Определение № 573 от 13.10.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 573 гр. Бургас, 13.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Катя Й. Господинова

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно частно наказателно дело № 20212100600596 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.

С Определение № 10 от 21.05.2021г., постановено по ЧНД №115/2021г., Районен съд Карнобат отменил Постановление от 25.03.2021г. на Районна прокуратура Бургас, Териториално отделение (ТО) Карнобат, за прекратяване на досъдебно производство № 282 ЗМ №199/2020г. по описа на РУ-Карнобат /пр. вх. № 471/2020г. на ТО-Карнобат/, образувано за извършено престъпление по чл.293а от НК.

Недоволен от постановения съдебен акт останал представителят на РПБургас, ТО-Карнобат, който в законоустановения срок го атакува с протест, като неправилен и незаконосъобразен. В протеста се сочи, че в хода на разследването са извършени множество действия, включително и са изискани справки за имотното състояние на длъжника (Х.М.) от всички възможни институции. От събраните доказателства се установявало, че свид. М. не знаел, че е задължен към свид. Н. във връзка с нанесената телесна повреда.

Това обстоятелство се потвърждавало от приложените по делото докладни записки на служители от РУ-Сунгурларе, запорни съобщения и покани за доброволно изпълнение - М. бил многократно търсен на известните адреси, но тъй като не бил установен, не му били връчени никакви книжа. Безспорно било установено, че престъплението, за което е образувано производството, не 1 било осъществено от субективна страна. Според прокурора дори и да се установи притежавано от свид. М. имущество на територията на Федерална Република Германия, поради липса на субективния елемент от състава на престъплението, досъдебното производство следвало да се прекрати. Моли атакуваното определение да бъде отменено.

В настоящото производството е депозирано становище от прокурор в Окръжна прокуратура Бургас, видно от което същият намира протеста за неоснователен, а определението на районния съд – за законосъобразно и обосновано. В становището са изложени пространни аргументи за този извод, свеждащи се до следното: въпреки, че в действителност по досъдебното производство били събрани множество документи, сред доказателствата липсвал съдебният акт на Окръжен съд-Бургас (заверен препис от него), с който свид. М. бил осъден; от наличните незаверени преписи на решението не било видно кога съдебният акт бил влязъл в сила, а това обстоятелство било от особено значение, тъй като именно това бил моментът, от който следвало да се прецени изтекъл ли е едногодишният срок, съдържащ се в разпоредбата на чл.293а от НК; не било установено с категоричност дали свид. М. е знаел за постановеното решение, бил ли е уведомен и ако да – кога и по какъв начин; било установено, че свид. М. бил собственик на 3 леки автомобила, поради което следвало да бъдат събрани данни относно тях – налични ли са, извършени ли са с тях разпоредителни действия, били ли са обект на противозаконно отнемане от владението на свид. М. – както същият твърди, и т.н.

Бургаски окръжен съд, след като се запозна с доводите във въззивния протест и материалите по ДП № 282 ЗМ-199/2020г. по описа на РУ-Карнобат, установи следното:

Частният протест е подаден от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния срок по чл.243, ал.7 от НПК, въз основа на което се явява процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор от РП-Бургас за това, че като осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт, в продължение на една година от влизането му в сила, не изпълнил задължението си към кредитора, въпреки наличието на парични 2 средства или имущество за това – престъпление по чл.293а от НК.

В хода на разследването са извършени разпити на свидетели, изискани са множество справки от различни институции и е събран значителен обем от писмени доказателства (документация по изпълнително дело № 387/2019 по описа на ДСИ при РС-Карнобат), свързани с предмета на досъдебното производство. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

С постановлението си наблюдаващият досъдебното производство прокурор преценил, че с извършените действия по разследването била разкрита обективната истина. В обобщен план, същият приел за установено, ч е с Решение № 435 от 12.12.2018г. по гр.д. № 1359/2018г. по описа на ОСБургас, свид. М., на основание чл.45, вр. чл.52 от ЗЗД, бил осъден да заплати на свид. М.Н. сумата в размер на 35 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от свид. М. неимуществени вреди от престъпление по чл.128, ал.1, вр. ал.2 от НК. Свид. Н. се снабдила с изпълнителен лист за посочената сума, въз основа на който на 19.12.2019 г. било образувано изпълнително дело № 387/2019 по описа на държавен съдебен изпълнител при РС-Карнобат. От приложените по делото доказателства – справки от Българска народна банка, Национален осигурителен институт, Община Сунгурларе, Общинска служба „Земеделие“ и Национална агенция по приходите, се установявало, че свид. М. не разполагал с банкови сметки, не му се изплащали пенсии, парични обезщетения за безработица или за временна нетрудоспособност, нямал декларирано недвижимо имущество, от 07.04.2008г., когато му бил прекратен трудовият договор, не бил сключвал нови такива, но в АИС „КАТ-регистрация на ППС и собственици“, свид. М. бил посочен като собственик на 3 броя леки автомобили: лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“, с рег. № * **** **, собственик от 30.08.2007г.; лек автомобил марка „БМВ“, модел „523И“, с рег.

№ * **** **, придобит от свид. М. на 31.03.2015г. и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 280“, с рег. № * **** **, придобит на 06.06.2017г. Така посочените автомобили не били установени в хода на разследването. С разпореждане от 03.04.2020г. на ДСИ при РС-Карнобат, посочените автомобили били запорирани. Тъй като свид. М. не бил установен на известните по делото адреси, съобщението не му било връчено лично.

От приложена по делото докладна записка било видно, че на 12.02.2020г. свид. М. бил напуснал пределите на Република България.

3

При проведения на 30.11.2020г. разпит на Х.М. в качеството му на свидетел, същият бил посочил, че не знаел за постановеното срещу него съдебно решение, нито за извършените спрямо него действия по изпълнителното дело. Бил наясно единствено, че имало подадена до съд искова молба срещу него за сумата от 45 000 лева. Свид. М. живеел във Федерална Република Германия, заедно със семейството си.

След изложение на така описаната фактическа обстановка (възприета като коректна от районния съд, а също и от настоящия), прокурорът очертал (също правилно по мнение на въззивния съд) елементите, които следвало да се установят, за да се приеме, че деянието е съставомерно по чл.293а от НК.

Представителят на държавното обвинение приел, че от доказателствата по делото не се установявало наличие на имущество или парични средства у дееца, а също така липсвал и умисъл в действията му, поради което извършеното не съставлявало престъпление по посочения текст. Налице била хипотезата на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради което прекратил наказателното производство.

С атакуваното определение районният съд приел, че разследването по досъдебното производство не било извършено пълно и всестранно, поради което отменил прекратителното постановление и върнал делото на Районна прокуратура Бургас, ТО Карнобат.

Въззивният състав счита, че крайните изводи на районния съд, изложени в определението, са правилни и обосновани. В действителност, въпреки множеството писмени доказателства, съдържащи се в кориците на досъдебното производство, на практика не са установени релевантните по делото обстоятелствата – тези, от съществено значение за постановяване на правилен и обоснован акт. В хода на разследването не са положени необходимите и изискуеми от закона усилия за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което пък от своя страна би позволило да бъде разкрита обективната истина – така, както повелява разпоредбата на чл.13 от НПК. Неизпълнението на горните задължения логично е довело прокурора до необоснования извод за липса на престъпление.

По делото следва да се изясни дали, и ако да - по какъв начин, лично е бил уведомен свид. М. за съдебното решение, с което е бил осъден да заплати 4 на свид. Н. паричната сума в размер на 35 000 лева. От извършената служебна проверка в архива на ОС-Бургас, настоящият състав установи, че съобщението за постановеното решение по гр.д. № 1359/2018г. по описа на БОС, е било връчено на свид. М., но чрез пълномощника му - адв. Красимир Кацарски от АК-Бургас. В тази връзка е необходимо да се установи дали това съобщение (за изготвеното решение) в действителност е доведено до знанието и на подс.

М. (арг. от ТР №1 от 07.06.2016г. по т.д. 1/2016г., ОСНК, ВКС). От приложените по цитираното дело призовки и протоколи от съдебни заседания е видно, че подсъдимият е бил уведомен и съответно е знаел за образуваното и водено срещу него гражданско дело.

Правилно районният съд е посочил, че по досъдебното производство следва да се установи дали свид. М. притежава имущество и получава парични средства във Федерална Република Германия, т.е. да се установи и другият елемент от обективна страна на престъплението. Същият при разпита си е посочил, че в продължителен период от време живее именно в казаната страна, заедно със семейството си, поради което изцяло съобразено с правилата на формалната логика се явява предположението, че същият притежава някакво имущество, движимо или недвижимо, и реализира доходи от трудови правоотношения в тази страна. Необходимо е органите на досъдебното производство да предприемат съответните действия по установяване на тези обстоятелства.

По-нататък, твърденията, които свид. М. е изложил при същия разпит, относно притежаваните от него леки автомобили, са абсолютно несъстоятелни. Противно на логиката, те са възприети безкритично от прокурора. Обяснението, че лекият автомобил марка „БМВ“, с рег. № * **** **, е бил вдигнат от репатриращ автомобил от паркинг в гр. Улм, Германия, но свид. М. така и не разбрал къде бил откаран този автомобил, са несериозни.

Наред с установяване на горепосоченото обстоятелство (дали свид. М. притежава имущество в Германия), следва да се провери по съответния ред и изложената от него версия относно лекия автомобил марка „БМВ“. Също така, отново предвид изявленията на свид. М., е необходимо да се установи и лицето, което е притежавало лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“, с рег. № * **** **, тъй като същото може да посочи дали именно свид. М. е участвал в прехвърлителната сделка, с която е бил продаден този лек автомобил. Предвид изискуемите от закона форма и ред за осъществяване на 5 такива сделки (покупко-продажби на моторни превозни средства) по делото е възможно да бъде събрана информация за всички сключени в периода след постановяване на решението по гражданското дело (тъй като към настоящия момент е неизвестно кога подсъдимият е узнал за постановеното решение) сделки, в която една от страните е била именно свид. М..

Местонахождението на останалите превозни средства също следва да бъде установено. Както коректно е отбелязала първата инстанция, по делото не са налични доказателства за положени усилия от страна на разследващите органи в тази насока. Леките автомобили не са били обявени за издирване – едно от възможните действия, което в голяма степен предполага, че същите ще бъдат открити, независимо от лицата, които осъществяват фактическата власт към настоящия момент.

Едва след установяване на посочените обстоятелства прокурорът ще разполага с възможността да постанови обоснован и законосъобразен акт, като подложи на внимателно и задълбочено обсъждане целия наличен по делото доказателствен материал.

Въз основа на така посоченото въззивната инстанция счете протеста на РП-Бургас, ТО-Карнобат, за неоснователен, поради което следва да бъде оставен без уважение, а определението на първоинстанционния съд - да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.