Решение № 3795 от 12.12.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1824 12.12.2019г. Град Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд 6 състав

На 12 11 2019г.

В открито заседание в следния състав:

Председател: Д.

МАТЕЕВА

Секретар: Л. Добрева

Като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 08993 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Предявени са обективно съединени искове от

Централна кооперативна банка АД ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София район Слатина бул.Цариградско шосе 87 и чрез пълн.Биволарска

СРЕЩУ

С.М.Н. ЕГН ********** *** 16 А

И

Х.Р.А. ЕГН ********** *** с правно основание чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът и втория ответник като съдлъжник дължат на ищцовата страна сумата 9899.84 лв., просрочена главница по Договор за потребителски кредит № 04000КР-АА-2487 от 05.04.2016г. сумата

1438.26лв. договорна лихва за периода 16.06.2016-19.04.2018г. сумата

533.26лв. наказателна лихва за периода 21.06.2016-27.06.2018г. законна лихва върху главницата от 28.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата разноски в запов.производство 237.83лв. разноски по

УИ-265.69лв.д.такса и 886.14лв. юк.възн., 450лв. аз особен представител на втория ответник и 200лв.за вещо лице.

Ответникът С.Н. не се явява в о.з. и не взема становище по исковете.

Ответникът Х.А. е с назначен особен представител адв.В.В. ПАК- със становище за неоснователност и недоказаност на исковете, като се оспорват изцяло.В законоустановения срок особеният представител е подал отговор, с който е оспорила исковете по основание и размер, както и обстоятелствата, на които същите се основават, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта :

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.Возено е предходно заповедно производство по чл.410 ГПК по което е постъпило възражение по чл.415 ГПК в срока, следователно установителният иск, заведен в срока, е допустим и следва да се разгледа по същество.

По основателността:

По настоящето гражданско дело е приет като доказателство Договор за потребителски кредит № 04000КР-АА-2487 от 05.04.2016г., видно от който страните на 05.04.2016г. са сключили същия, като Банката-кредитор е предоставила на ответника С.Н. –кредитополучател сумата 10 000лв. главница, и съдлъжник Х.А..

Неразделна част е Приложение № 1, като кредитът е предоставен по банкова кредитна карта – преведени изцяло в еднократен размер по картова разплащателна сметка , със задължение безусловно – да върне главницата, такси, комисионни, разноски, и др.

/ предвидени в чл.2 ал.3 от Договора /

До факта на заверяване на сметката се счита моментът на усвояването с титуляр първия ответник.Заверяване на сметката е датата 05.04.2016г.

Неразделна част е и Погасителен план – с краен срок на връщане 16.03.2026г.

Посочено е олихвяване – с ГЛП в размер на референтен лихвен % на ЦКБ АД за съотв.период / в размер 3.90 % / като при сключване е

4.50% или общо договорен лихвен % 8.40 %

Уговорени са клаузи в случай на забава на връщането, при предсрочна изискуемост и т.н.

Видно от писмените доказателства – извлечения – от м.06.2016г. започват просрочия на кредита поради което кредиторът изплаща уведомление за доброволно изпълнение до ответницата и съдлъжника / приложени по делото/

Не е последвало издължаване, което е мотивирало кредиторът да обяви предсрочна изискуемост на вземането и да пристъпи към събиране по съдебен ред – завеждат заповедно производство по чл.417 ГПК като се образува изп.дело при ЧСИ Анелия Василева район на действие ПОС.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че:

- ищецът е доказал наличието на облигационно правоотношение между страните по делото по Договор за потребителски паричен кредит, съгласно който ответникът е получил в заем дължимата се главница.

-

Ответникът, респ. съдлъжникът - не е представил доказателства, от които да е видно, че е извършил плащания по всички дължими мес. вноски от процесния договор.

-

Задължението да докаже тези обстоятелства е указано на ответника

Съгласно Договора ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка една непогасена седмична вноска, считано от датата на забава до издължаването.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи претендираните суми, поради което и исковете следва да бъдат уважени като основателни.

Същото важи и за съдлъжника.

Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника-съдължник, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по предвидения ред поради неполучаване на надлежно съобщение за това.

По възражението на ответника, че договорът е нищожен : договорът отговаря на условията на чл.10 ал.1 ЗПК, поради което съдът не споделя и това възражение.

По размера :

По делото е приета съд.иконом.експертиза с вещо лице В.В., видно от която:

Последна вноска е направена

130лв. на дата 26.05.2016г. / с която е погасена втора вноска съгл.погасителния план – вноската с падеж 16.05.2016г./

Размер на непогасеното задължение е 11891.36лв. общ размер, от която :

Непогасена главница 9899.84лв.

Наказателна лихва 209.18лв. аз периода 21.06.2016-20.04.2018г.

Начислена наказателна лихва за забава 344.08лв. върху предсрочно изискуемата главница за периода 21.04.2018г.-28.06.2018г.

Начислена договорна лихва

1438.26лв. за периода 16.06.2016-19.04.2018г. начислена наказателна лихва за забава в размер 553.26лв. / сбор от 209.18лв. и 344.08лв./ Съдът приема посочените размери като дължими, като следва да се отбележи, че не е правено искане по реда на чл.214 ГПК за изменение на исковете .

Следователно, ответникът дължи посочените суми, поради което и следва да бъдат уважени исковите претенции в горепосочените размери.

По разноските:

Съгласно