна природа представлява неустойка, независимо от използваната от страните терминология. Макар и описаните плащания да са наименовани „такси”, това задължение не съответства на допълнителна услуга, предоставяна на заемателя, а представлява фиксиран предварителен 2 размер на обезщетение за допуснато неизпълнение на договорно задължение. С определяне на такова плащане по същество се заобикаля ограничението на чл. 33 ЗПК /предвиждащ при забава потребителят да дължи обезщетение за забава, което не може да надхвърля законна лихва/ и се въвеждат допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Претендирането на неустойка във фиксиран размер кумулативно с обезщетение за забава в размер на законната лихва противоречи на императивна норма на чл. 33 ЗПК, поради което заявлението в тази част подлежи на отхвърляне на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Това изключва възможността за редуциране в исковия процес на дължимата по нищожна клауза неустойка поради прекомерност, респективно изложеното в тази насока възражение в жалбата се преценява като неоснователно.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, разпореждането следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Разноски не се присъждат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 50041/28.12.2023 г. по ч.г.д. № 14245/2023 г. на РС – Варна, с което е отхвърлено заявление по чл. 417 от ГПК от „Банка ДСК” АД ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска” № 19, срещу Б. А. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Г. Ч., ул. „Р.“ № *, в частта за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл. 417 от ГПК за сумата 75,00 лв., представляваща сбор на такси за нереволвиране на кредита, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3