Решение № 71 от 11.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Благоевград, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20241200501376 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Община Симитли, с БУЛСТАТ 000024987, с адрес: гр. Симитли, ул. „***“ 27, представлявана от - А.С.А. – Кмет и ОБЩИНСКО ЗВЕНО „ЗАВЕДЕНИЯ ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ“, към Община СИМИТЛИ, с БУЛСТАТ

000024987, с адрес: гр. Симитли, ул. „***“ 27, чрез адвокат П. В. П., АК Благоевград, срещу решение № 801/ 29.10.2024 г., постановено по гражданско дело № 1758/ 2024 г. на Pайонен съд – Благоевград.

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал. Твърди се, че в поименното разписание на длъжностите и работните заплати на персонала на „Център за настаняване ог семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Брежани, общ.

Симитли“ към 02.01.2024 г. и 10 /десетте/ щатни бройки са били заети, като под № 15 (в щатното) е посочена ищцата - „Санитар“ - Т. К. Т.. Поддържа се, че Т. Т. е получила най-ниска оценка от всички санитари, вкл. от санитарите, работещи в центъра за социални услуги в с. Брежани, поради 1 което е без каквото и да е правно значение, дали в подбора са включени санитари от другите социални домове, именно поради факта, че Т. е получила най- ниска оценка на индивидуалното трудовото изпълнение от всички санитари, вкл. и от санитарите в центъра за социални услуги в с. Брежани. При този краен резултат от оценяването при подбора, именно Т. Т. е лицето, което подлежи на уволнение, независимо дали подбора се извършва спрямо всички санитари в Общинското звено и/или санитарите в Центъра на настаняване в с.

Брежани, поради което крайния извод на комисията за провеждането на подбора не би се променил по никакъв начин, дори и да се възприеме тезата на БлРС, че подбора е следвало да бъде извършен само в рамките на заведението за социални услуги в с. Брежани.

Оспорва се като необоснован извода на БлРС за това, че в подбора е следвало да бъде включено и лице, заемащо длъжността „хигиенист”. От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че между длъжностите „хигиенист“ и „санитар“ са налице съществени разлики, както в характера на работата, така и във вида и обема на функциите и съответстващите им задължения. Двете длъжности на практика са абсолютно различни, поради което включването в подбора на хигиенист би било незаконосъобразно, обратно на приетото от първоинстанционния съд. „При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността“. Решение № 42 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 203 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение. Свойствените задължения за длъжността „санитар“ са коренно различни от съществените задължения за длъжността „хигиенист“. Като основна цел на длъжността „санитар“ е включено подпомагане на потребителите на социалните услуги, предоставяни в центъра, по време на тяхното пребиваване - включително, но не само: саиитарът помага на лицата (пълнолетни лица с умствена изостаналост) в тяхното самообслужване и/или обслужване, лична хигиена, помощ при хранене, тоалет, обличане, събличане и пр.). Санитарът е здравен работник /не се изисква специално медицинско образование/, който се грижи за чистота в болнично или специализирано заведение и обслужва болни или потребители /лица/, настанени в социалното заведение. Работодателят е провел подбора измежду всички необходими участници /работници/ заемащи идентични /или сходни длъжности, приложени са законовите критерии, като приетите оценки по отделните критерии /показатели/ се основават на обективно проявените професионални качества и квалификация. Извършен е подбор измежду, всички служители на длъжност „санитар“ и хигиенист“ измежду всички центрове и домове и това се установява от щатните разписания, оценъчни карти, списък на персонала, протоколите от работата на комисията, като подборът измежду санитари и хигиенисти (с включване на последните) е единствено по съображения за целесъобразност.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 801/ 29.10.2024 г., постановено по гражданско дело № 1758/ 2024 г. на Pайонен съд 2

– Благоевград, като съдът отхвърли исковете. Претендират се сторените по делото разноски.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна. Навежда се, че е неоснователно възражението на процесуалния представител на ответниците във въззвната жалба, че напълно необоснован бил изводът на Районен съд- Благоевград, че в подбора е следвало да бъде включено и лице, заемащо длъжността „хигиенист”, както и че са неоснователни и твърденията, че от събраните по делото доказателства се установявало безспорно, че между длъжностите „хигиенист” и „санитар” са налице съществени разлики, като двете длъжности били абсолютно различни, поради което включването в подбора на хигиенист би било незаконосъобразно. Поддържа се, че самият работодател безспорно е приел, че в случая следва да се извърши подбор между всички санитари и хигиенисти от звено „Заведения за социални услуги към Община Симитли. В подбора е вкючена и К.А.С., заемаща длъжността „хигиенист” в Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с умствена изостаналост- село Брежани.

Поддържа се, че от събраните по делото като писмени доказателства длъжностни характеристики за длъжностите „санитар” и „хигиенист” се доказвало, че съществените им трудови функции по своята характеристика са идентични. Предвидените допълнителни трудови задължения не са определящи за характера и съдържанието на работата им, поради което изводът на Районен съд- Благоевград за незаконосъобразно извършване на подбора в настоящия случай от работодателя, поради което и искът с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява обоснован и следва да бъде уважен.

Претендират се сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съдържа необходимите приложения, включително доказателство за платена държавна такса, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – само по посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването 3 на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

За да се произнесе по спора, съставът на ОС – Благоевград, обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, като намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане във въззивното производство са предявените от ищеца Т. К. Т., ЕГН **********, от гр. Симитли, ул. „***” № 23 против главния ответник Община Симитли, и срещу евентуалния ответник Общинско звено „Заведения за социална услуга“ към Община Симитли, БУЛСТАТ 000024987, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

Окръжен съд – Благоевград, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай, безспорно е по делото, видно и от събраните доказателства, че до 30.04.2024 г. ищеца (като служител) е заемала длъжността „санитар“ в Общинско звено „Заведения за социална услуга“ към Община Симитли и посочената трудовоправна връзка е била прекратена със заповед №126/29.04.2024г. на кмета на община Симитли.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към 4 мотивите изложени от РС - Благоевград, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца Т. Т. срещу главния ответник Община Симитли, и срещу евентуалния ответник Общинско звено „Заведения за социална услуга“ към Община Симитли, БУЛСТАТ 000024987, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

3 от КТ. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях, защото са съобразени с доказателствата по делото и са постановени при правилно приложение на материалния закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Настоящият съдебен състав приема, че направените изводи от първоинстанционният съд относно незаконосъобразност на Заповед № 126/29.04.2024г., издадена от Кмета на Община Симитли, на основание чл.

328, ал. 1, т. 2, предложение 2 /второ/ от КТ - поради съкращаване в щата и на основание Решение № 73/19.02.2024Г. на Общински съвет гр. Симитли, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 30.04.2024 г., респективно за незаконност на извършеното уволнение на ищеца са обосновани, правилни и в съответствие на материалния закон.

Съдът приема, че изискванията за законност на уволнението поради съкращаване в щата са следните: 1 да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2 съкращението да е реално т. е съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа; 3 да е налице към момента на уволнението-датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване; 4 да е извършено по съответния ред и от компетентен орган.