Решение № 111 от 08.05.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Кюстендил, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело № 20251500500045 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 05.12.2024 г., постановено по гр.д. № 473/2024 г. по описа на Районен съд-Дупница, е признато за установено, че Д. В. А., ЕГН ********** от с. Б. чрез **** представител М. Й. Д. дължи на Адвокатско дружество „В. и Б.“ гр. С., сумата от 3075,00 лева, за която сума има издадена заповед за парично изпълнение ведно със законната лихва от 16.10.2023 г., като същата е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 500,00 лева.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Д. В. А., действаща чрез **** представител М. Й. Д. и пълномощника адв. Е. П.. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на формираните изводи на първоинстанционния съд. Твърди се, че в първоинстанционното решение не са изложени мотиви по съществото на спора и по наведените с отговора на исковата молба възражения за неоснователност на исковата претенция. Сочи се, че първоинстанционният съд не бил изготвил доклад по делото, не се е произнесъл по приемането на наведените възражения за нищожност процесния договор, както и не бил указал разпределението на доказателствената тежест в тази връзка. Изложени са подробни съображения, въз основа на които въззивникът счита, че нормата от процесния договор за правна защита и съдействие от 06.12.2021 г., 1 предвиждаща заплащане на възнаграждение в размер на 25 % без ДСС от брутния размер на присъденото обезщетениe, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД. Прави се искане към въззивния съд първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Адвокатско дружество „В. и Б., представлявано от адв. Ц. В. е подало отговор на въззивната жалба, с който оспорва доводите на въззивника и моли атакуваното решение да бъде потвърдено.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на въззивницата Д. А., в лицето на адв. П. поддържа въззивната жалба на основание доводите изложени с нея, като моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

С писмено становище по делото, процесуалният представител на въззиваемото дружество поддържа доводите, изложени в отговора на въззивната жалба. Претендира разноски пред въззивната съдебна инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Кюстендилският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № 11531/08.12.2023 г. ищецът Адвокатско дружество „В. и Б.“, ЕИК *****, чрез адв. Ц. В. е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Й. Д., в качеството й на **** представител на Д. В. А. за сумата от 3075,31 лева, представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение и разноски по договор за правна защита и съдействие от 06.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата, както и направените разноски в заповедното производство за държавна такса. На 08.12.2023 г. по ч.гр.д. №2194/2023 г. на Районен съд-Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочената в заявлението сума, като са присъдени и сторените разноски в заповедното производство в размер на 62,00 лв., държавна такса.

Ответникът Д. В. А., действаща чрез своята **** представител е подала възражение по чл. 414 ГПК на 12.01.2024 г., в което е посочила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 29.01.2024 г. Исковата молба срещу ответницата е подадена на 29.02.2024 г. по пощата /в срока по чл. 415 ГПК/.

Не е спорно по делото, че на 06.12.2021 г. между страните е бил сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който М. Й. Д., като законен представител на Д. В. А. е възложила на ищеца да извърши 2 следните действия във връзка с ПТП, настъпило на 26.11.2021 г.: да предяви претенции от името и за сметка на ответницата пред застрахователната компания издала застрахователната полица по застраховка „*******“ на автомобилистите (или пред Гаранционния фонд, ако се установи, че към датата на ПТП няма валидна застрахователна полица) за изплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди; да преговаря и да сключва споразумения относно размера на застрахователното обезщетение, да подписва документи, включително споразумения; при непостигане на споразумение относно размера на застрахователното обезщетение, от името и за сметка на ответницата да образува граждански и търговски дела срещу застрахователната компания, съответно Гаранционен Фонд и/или виновния водач и да представлява същата до окончателното им приключване, като упражнява всички процесуални права в пълна степен; да подава молби за издаване на изпълнителни листа за присъдените обезщетения, да получи издадените изпълнителни листа, да образува изпълнителни дела и посочва способи за изпълнение; по взаимно съгласие на страните да заплаща от името и за сметка на ответницата всички дължими такси, разноски и разходи по образуваното гражданско производство, вкл. такси за изискване на документи и др. Ответницата е поела задължение да възстанови на ищеца всички заплатени от него такси, разноски и разходи по образуваното гражданско производство, включително пътни разходи. Договорено е, че за извършеното, ответницата следва да заплати възнаграждение в размер на 25 % без ДДС от брутния размер на определените/присъдените обезщетения.

Страните са предвидили заплащането да се извърши при получаване на обезщетенията от ответницата, но не по-късно от 14 дни от датата на получаването.

Установява се по делото, че на 03.02.2022 г. от Адвокатско дружество „В. и Б.“, чрез адв. Ц. В., е депозирана пред ЗД „******“ АД молба от името на ответницата, с искане за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от Д. В. А., вследствие на ПТП, причинено от водача Т.М. на 26.11.2021 г., чиято ******* е застрахована при дружеството. Установява се, че въз основа на така подадената молба е образувана преписка по щета по застрахователна полица за задължителна застраховка „*******“, с която е застрахована отговорността на водача на лек автомобил „****“, модел „****“, рег. № ***. На 27.10.2022 г. адв. В., в качеството на пълномощник на М. Й. Д., последната действаща като **** представител на Д. В. А. сключила споразумение, с което застрахователно дружество „******“ АД се е задължило да заплати сума в размер на 12 000,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, възникнали от посоченото ПТП или по повод на него, включително такива за лихва за забава, пропуснати ползи и всякакви вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Страните са постигнали съгласие плащането да се осъществи в срок от един месец, като по делото липсва спор относно обстоятелството, че обезщетението е било изплатено на ответницата.

3

В периода от сключване на договора за правна защита и съдействие до сключване на посоченото споразумение, са ангажирани писмени доказателства, изходящи от ищеца, от които се установява, че на 03.02.2021 г. е подал молба до РП – Бургас, ТО „Царево“, с отправено искане за предоставяне на заверени преписи от протокол за оглед на местопроизшествие, мащабна скица, докладна записка, албум, автотехническа експертиза, съдебномедицинска експертиза, протоколи за разпит на свидетели, съдържащи се по образуваното ДП № 302 ЗМ-230/2021 г. във връзка с настъпилото ПТП; на 07.12.2021 г. е подал молба до „*********“ АД, с която се иска издаване на заверени преписи от всички медицински документи, прегледи, изследвания, епикризи за периода на провеждане на лечение на ответницата; на 10.02.2022 г. и на 21.04.2022 г. застрахователят е изпратил уведомления до адв. В., в които е посочено, че е необходимо да бъдат представени допълнителни документи, които са от съществено значение за определяне основанието и размера на претендираните вреди; на 03.06.2022 г. е подал молба до ЗД „******“ АД, с която са представени поисканите от застрахователя документи от ДП 302 ЗМ230/2021 г. и е направено искане за произнасяне по предявената претенция; на 18.08.2022 г. е подал молба до ЗД „******“ АД, с която са представени медицински документи, издадени от МЦ „************“ ЕООД и психологическо изследва, с искане за преразглеждане на предявената претенция и определяне на размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди; на 23.08.2022 г. е подал трета молба до ЗД „******“ АД, с която също са представени медицински документи и е поискано преразглеждане на размера на предявената претенция.

По делото не се спори, че ответницата не е заплатила на ищеца претендираната сума.

При тези установени обстоятелства се налагат следните правни изводи:

При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил.

Атакуваното съдебно решение е и допустимо.

Въззивната инстанция намира, че макар от районния съд да е допуснато твърдяното процесуално нарушение, като не е изготвен доклад по делото, това нарушение в случая не е съществено, тъй като не е увредило правото на защита на ответницата, нито е довело до неправилно прилагане на закона. Мотивите към съдебното решение са кратки, но доказателствената съвкупност е преценена вярно. Изложеното от въззивника възражение, че решението на ДнРС е постановено в нарушение на чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Р. България, не се споделя от настоящия състав.

Обжалваното съдебно решение съдържа мотиви, които са част от съдебния 4 акт, а последният е постановен в състезателен съдебния процес при осигурено равенство на страните.

Действително от първоинстанционния съд не са обсъдени детайлно доказателствата по делото, което в случая не е съществено процесуално нарушение, тъй като изложените от първата инстанция мотиви са достатъчно ясни, за да могат страните да установят въз основа на какви факти съдът е формирал крайната си воля. Такъв порок на обжалвания съдебен акт на първата инстанция е преодолим във втората инстанция, тъй като съгласно т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение. Въззивната съдебна инстанция направи свой собствен и независим анализ на събраните доказателства и намира, че обжалваното решение е правилно.

С исковата молба е предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД, вр. с чл. 36 ЗАдв.

Искът има за предмет вземане по договор за правна защита и съдействие, който е разновидност на договора за поръчка, уреден в чл. 280 и сл. от ЗЗД и се характеризира със своята принципна възмездност, произтичаща от разпоредбата на чл. 36 от ЗАдв. Ищецът твърди, че като изправна страна по сключения договор има вземане за неизпълнената договорена насрещна престация за заплащане на възнаграждение, което отнася казуса в хипотезата на чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Следователно, приложими са както общите правила на ЗЗД, така и специалните разпоредби на ЗАдв.