Решение № 116 от 18.07.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Шумен, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова в присъствието на прокурора Я. М. Н. като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243600600282 по описа за 2024 година

Производство по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 23 от 04.04.2024 год., постановена по НОХД № 20223630200583 по описа за 2022 година Районен съд – Шумен, е признал подсъдимия С. И. Р. с ЕГН **********, за виновен в това, че в периода от 04.09.2019г. до 04.10.2019г. в гр. Шумен при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице-шофьор, на тежкотоварен автомобил-12 и повече тона към „Мото Транс 2004“ ЕООД - гр.Шумен с ЕИК 201424491 присвоил чужди вещи - дизелово гориво 1189,09 литра, на обща стойност 2605,80 лв. (на 04.09.2019г.-340л. на стойност 737,80лв.; на 21.09.2019г.- 427л. на стойност 939,40лв.; на 21.09.2019г.- 82,09л. на стойност 180,60лв.; на 04.10.2019г.- 340л. на стойност 748лв.), собственост на „Мото Транс 2004“ ЕООД - гр.Шумен с ЕИК 201424491, представлявано от Б. С.ов Ч., връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява -поради което и на основание чл. 201, ал. 1 от НК, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК вр. 54 ал.1 от НК го е осъдил на 3 месеца „лишаване от свобода“, като го е оправдал по първоначалното обвинение.

На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 години.

Осъдил е подсъдимия С. И. Р. да заплати на „Мото Транс 2004“ ЕООД - гр.Шумен с ЕИК 201424491 сумата от 2605,80 лв., като частично уважен граждански иск за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2019г., като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до пълния предявен размер като недоказан.

Съдът се е произнесъл и по дължимите държавни такси, разноски и веществени доказателства.

Присъдата е протестирана от прокурор при Районна прокуратура гр. Шумен. Счита, 1 че присъдата досежно оправдаването на Р. за извършване на престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр.с чл.201, ал.1, във вр.с чл.26, ал.1 от НК и размера на наказанието за престъплението по чл.201, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК е неправилна. Предлага да се отмени присъдата на Районен съд - гр.Шумен и да се постанови нова, с която да се признае подсъдимият С. И. Р. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 202, ал.2, т.1 във вр.с чл.201, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК и да му се наложи наказанието, поискано от ШРП пред първата инстанция.

По делото са депозирани и мотиви към протест. В тях прокурорът е направил собствен анализ на доказателствата, като излага становище, че същите са достатъчни за осъждането на Р. по повдигнатото му обвинение. Освен това счита, че размерът на наказанието за престъплението, за което Р. е осъден, не съответства на тежестта на извършеното от него, като нищо от установеното по делото не предполага осъждане на минималното, предвидено в закона наказание. Поддържа се искането, което е направено в протеста.

Присъдата е обжалвана и от подсъдимия С. И. Р. чрез защитника си адв. А. А.. Р. не е доволен от така постановената присъда, счита същата за неправилна и незаконосъобразна. С оглед на което моли да се отмени присъдата на първоинстанционния съд и да се постанови друга такава, която да признае подсъдимия Р. за невиновен по повдигнатато му обвинение, респективно с това да се отхвърли и предявеният граждански иск за причинени имуществени вреди като неоснователен и недоказан.

Депозирано е допълнително изложение към жалбата на подсъдимия. Счита, че не се е доказало по безспорен начин повдигнатото обвинение, не се е доказало по безспорен начин и обстоятелството да е присвоил чужди движими вещи -дизелово гориво 1189,09 литра на обща стойност 2605,80лв., до какъвто извод е стигнал ШРС. Освен това счита, че себестойността на зареденото гориво за периода 04.09.2019г.-04.10.2019г. не е присвоено, тъй като падежа за заплащането или прихващането на дължимата сума не е бил още настъпил. Поддържа се направеното искане в жалбата.

Присъдата е обжалвана и от „Мото Транс 2004“ ЕООД - гр.Шумен с ЕИК 201424491, представлявано от Б. С.ов Ч., чрез повереника им адв. С. П.. Не са съгласни с отхвърлянето на гражданския иск над 2 605.80 лв. до 62 516.47 лв. като недоказан. Считат, че в съдебното производство и в хода на съдебното следствие са събрани многобройни доказателства, които по безспорен начин доказват размера на нанесените на „Мото Транс 2004” ЕООД щети, въз основа на които доказателства е определен и окончателния размер на гражданския иск - 62 516.47 лв. Предвид това молят да се отмени обжалваната присъда в частта й, с която е отхвърлен гражданският иск на „Мото Транс 2004” ЕООД над 2605.80лв. до предявения размер от 62 516.47 лв. и да се уважи предявеният граждански иск в пълния му размер от 62 516.47 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.10.2019г. до окончателното и изплащане, както и направените съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура намира депозираните жалби – и на гражданския ищец, и на подсъдимия, за неоснователни. Поддържа протеста, счита развитите доводи в допълнителните мотиви към протеста за основателни и моли да бъде уважен.

Гражданският ищец, чрез повереника им адв. С. П. поддържа жалбата. По отношение на протеста и на жалбата на подсъдимия намира същите за процесуално допустими, като заявява, че по същество може да вземе отношение само относно гражданските части.

Пддържа жалбата, така както е подадена с тези петитуми, като съответно се поддържат предявените първоначални граждански искове, по точно относно главницата и лихви.

Процесуалният представител на подсъдимия поддържа изцяло въззивната жалба, във вида в който са я внесли. По отношение на внесения протест и въззивната жалба от пострадалото юридическо лице, намира същите за процесуално допустими, но за 2 неоснователни. Счита, че е недопустимо наказателна отговорност да се ангажира на житейска логика и на база предположения. Моли, да бъде уважена депозираната въззивна жалба, ведно с допълнителното изложение към нея и да се отмени присъдата на първоинстанционния съд, респективно с това да бъде признат подсъдимия за невиновен, както и да се отхвърли изцяло гражданския иск, депозиран от пострадалото юридическо лице.

Подсъдимият С. Р. е съгласен с казаното от защитника си. В последната си дума моли да бъде признат за невиновен.

Въззивният съд при проверка на присъдата по посочените основания и изцяло служебно, съгласно правомощията си по чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

За да изгради своите правни изводи относно фактическата обстановка, районният съд е анализирал подробно всички гласни и писмени доказателства, като ги е преценил поединично и в тяхната съвкупност. Преценявайки събраните доказателства, съдът приема установената фактическа обстановка, която се възприема и от въззивния съд и която е следната:

На 18.03.2014г. подс. С. И. Р. сключил трудов договор № 7/18.02.2014г. с „Мото Транс 2004“ ЕООД гр. Шумен, представлявано от св. Б. С.ов Ч. за работа на длъжност „ шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ в „Мото Транс 2004“ ЕООД гр. Шумен.

Задълженията на подсъдимия по длъжностната му характеристика включвали проверка на техническото състояние на моторното превозно средство преди привеждането му в движение, попълване съответните данни в пътните листове, грижа за техническата изправност на управляваното МПС, зареждането с гориво, масло, антифриз, вода, да следи за тяхното количество по време на движение, да не допуска разхищение на гориво и смазочни материали, след завръщане от курс да отчита паричните средства и направените разходи за гориво и/или ремонт, като представи издадените фактури, както и други, свързани с правилната експлоатация на повереното му МПС, неговата поддръжка и спазването на нормативно определените задължения на водачи на МПС при управлението му. Длъжностната характеристика била връчена и подписана от подсъдимия на 18.03.2014г.

Дружество „Мото Транс 2004“ ЕООД гр. Шумен имало за предмет на дейност транспорт на стоки, поради което притежавало десет товарни автомобила. Базата на фирмата се намирала на ул. „Преспа“ в гр. Шумен, като на площ от 4 дка се намирал и гаражът на товарните автомобили. Имало поставена охранителна техника и видеонаблюдение, всеки един от водачите на товарни автомобили бил снабден с дистанционно управление за дезактивиране и активиране на системата, като по този начин се осигурял непрекъснат достъп до базата на шофьорите. С дистанционно бил снабден и подс. Р.. Представляващият дружеството - св. Б. Ч., въвел определен ред за зареждане с гориво на товарните автомобили, като това ставало чрез карта, издадена от търговско дружество „Ал и Ко“ АД гр. Шумен.

Товарните автомобили на „Мото Транс 2004“ ЕООД гр. Шумен можели да зареждат гориво от всяка една бензиностанция на „Ал и Ко“ АД на територията на страната. За всеки товарен автомобил имало издадена отделна карта, с номер.

При постъпването си на работа в транспортната фирма през 2014 г. подсъдимият Р. управлявал товарен автомобил, марка „Волво“, с който транспортирал инертни материали.

Впоследствие му бил предоставен друг, също марка „Волво“, с рег. № Н 9131 ВК. За зареждането на този автомобил с гориво му била дадена карта с № 03915696, издадена от „Ал и Ко“ АД гр. Шумен въз снова на сключен договор с „Мото Транс 2004“ ЕООД гр.

Шумен. Същата била активирана на 06.11.2015г. След като товарният автомобил марка „Волво“ остарял, на подсъдимия бил предоставен друг товарен автомобил марка „ДАФ“ ХГ 105, 6-цилиндров, 12,9 л, двигател, модел PACCER MX, с peг. № Н 2970 ВР. За този товарен автомобил не била издавана специална карта и подс. Р. го зареждал с карта № 03915696.

Този автомобил той управлявал от 05.11.2018 г.

3

Всички шофьори на транспортната фирма, при зареждането на товарните автомобили с гориво, представяли на бензиностанцията дадената им карта. Служителят от бензиностанцията поставял картата в четец, който бил свързан с компютърна система. По този начин в нея се регистрирало количеството, видът и стойността на зареденото гориво, както и данните на титуляра на картата - в случая „Мото Транс 2004“ ЕООД гр. Шумен.

След тази регистрация се разпечатвали 3 /три/ бр. касови бонове, съдържащи същите данни количеството, цената, вида на зареденото гориво и титуляра на картата - съответното търговско дружество.

Първият касов бон наричан оригинал оставал в бензиностанцията, като се прикрепял към фактурата, издавана на „Мото Транс 2004“ ЕООД гр. Шумен след заплащане на закупеното количество гориво. Вторият екземпляр наричан дубликат се подписвал от притежателя на картата, в случая от подс. Р., и също оставал в бензиностнацията. Третият екземпляр се предавал на шофьора. По устно разрешение от управителя - св. Б. Ч., шофьорите на „Мото Транс 2004“ ЕООД гр. Шумен, включително и подсъдимият, можели да зареждат и личните си автомобили с картите, предоставени от „Ал и Ко“ АД гр. Шумен, като в края на месеца сумата за зареденото количество за лично ползване им се удържала от заплатите.

През 2018 год. на представляващия дружеството св. Б. Ч. му направило впечатление, че подсъдимият е направил разходи за покупка на автомобил, каравана, лодка с мотор. Свид.

Б. Ч. преценил, че подсъдимият не може да си позволи такива разходи със заплатата, получавана от дружеството. Решил да провери какво количество гориво е заплатил с картата, която предоставил на подсъдимия Р.. За целта отишъл в офиса на търговско дружество „Ал и Ко“ АД гр. Шумен, находящ се на ул. „Цветан Занков“ в гр. Шумен и помолил да му бъде направена разпечатка за зареденото от С. Р. гориво за произволно избран от него период. Избрал периода от 01.01.2019г. до 01.10.2019г. След като прегледал разпечатката установил, че имало случаи, в които подсъдимият Р. за кратък период от време правел многократни зареждания. Констатирал, че количеството гориво, заредено с предоставената на Р. карта, не можело да бъде изразходвано от товарния автомобил, тъй като в този период от време имало и дни, в които автомобила не бил в движение. Свид. Ч. пожелал да се запознае със записи от поставеното в бензиностанцията видеонаблюдение за датите 04.09.2019г. и 21.09.2019г., на които Р. използвал предоставената му карта. При прегледа на записите видял, че подс. Р. отива на бензиностанцията със собствения си автомобил, отваря багажника, изважда маркуча от бензиновата колонка и го поставя в съдове, намиращи се в багажника, след което за зареденото количество гориво използва служебно предоставената му карта за заплащане. Това потвърдило съмненията му, че Р. присвоява гориво.

Разпечатката съдържа 39 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54d9be43-410d-4071-b942-8a0a01d498cb