Определение № 1174 от 30.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1174 гр. София, 30.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000500973 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ответника – Х. В. Г., ЕГН ********** срещу определение № 20624 от 18.12.2024г., постановено по в.гр.д. № 5748/2023г., по описа на Софийски градски съд, ІV-Г състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба с вх. № 249484 от 16.11.2022г. срещу определения постановени в открито съдебно заседание на 10.11.2022г. по гр.д. 64091/2021г. по описа на СРС.

Частният жалбоподател/ответникът – Х. В. Г. счита, че обжалваното определение е нищожно. Твърди, че обжалваното определение не е подписано от членовете на съдебния състав и не отговаря на изискванията на чл. 254, ал. 2 от ГПК. Според частния жалбоподател, незаконни съдебни състави не могат да произвеждат валидни процесуални действия, тъй като само съдията-докладчик е избрана на случаен принцип, вместо да се приложи принципа на случаен подбор по чл. 9 от Закон за съдебната власт/ЗСВ/. На следващо място твърди, че е нарушена практиката на СЕС по отношение прилагането на ПЕС. Налице бил отказ да се произнесе по същество по аргументи за незаконност на районния състав и СГС го лишавал от справедлив и безпристрастен съд, с което неглижирал българското законодателство и решение на СЕС по дело С-119/2005г. Моли САС да отмени обжалваното определение и да върне делото за ново законно разпределение, алтернативно да се произнесе по същество по частната му жалба. Не претендира разноски.

Насрещната страна/ищецът - „Топлофикация София“ ЕАД не е страна в това производство и не следва да му се връчва препис от частната жалба, на основание чл. 130 ГПК вр. с чл. 273 от ГПК.

Софийският апелативен съд, след преценка на фактите по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

1

Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по делото пред СГС е образувано по частна жалба от ответника - Х. В. Г. срещу протоколно определение на СРС от 10.11.2022г. постановено по гр.д. № 64091/2021г. по описа на СРС. С това определение СРС е оставил без уважение искането на ответника за отвод на съдебния състав, обявил е за окончателен проекта за доклад по чл. 140 ГПК, приел е заключението на съдебно-техническата експертиза и е дал ход по същество.

За да постанови прекратяване на производството по частната жалба, въззивният съд е изложил решаващи мотиви, че частната жалба на ответника не е насочена срещу акт на съда по чл. 274 от ГПК, поради което липсва предмет на жалбата и е недопустима.

Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че обжалваното определение е нищожно, тъй като било неподписано и постановено от незаконен съдебен състав.

Решението на съда е нищожно, когато е постановено: от незаконен състав - еднолично вместо от съдебен състав; с участие на лице което не е било избрано за съдия; с участие на лице което не е взело участие при разглеждането на спора; когато излиза извън пределите на правораздавателната власт тъй като е постановено срещу лице което не е подчинено на властта на българския съд; когато решението е устно или неподписано; когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост; когато съдържанието на решението противоречи на българския правов ред или когато делото е било образувано от името или срещу неправоспособна страна.

Невярно е твърдението в частната жалба, че обжалваното определение не е подписано от членовете на съдебния състав и не отговаря на изискванията на чл. 254, ал. 2 от ГПК. Видно от приложеното към делото процесно определение/л. 138 от в.гр.д. 5748/2023г. по описа на СГС/, се установява, че същото е подписано с ръкописен подпис от всички членове на съдебния състав.

Видно от протокола за случайно разпределение от 17.05.2023г. се установява, че съдиятадокладчик – А. А. е определен автоматично и на случаен принцип. Другите двама членове на съдебния състав – Н. М. и А. К., са съдии в СГС. Следователно е спазен принципът на случайно разпределение, чрез определяне на конкретен съдия-докладчик по делото, който заседава в определения съобразно вътрешните правила на СГС съответен въззивен състав.

По идентичен начин е уредено и разпределението на делата в Апелативен съд град София, където съдиите са разпределени в постоянни съдебни състави по отделения от Общото събрание на САС. Конкретното дело се разпределя от съответния зам. председател чрез ЕИСС и на конкретен съдия-докладчик. Този факт е служебно известен на съда и не подлежи на доказване, на основание чл. 155 от ГПК.

Законосъобразни и правилни са изводите на СГС, че частна жалба срещу съдебен акт, който не е преграждащ и не е предвидено самостоятелното му обжалване, е недопустима поради липса на предмет и правен интерес, на основание чл. 274, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

2

Задължението на въззивния съд е да се произнесе по частна жалба на страната срещу определение, което попада в хипотезата на чл. 274 от ГПК. С първоинстанционното определение, съдът е оставил без уважение искането на ответника за отвод на съдебния състав разглеждащ делото, обявил е за окончателен проекта за доклад по чл. 140 ГПК, приел е заключението на съдебно-техническата експертиза и е дал ход по същество. При липсата на предмет на жалбата липсва и правен интерес от обжалването, тъй като не е налице съдебен акт, който да е преграждащ за производството или да подлежи на самостоятелно обжалване. Липсата на предмет и правен интерес от обжалването са абсолютни процесуални предпоставки, за които съдът е задължен да упражнява служебно контрол и когато не са налице е задължен да остави жалбата без разглеждане. Като е процедирал по този начин – оставил е без разглеждане частната жалба поради липсата на посочените процесуални предпоставки за разглеждането й по същество, въззивният съд е постановил законосъобразно и правилно определение. Оплакванията за отказ от правосъдие са неправилни. Частният жалбоподател може да упражни правото си на защита, чрез въззивна жалба, която е подал и във въззивното производство ще се разгледат всичките му възражения.

Ирелевантни за производството по частната жалба са твърденията на частния жалбоподател, че е нарушена практиката на СЕС по отношение прилагането на правото на европейския съюз. Това са въпроси по същество на правния спор и са евентуален предмет на решението по делото във въззивното производство.

Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 год. по тълкувателно дело № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС: „Определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване“.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20624 от 18.12.2024г., постановено по в.гр.д. № 5748/2023г., по описа на Софийски градски съд, ІV-Г състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 249484 от 16.11.2022г. на Х. В. Г., ЕГН ********** срещу определения постановени в открито съдебно заседание на 10.11.2022г. по гр.д. 64091/2021г. по описа на СРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4