Решение № 37 от 15.10.2026, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Кнежа, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно наказателно дело № 20261430200079 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.72,ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Н. Ю. М.,с ЕГН**********,с постоянен адрес с.Е.,ул.

„***“№**,чрез адв.Д. И. Г. от ПлАК,против Заповед за задържане на лице рег.№285зз26/08.04.2026г.,издадена от М. Л. Н. – инспектор при РУ–Кнежа. В жалбата и представените писмени бележки се поддържа,че заповедта е незаконосъобразна, тъй като към момента на издаването не са били налице достатъчно данни жалбоподателят да е извършил престъпление, не е била доказана необходимост от ограничаване на свободата му и реално той не е бил задържан.Иска се отмяна на заповедта и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна. Поддържа,че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при наличие на данни за извършено престъпление против политическите права на гражданите,във връзка с образувано досъдебно производство по чл.167,ал.2 НК.

След като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 08.04.2026г. около 07:00ч. полицейски служители посетили дома на жалбоподателя Н. М. в с.Еница във връзка с получена информация за възможно извършване на престъпление против политическите права на гражданите. Към този момент било образувано ДП№ЗМ62/08.04.2026г. по описа на РУ–гр.Кнежа за престъпление по чл.167,ал.2 от НК.

Установи се,че в дома на М. били извършени процесуално-следствени действия по претърсване и изземване в условията на неотложност като в хода им били установени и иззети парични средства, тетрадки и списък с имена, за които впоследствие следвало да бъде изяснено дали имат връзка с предмета на досъдебното производство.

На същата дата инспектор М. Л. Н. издал процесната Заповед за задържане на лице рег.

№28533-26/08.04.2026г. на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР,като като фактическо

1 основание е посочено извършено престъпление против политическите права на гражданите и образуваното ДП №ЗМ-62/08.04.2026г. за престъпление по чл.167,ал.2 от НК.

На жалбоподателя били разяснени правата му като задържано лице и му била предоставена декларация за правата му.Извършен бил и личен обиск,при който вещи не били намерени и иззети.

От самата заповед е видно,че като начален час е посочен 07:00ч.,а като час на освобождаване – 10:20ч. на 08.04.2026г.

Съществено за разрешаването на спора е как процесната мярка е била реализирана фактически.

Разпитаният свидетел Д. Н. Ю.,син на жалбоподателя,разказа,че баща му е съдействал изцяло на полицейските служители, осигурил им е достъп до дома и автомобилите и не е правил опит да се укрие или да препятства действията им. Свидетелят сочи още,че самият той е бил допуснат да замине на работа,а впоследствие разбрал, че баща му е отишъл до РУ– Кнежа със собствения си автомобил.

Свидетелката С. Б. М.,съпруга на жалбоподателя, разказа,че по време на извършваните действия Н. М. е останал в дома,докато тя поради влошено здравословно състояние е била откарана от дъщеря си за медицинска помощ.По-късно съпругът се свързал с нея по телефона и заявил, че трябва да отиде до полицията,за да получи документ, като я успокоил,че не е задържан.Свидетелката заявява категорично,че съпругът не е бил държан в полицейското управление и по-късно същия ден се прибрал в дома си.

Съдът кредитира посочените по-горе свидетелски показания, тъй като същите са вътрешно последователни и взаимно се допълват относно начина,по който фактически са протекли действията на полицейските служители.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи :

Жалбата е процесуално допустима.Подадена е от адресата на индивидуалния административен акт,който има правен интерес да оспори законосъобразността му.

Разгледана по същество обаче същата е неоснователна.

Съгласно чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни,че е извършило престъпление. За приложението на тази принудителна административна мярка не е необходимо към момента на нейното налагане да са събрани доказателства, които по категоричен и несъмнен начин установяват извършването на престъпление или вината на конкретното лице.

Понятието „данни“ по смисъла на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР не е равнозначно на доказаност на обвинението по правилата на НПК.Достатъчно е наличната към момента информация да позволява обосновано предположение за евентуална съпричастност на лицето към престъпна дейност,като окончателната преценка дали е извършено престъпление и кой е неговият автор принадлежи на наказателното производство.

В конкретния случай към момента на издаване на заповедта вече е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.167,ал.2 от НК, като полицейските действия са били предприети именно във връзка с проверка на информация за възможно престъпление против политическите права на гражданите.

Поради това не може да се приеме,че процесната заповед е издадена при пълна липса на фактически основания или произволно.

Неоснователно е и възражението,че последващото неизвършване на конкретно обвинение срещу М. или липсата на окончателни доказателства за престъпление обезсилва първоначалното основание за полицейската мярка.Законосъобразността на заповедта следва да се преценява към момента на нейното издаване.

Съдът намира за особено съществен и въпроса за съразмерността на предприетата мярка.Задържането по чл.72 ЗМВР представлява ограничаване на основното право на свобода и поради това не може да продължава повече от необходимото за постигане на 2 законната му цел.

Посоченият в закона срок от до 24часа е максимално допустим срок, а не задължителна продължителност на всяко полицейско задържане. Когато необходимостта от ограничаване на свободата отпадне, полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето.

В настоящия случай от доказателствата не се установява жалбоподателят да е бил фактически лишен от свободата си в смисъл да е бил принудително отведен с полицейски автомобил, настанен и държан в помещение за задържани лица, физически възпрепятстван да се придвижва или поставен под друга форма на фактическа принуда за продължителен период.

Напротив, доказателствата установяват,че М. е съдействал на органите на МВР,останал е на място във връзка с извършваните процесуални действия, след което се е придвижил до РУ–гр.Кнежа със собствен автомобил. Не се установява използване на физическа сила,помощни средства или принудително конвоиране.

Тези обстоятелства сочат,че след извършване на необходимите действия и отпадане на необходимостта от по-нататъшно ограничаване на свободата му процесната мярка фактически не е била продължена.

Формалното отбелязване в заповедта на освобождаване в 10:20ч. не променя този извод. От една страна,издаването на заповедта подлежи на самостоятелен съдебен контрол и независимо от степента на фактическото изпълнение съдът следва да провери наличието на предпоставките за налагането . От друга страна, обстоятелството, че полицейските органи не са реализирали максималния 24-часов срок и не са продължили фактическото ограничаване на М., след като това вече не е било необходимо, не е основание за незаконосъобразност на административния акт. Това съответства на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, според който административният акт и неговото изпълнение не следва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на законната цел.

Обстоятелството,че жалбоподателят е съдействал доброволно,не е правил опит да се укрие,да осуетява действията на органите или да въздейства върху доказателства, е именно причина необходимостта от фактическото му задържане да отпадне за кратък период от време.

Следователно това обстоятелство не опорочава първоначалното издаване на заповедта,а обосновава правилността на последващото неприлагане или преустановяване на фактическата принуда. В сходна насока е и съдебната практика,според която за прилагането на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР е достатъчно наличието на данни, пораждащи разумно предположение за съпричастност към престъпление, без да е необходимо към този момент престъплението и авторството му да бъдат окончателно доказани.

Продължителността на ограничението следва да се преценява конкретно, като освобождаването непосредствено след извършване на необходимите действия е относимо към съразмерността на мярката.

В случая процесната заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в предписаната от закона писмена форма,съдържа правното основание за задържането,данни за лицето,конкретното досъдебно производство и престъплението,по повод на което е издадена,като на жалбоподателя са били разяснени предвидените в закона права.

Не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон или несъответствие с целта на закона, които да обосноват отмяната на заповедта на някое от основанията по чл.146 от АПК.

Предвид изложеното съдът намира,че жалбата срещу Заповед за задържане на лице рег.

№285зз-26/08.04.2026г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна,а с оглед изхода на спора искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв. е неоснователно.

Въз основа на посоченото,съдът следва да постанови съдебно решение,с което на 3 основание чл.172,ал.2 от АПК във връзка с чл.72,ал.4 от ЗМВР,да отхвърли като неоснователна жалбата на Н. Ю. М.,с ЕГН**********,с постоянен адрес с.Е.,ул.

„***“№**,против Заповед за задържане на лице рег.№285зз-26/08.04.2026г.,издадена от М.

Л. Н. –инспектор при РУ–Кнежа,на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР.

Да остави без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателя на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.172,ал.2 от АПК във връзка с чл.72,ал.4 от ЗМВР, ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н. Ю. М.,с ЕГН**********,с постоянен адрес с.Е.,ул.„***“№**, против Заповед за задържане на лице рег.№285зз-26/08.04.2026г.,издадена от М. Л. Н. – инспектор при РУ–Кнежа, на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателя на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Плевен чрез Районен съд –гр.Кнежа в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________

4