Акт от 05.03.2020, Административен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 118

05.03.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Ива Байнова

Членове: Павлина Господинова

Антоанета

Митрушева при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурора Николай

Гугушев, като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева

АНД (К) № 1382 по описа на Административен съд – Хасково за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на

Министерството на културата с административен адрес: гр.С., бул.„А. С.” № ., представлявано от Б. Б. - министър на културата, против Решение № 193/14.11.2019г., постановено по АНД № 177/2019г. по описа на Районен съд – Харманли, в частта, с която се отменя Наказателно постановление № НП-10/11.06.2012г., по силата на което се отнемат в полза на държавата 80 броя антични монети и предмети, притежаващи качества на движими културни ценности, и 3 броя металдетектори – специални технически средства по смисъла на Закона за културното наследство(ЗКН).

Касационният жалбоподател е останал недоволен от така постановеното решение, като сочи, че в обжалваната му част същото е незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон. Заявява, че отнемането в полза на държавата на 80 броя антични монети и предмети, притежаващи качества на движими археологически културни ценности, е извършено на основание чл. 2а, във вр. с чл. 14, т. 14 от Закона за културното наследство. Съгласно чл. 2а от ЗКН, културните ценности, археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗКН, произхождащи от територията и акваторията на Република България, са публична държавна собственост. По делото не било спорно, че съответните движими вещи били движими археологически обекти по чл. 246, ал. 1 от ЗКН. Нещо повече - видно от назначените в хода на досъдебното производство комплексна нумизматична оценителна експертиза, тези иззети предмети притежавали качества на движими културни ценности. За тях нямало никакви данни Ц. да е поискал регистрация и идентификация по реда на § 5, ал. 1 и § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗКН, които норми уреждали заварените от новия ЗКН случаи. Вещите не били декларирани и по реда на чл. 11, ал. 3 от ЗПКМ (отм.), в сила към момента на изземването им.

От събраните по делото материали не се доказвало нарушителят да е придобил правото на собственост върху посочените археологически движими културни ценности чрез правна сделка, по давност или чрез други придобивни способи, което да легитимира същия като техен собственик по смисъла на чл. 2а, ал. 3 от ЗКН, освен това цитираният нормативен текст говорел само за „културни ценности”, а не за „културни ценности, археологически обекти” по смисъла на чл.

146, ал. 1 от ЗКН, които били регламентирани единствено в ал. 1. Придобиването им чрез правна сделка противоречало на чл. 7, ал. 1 от Закона за държавната собственост, съгласно който имотите и вещите, публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. Чл. 2, ал.

2, т. 3 от същия закон постановявал, че публична държавна собственост са движимите вещи, определени със закон и именно такъв специален закон представлявала разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗКН. В тази връзка се релевира приложимостта на нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗАНН, по силата на който текст се отнемат в полза на държавата и вещите, предмет на нарушението, притежаването на които е забранено, независимо от тяхното количество и стойност, където и да се намират. От цитираните разпоредби ставало ясно, че тези вещи били публична държавна собственост и като такива не можело да се притежават от частни лица. Те следвало да бъдат отнети в полза на държавата на основание чл. 20, ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 14, ал. 1, т. 14 от ЗКН. Според логиката и принципите на закона било недопустимо съществуване на археологически обекти, които да са частна собственост. Отнемане в полза на държавата на паметници на културата, които не били декларирани, предвиждала и разпоредбата на чл. 37, ал. 3, във вр. с чл.

35в от ЗПКМ (отм.), но действащ към момента на изземването.

На следващо място се твърди, че трите броя специални технически средства – металдетектори, били отнети в полза на държавата на основание чл. 219, ал. 2 от ЗКН. Относно тези вещи следвало да се приложи разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ЗКН, съгласно която в предвидените в съответния закон или указ случаи се отнемат в полза на държавата и вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението. В Министерство на културата не се съдържали данни Ц. да е изпълнил задължението си, произтичащо от § 16 от ПЗР на ЗКН, а именно – да поиска регистрация на притежаваните от него специални технически средства по реда на ЗКН в тримесечен срок от влизане в сила на закона.

Поради изложеното, се моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение в оспорената му част, ведно с всички произтичащи от това законови последици, като се постанови друго такова, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление № НП-10/11.06.2012г. като правилно и законосъобразно в частта му, с която се отнемат в полза на държавата описаните по-горе движими вещи.

Ответната страна – К.Ц.Х., в депозиран по делото писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Посочва, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Моли касаторът да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски, включително тези пред първата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за основателна. Моли да бъде отменено въззивното решение като неправилно и незаконосъобразно и да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след като обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С

Решение № 193/14.11.2019г., постановено по АНД № 177 по описа на Районен съд – Харманли за 2019г., е отменено изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 10/ 11.06.2012г. на Заместник министър на културата, издадено въз основа на Постановление на Р.Т.– прокурор при ОП -Хасково за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 113/ 2011г. по описа на ОСО на ОП Хасково ( прок.преписка № 1443/2011г. на ОП -Хасково). С това наказателно постановление на К.Ц.Ц. ЕГН : ********** *** на основание чл. 218а, ал. 2 от Закона за културното наследство за извършено административно нарушение по чл. 148 от същия закон е наложено административно наказание „глоба” в размер на 5 000 лв. и за извършено административно нарушение по чл.152, ал. 2 от Закона за културното наследство на основание чл. 219 от същия закон е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. На основание чл. 218а, ал. 2 и чл. 219, ал. 2 от ЗКН и чл.

20, ал. 1 от ЗАНН са отнети в полза на държавата три броя металдетектори, като вещи, принадлежащи на нарушителя, послужили за извършване и обект на административното нарушение, а на основание чл. 2а вр. с чл. 14, т. 14 от ЗКН са отнети в полза на държавата 80 бр. антични монети и предмети.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 24.04.2008г. в гр.Харманли, при извършване на процесуално следствени действия, от К.Ц.Ц. с ЕГН : ********** ***, са открити и иззети 3 броя металдетектори и 80 броя антични монети и предмети, притежаващи качества на движими археологически културни ценности. Било установено, че всичките тези културни археологични ценности не са били заявени и регистрирани по изискуемия от закона ред. С Постановление от 09.01.2012г. на Окръжна прокуратура – Хасково образуваното Досъдебно производство № 113/2011г. по описа на ОСлС, водено срещу неизвестен извършител, било прекратено, доколкото извършеното не представлявало престъпление по НК на РБ, действал към момента на извършване на деянието, и са налице данни за административно нарушение по чл. 11, ал. 3 от ЗПКМ, действащ през 2008г. След влизане в сила на постановлението за прекратяване, преписката била изпратена на Министерството на културата на РБ. В тази връзка с Наказателно постановление № НП-10/11.06.2012г. за нарушение по чл. 148 от ЗКН съответно на основание чл. 218а, ал. 2 от ЗКН на жалбоподателя била наложена „Глоба” в размер на 5 000 лв. и на основание чл. 219, ал. 2 от ЗКН - наложена „Глоба” в размер на 300 лв.

От правна страна съдът е счел атакуваното постановление за незаконосъобразно на няколко основания: на първо място, поради изтекла абсолютна давност, който факт изключвал възможността да се ангажира административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. На следващо място, съдът е посочил, че е налице неясно описание и квалификация на административното нарушение. В обстоятелствената част на НП административното нарушение било описано неясно, като освен това описанието на нарушението не съответствало точно на дадената от административно-наказващия орган квалификация по чл. 148 от ЗКН , съответно чл. 152, ал. 2 от ЗКН.

В настоящото производство решението се оспорва само в частта, с която са отнети на основание чл. 218а, ал. 2 и чл.

219, ал. 2 от ЗКН и чл. 20, ал. 1 от ЗАНН три броя металдетектори, като вещи, принадлежащи на нарушителя, послужили за извършване и обект на административното нарушение, и са отнети на основание чл. 2а вр. с чл. 14, т. 14 от ЗКН 80 броя антични монети и предмети. В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Настоящият съдебен състав намира решението в оспорваната му част за правилно, като счита направените в жалбата възражения досежно допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон за неоснователни.

На първо място и по отношение на отнетите три броя металдетектори, следва да бъде отбелязано следното: Законът за културното наследство е обнародван в „Държавен вестник“ бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г. , а отнемането на металдетекторите е извършено на 24.04.2008 г. Съгласно § 4, т. 2 от ДР на ЗКН „Специални технически средства“ са геофизична апаратура и други технически средства, използвани при теренните археологически проучвания за откриване на недвижими и движими археологически културни ценности на сушата и под вода. За същите ЗКН в чл. 152, ал. 2, който текст е посочен като нарушен в атакуваното наказателно постановление, е вменил задължение за собствениците им да ги регистрират в Министерство на културата.

При това положение следва да се приеме, че към 24.04.2008 г. спрямо касатора изобщо не е съществувало вмененото с чл. 152, ал. 2 от ЗКН задължение. Съгласно цитирания в постановлението текст на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН вещите, принадлежащи на нарушителя и послужили за извършване на нарушението, се отнемат в полза на държавата единствено в случаите, когато това е предвидено в съответния закон или указ. За конкретното нарушение и към датата на извършването му такава възможност не е предвидена. Изложеното обосновава крайния извод на касационната инстанция, че към датата на изземване на металдетекторите за касатора е съществувала обективна невъзможност и липса на задължение да извърши такава регистрация.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че цитираната в касационната жалба разпоредба на § 16 от ЗКН, съгласно която в тримесечен срок от влизането в сила на закона собствениците на специални технически средства са длъжни да поискат тяхната регистрация от министъра на културата, на първо място, изобщо не е посочена като нарушена в процесното наказателно постановление и се навежда като основание едва в настоящото производство, и, на второ място, възниква въпросът как жалбоподателят е можел да регистрира уредите в така визирания срок, при положение, че същите са били иззети година по-рано - още на 24.04.2008 г.