Решение № 701 от 18.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4641/2025
- Вид
- Решение № 701
- Подписан
- 18.02.2026
- В сила
- 26.01.2026
- Състав
- Свилена Стоянова Давчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 701 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330104641 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК 200385975, против Б. И. Д., ЕГН **********, с която е предявен иск, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3300 лева – главница, дължима по договор за кредит № ***, сключен между ответника Б. И. Д. и „Фератум България“ ЕООД, вземанията по който са изплатени от гаранта „Фератум Банк“ (към настоящия момент с наименование „Мултитюд Банк“) и които вземания са прехвърлени от платилия гарант на ищеца „Мост Финанс Мениджмънт“ АД с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** и приложение към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК в съда – 03.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба и уточняваща молба на ищеца от 03.04.2025 г. се твърди, че между ответника Б. И. Д. и кредитора „Фератум България“ ЕООД бил сключен договор за кредит от разстояние №***, по силата на който ответникът получил сумата от 4000 лева. Заемната сума следвало да бъде върната ведно с договорената лихва в срок до 21.01.2021 г., съгласно 1 условията на договора. На същата дата между ответника и „Фератум Банк“ (към настоящия момент с наименование „Мултитюд Банк“) бил сключен договор за гаранция под същия номер, по силата на който гарантът „Фератум Банк“ се задължил спрямо кредитора по договора за кредит да предостави възмездна услуга, като гарантира изпълнение на задължението на кредитополучателя и плати вместо него. Твърди се, че Б. Д. не е изпълнила точно договорното си задължение, поради което „Фератум България“ ЕООД поискало да получи изпълнение на всичките си вземания от страна на гаранта.
Последният изпълнил задълженията на кредитополучателя – ответник, поради което гарантът встъпил в правата на удовлетворения кредитор. По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.10.2023 г. и приложение към него, всички вземания на гаранта били прехвърлени на ищеца „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, който бил упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Поради неизпълнение на договорното задължение от страна на длъжника било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 2058 по описа за 2025 г. на РС – Пловдив. Заявлението било отхвърлено, поради което за заявителя възникнало правото да предяви осъдителен иск за претендираните суми. Твърди се, че по договора за кредит били извършени плащания в общ размер на 700 лева, която сума се сочи, че е приспадната от предоставената главница в размер на 4000 лева. В настоящото производство ищецът посочва, че претендира единствено сумата от 3300 лева, представляваща неплатена главница по договора за кредит. Моли да бъде уважена предявената претенция, както и да му бъдат присъдени сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Б. И. Д..
В с.з. ищцовото търговско дружество не се представлява. С изрична молба, депозирана от процесуалния представител на дружеството е направено искане при наличие на предпоставките за това съдът да постанови неприсъствено решение.
Ответникът Б. И. Д., редовно призована не се явява и не се представлява.
В дадения едномесечен срок не е депозирала отговор, не е представила 2 доказателства и не е поискала делото да се разглежда в нейно отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от непредставяне на отговор и неявяване в с.з. със събщение и разпореждане № 10960/15.04.2025 год, връчено лично на ответника /л.64/ както и с Определение № 12172/24.09.2025год., връчено й отново лично /л.69/. Освен това исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и представените и приети по делото доказателства.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените деловодни разноски. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 105.12 лева. Други разноски, предвид отхвърлянето на заявлението не се дължат. В настоящото производство следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 26.88 лева. Относно претендираното юрисконсултско възнаграждение съдът, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото счита, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 200 лв.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 332 лева лева.
На основание разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в република България всички суми в диспозитива на съдебния акт следва да бъдат превалутирани в евро.
Решението се основава на наличието постановяване на неприсъствено решение. на предпоставките за
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, Б. И. Д., ЕГН **********, да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК 200385975 3 сумата от 1687.26 евро – главница, дължима по договор за кредит № ***, сключен между ответника Б. И. Д. и „Фератум България“ ЕООД, вземанията по който са изплатени от гаранта „Фератум Банк“ (към настоящия момент с наименование „Мултитюд Банк“) и които вземания са прехвърлени от платилия гарант на ищеца „Мост Финанс Мениджмънт“ АД с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** и приложение към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело 2058/2025 год. по описа на РС Пловдив в съда – 03.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. И. Д., ЕГН ********** да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК 200385975, сума общ размер на 169.75 евро, сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.дело 2058/2025 год. по описа на РС Пловдив и в настоящото производство.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.
УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено - Б. И. Д., ЕГН **********, че може да поиска от ОС Пловдив неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ГПК.
След влизане в сила на настоящото решение, ч.гр.дело 2058/2025 год. по описа на РС Пловдив да се върне на заповедния съд, поради отпадане на необходимостта.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4