Акт № 2391 от 05.06.2014, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 255

Номер

255

Година

17.7.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.02

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Валери Събев дело номер

20144100500542 по описа за

2014 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. А. М. от САК, като пълномощник на „В. – 91” , против решение 157/31.03.2014г. по гр. д. № 1519/2013г. по описа на РС Г. О. Срещу решението, в частта му, в която предявените искове за главница и лихва са отхвърлени до пълния им предявен размер, е подадена и насрещна въззивна жалба от адв. К. С. от ВТАК, като пълномощник на М. А. С..

С обжалваното решение „В. – 91” е осъдено да заплати на М. С. сумата от 59 443,10 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяна трудова злополука на 19.11.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2013г., а искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 150 000 лв. Дружеството е осъдено да заплати на С. и сумата от 4644,83 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимото обезщетение за периода 22.11.2012г. – 28.08.2013г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 11 720,87 лв. Страните са осъдени да заплатят и направените по делото разноски съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

В жалбата, подадена от „В. – 91” , се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосноваÝо. Навеждат се подробни съображения за неправилно определен размер на обезщетението, дължимо на ищеца. Излага се, че не е съобразена нормата на чл. 52 ЗЗД, както и трайната практиката на съдилищата при определяне на дължимите обезщетения. Отправя се искане обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски. По отношение на насрещната въззивна жалба е изразено становище, че същата е неоснователна и недоказана.

В насрещната жалба, подадена от М. С., е изложено, че районният съд правилно е възприел фактическата обстановка, но не е оценил справедливо обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Пълномощникът на С. сочи, че лицето е претърпяло три тежки телесни повреди и три средни телесни повреди. Развива доводи за нарушение на чл. 172 ГПК при преценката на свидетелските показания относно здравословното състояние на лицето. Счита, че справедливият размер на обезщетението, което следва да се присъди на С. е 150 000 лв. С тези доводи моли жалбата на „В. – 91” да бъде оставена без уважение, а насрещната жалба – да бъде уважена. В тази връзка моли обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени предявените искове, като вместо него да бъде постановено друго, с което същите да се уважат изцяло. Претендира разноски.

Великотърновският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. А. С. с искове по чл. 200 от КТ и чл. 86 ЗЗД срещу „В. - 91” . Ищецът претендира присъждане на сумата от 150 000 лв., представляваща неимуществени вреди, претърпени вследствие на трудова злополука от 19.11.2012г. Отправено е искане за присъждане на мораторната лихва върху тази сума в размер на 11 720,87 лв. за периода 22.11.2012г. – 28.08.2013г., както и за законната лихва от 28.08.2013г. до окончателното изплащане на главницата. В исковата молба са изложени съображения относно размера на претендираното обезщетение.

В депозиран пред първата инстанция отговор на исковата молба, ответникът е оспорил исковете, като не е оспорил факта, че ищецът в качеството си на работник при „В. – 91” , на 19.11.2012г. претърпял трудова злополука. Развиват се съображения за силна завишеност на претендираната сума.

Пред първата инстанция се установява следната фактическа обстановка:

Между страните не е спорно, че в процесния период се намирали в трудови правоотношения помежду си. Не е спорно и, че при изпълнение не трудовите си задължения, на 19.11.2012г., М. С. претърпял трудова злополука, която е призната за такава с разпореждане № 105 от 27.11.2012г., издадено от РУ „СО” гр. В. Т. (на л. 6 от делото пред първата инстанция). Съгласно посоченото разпореждане на 19.11.2012г., около 13:10 часа, при товаро-разтоварни дейности се скъсала носещата планка на хидравличния цилиндър, който вдига и спуска товара и под натиска на издигнатия товар мотокарът се преобърнал, като работникът М. С. паднал от него.

От представените по делото писмени доказателства, представляващи медицинска документация се установява, че на 19.11.2012г. С. постъпил в МОБАЛ „д-р Ст. Ч.” гр. В. Т. (епикриза на л. 11 – л. 12 от делото пред ГОРС) с травма на главата, фрактура на носните кости и дясна зигоматична кост, фрактура на VІ – VІІ ребрени дъги, разкъсно-контузни рани по лицето. Периодът на временна неработоспособност на лицето продължил общо 42 дни. С експертно решение № 2090/109/17.06.2013г. (на л. 13 от делото пред ГОРС) пострадалият бил освидетелстван от ТЕЛК при МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов”. Комисията установила, че лицето е с дифузна травма на главния мозък, която е довела до загуба на слуха до степен практическа глухота. Като оценка на работоспособността на лицето е дадена „временно неработоспособен”. С. провел физиотерапия във връзка с последиците от вътречерепната травма, която е претърпял (видно от епикриза на МОБАЛ „Св. И.Р.” гр. Г.О. - л. 7 от делото пред първата инстанция). От епикриза (на л. 69 от делото пред ГОРС) се установява, че по отношение на пострадалия било проведено лечение и във връзка с постконтузионен синдром. Пред първата инстанция като доказателства са приети и болнични листи (л. 14 – л. 20, л. 43), от които се установяват периодите, през които по отношение на С. е провеждано лечение. От приетата пред настоящата инстанция епикриза (на л. 48 от делото) се установява, че за периода 11.04.2014г. – 18.04.2014г. пострадалият постъпил в МОБАЛ „Св. И. Р.” гр. Г.О. с диагноза неинсулинозависим захарен диабет с кетоацидоза.

За установяване на релевантни факти пред първата инстанция са допуснати съдебно-психиатрична, съвместна съдебно-медицинска и тройна съдебно-психиатрична експертизи, които се кредитират и от настоящата инстанция по делото като обективни, компетентни и безпристрастни. Експертите са се запознали с медицинската документация, относима към делото, след което са дали заключенията си относно състоянието на С..

От приетата съвместна съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания: дифузна травма на главния мозък, фрактура на носните кости, фрактура на дясната зигоматична кост, множество разкъсно-контузни рани по лицето и охлузвания, фрактура на VI-VII ребро, епистаксис. Според вещите лица механизмът на тези увреждания отговаря да са получени от процесната трудова злополука. Експертите са установили, че липсват контузионни огнища на мозъка и наличие на оток на мозъчната тъкан. Доказана е травма на шията и гърба, като впоследствие се оформили и увреждания на дясната ръка. Направен е извод, че и към момента на изготвяне на експертизата посочените травматични увреждания не са отшумели напълно, като са налице редица патологични промени и усложнения от описаните травми. Установява се, че промените в глюкозния толеранс на пострадалия са поне от шест месеца преди месец декември 2012г., а претърпяната трудова злополука е довела до усложнение на съществуващия преди това захарен диабет. Експертите са стигнали до извод, че слухът на С. е намалявал бавно в последните десет години, като перфорация на тъпанчевата мембрана се е появила на 03.06.2013г., но не и непосредствено след трудовата злополука. Претърпяната трудова злополука е ускорила проявата на дефицита в слуховото възприятие на пострадалия, обусловен от неврита на слуховите нерви двустранно. Вещите лица са установили, че към момента на експертизата С. продължава своето лечение, с изключение на фрактурите, от които се е възстановил напълно.

От приетата съдебно-психиатрична експертиза се установява, че след претърпяната трудова злополука ищецът променил поведението си като станал лесно раздразнителен и конфликтен, уморявал се бързо и трудно се концентрирал, изгубил желание за работа и се затворил в себе си, а епизодична изпадал в апатия. Това е дало основание на вещото лице да приеме, че се касае за посттравматичен синдром, настъпил след черепно-мозъчната травма от 19.11.2012г. Експертът е заключил, че в резултат на този синдром са настъпили разстройства на личността и поведението на М. С., като видът и механизмът на травмата са единствената причина за настъпилия синдром. Не са установени данни за предходни психични смущения, които да е претърпявал ищецът. До същите изводи е стигнала и приетата пред първата инстанция тройна съдебно-психиатрична експертиза, според която разстройствата на личността и поведението на лицето са довели до продължителни последици за работоспособността и психичното му състояние.

За установяване на релевантни факти пред първата инстанция са разпитани свидетелите Е. Г., П. С., Л. А., Л. Б., Д. С., С. И.и Е. Н. От показанията на св. А. (дъщеря на лицето) се установява, че ищецът лежал 12 дена в болница след деня на злополуката. Установява се, че след изписването С. имал проблеми със слуха и ръката. Станал изнервен и започнал да се дразни от всичко. Установява се, че ищецът посещавал рехабилитация, тъй като го болели краката. Свидетелката сочи, че баща й бързо забравял. Св. Д. С. (син на ищеца) сочи, че баща му получил кървене от главата в рамките на 4-5 дни след инцидента. От показанията му се установява, че ищецът имал проблеми със слуха след завръщането си от болницата. Наред с това С. имал болки в рамото и в единия крак и трудно слизал и се качвал по стълби. Установява се, че С. не чувал и преди инцидента, но след него състоянието му се влошило. От показанията на св. С. се установява, че след инцидента ищецът се затворил, не чувал като му се говори и бързо забравял. Пострадалият се оплаквал от болки в крака и главата. Според свидетеля след инцидента С. е неадекватен. От разпита на св. Б. (съседка на ищеца) се установява, че след инцидента при опити да комуникира с него установила, че той има проблеми със слуха. След завръщането си от болницата ищецът бил като обезобразен – имал счупен нос, счупени ребра, спукано тъпанче.

От показанията на св. Г. се установява, че в качеството й на лекар, който лекувал С., била посещавана от него два пъти след трудовата злополука. Единият път лицето искало направление за психиатър. Лицето било консултирано с ушен лекар. Св. И. (работеща в дружеството ответник като началник ОТК) е посочила, че и преди инцидента С. чувал по-трудно. Фактът на предходни проблеми със слуха на С. се установява и от показанията на св. Н. (работник при ответника на длъжност „главен технолог”).

Пред първата инстанция като писмено доказателство е прието писмо вх. № 2162/20.12.2013г. по описа на „В. – 91” (на л. 95 от делото пред ГОРС), с подател „Булстрад” . От посоченото доказателство се установява, че застрахователят е изплатил на М. А. С. застрахователно обезщетение в размер на 20556,90лв. по сключена на основание застрахователен договор № *00002 застраховка „Трудова злополука”, като плащането е извършено на 10.12.2013г. Този факт не се спори от страните по делото.

Други относими доказателства пред първата и пред настоящата инстанция не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Обжалваното решение е правилно.

За реализиране на имуществената отговорност на работодателя следва да се е осъществил следният фактически състав: да е настъпила трудова злополука, в причинна връзка, с която на работника да е причинена временна неработоспособност или трайна неработоспособност над 50 на сто. В причинна връзка със злополуката ищецът, следва да е претърпял неимуществени вреди в определен размер, като в негова тежест е да докаже претендирания размер.