Решение № 110 от 28.04.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. С., 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20241870101359 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба, подадена от Д. П. К. -Б.

ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.С., кв. “С.о“, бл.35,вх.Д, ет.1, ап.3, чрез пълномощника й адв.Д.М. срещу "С.К." АД,ЕИК:.....,със седалище и адрес на управление –гр.Ш.,пл.“О.“ № 13Б, с която са предявени обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1,пр.2 и пр.3 и ал.2, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит № ...../30.05.2022 г., респ. на клаузата на чл. 29 от същия, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение.

В исковата молба ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № ...../30.05.2022 г., по силата на който последният й е предоставил сумата от 500 лв., със срок на погасяване 30 дни, при посочени в договора ГПР 36.71 % и ГЛП 31,68 %. В чл. 19 от договора е предвидено обезпечаване на кредита с поръчителство от физически лица, отговарящи на определени условия, или банкова гаранция.Съгласно чл.29 от договора в случай, че не предостави обезпечение по реда и условията на чл.19, кредитополучателят дължи неустойка в размер от 0, 9 % от стойността на усвоения кредит, платима разсрочено на вноски съобразно приет погасителен план.Ищцата поддържа, че тъй като не е обезпечила кредита съгласно 1 предвиденото в договора, й е начислена така договорената неустойка.Навежда подробни съображения, че процесният договор, в частност клаузата на чл.29 от същия, са нищожни. В тази връзка поддържа, че не е спазена предвидената от закона форма на договора поради нарушение изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК.Поддържа също нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК ,поради непосочване на реалния размер на ГПР и липса на ясна методика за определянето му, което съгласно чл.22 ЗПК влече недействителност на договора.Твърди също, че договорената неустойка по естеството си представлява разход, отговарящ на критериите по параграф 1,т.1 от ДР на ЗПК, като с уговарянето й под формата на обезщетение за неизпълнение се заобикаля изискването по чл.19,ал.4 от ЗПК, тъй като с включването й в ГПР същият надхвърля законово допустимия размер.Твърди също и заобикаляне разпоредбата на чл.33,ал.1 ЗПК.Навежда нищожност на оспорената клауза и поради накърняване на добрите нрави, като твърди, че в нарушение на изискванията за справедливост и добросъвестност в отношенията неустойката е уговорена извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция.Отделно от горното, твърди нищожност на договора поради неспазване изискванията на чл.11,ал.1,т.9 ЗПК, позовавайки се на неяснота относно дължимата за срока на кредита възнаградителна лихва и съотнасянето й с ГПР, както и счита, че същата е в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва, противоречащ на добрите нрави.С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове.Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на процесния договор, като поддържа, че същият е валидно сключен и не страда от сочените в исковата молба пороци. С подробно обосновани съображения моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на предявените от ищцата установителни 2 искове в нейна тежест е да докаже наличието на сключен между страните договор със соченото в исковата молба съдържание, и пороците, които твърди да влекат нищожност на договора, респ. на оспорената клауза от същия.

Предявените искове са допустими.Легитимацията на страните съответства на твърденията за правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит от небанкова финансова институция, с който ищцата е поела задължение за периодично заплащане на вноски за погасяване на усвоена главница, ведно с уговорени такси и лихви за ползване на заема.Актуалната легитимация на ищцата кореспондира с изложеното с качество на кредитополучател по процесния договор. Интересът й от воденето на установителен иск за нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит е налице, доколкото ищцата се стреми да установи нищожност на договора, от който произтича вземането на ответника.

По делото не е спорно, че между страните е сключен от разстояние на 30.05.2022 г. между Д. П. К., в качеството на кредитополучател, и "С.К." АД, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № ....., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата кредит под формата на кредитна линия, с общ размер на максимално разрешения лимит 500 лв. и размер на първия транш 500 лв., съставляващ отпусната главница към датата на сключване на договора, като усвояването на всеки следващ транш е под условие пълно погасяване задълженията по предходните.Уговорен е срок на действие на договора 12 месеца от датата на сключването му, срок за погасяване на първи транш 30 дни и следните условия по кредита: ГПР 36.71 %, ГЛП 31,68 %, лихвен процент при просрочени плащания 10 %. Предвидено е обезпечаване на кредита, което съгласно чл. 19, ал. 1 кредитополучателят следва да осигури в срок до 3 дни от сключване на договора, под формата на поръчителство от трето физическо лице или банкова гаранция в размер на цялото задължение със срок на валидност най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.Съгласно чл.19,ал.2 третото лице поръчител се одобрява от кредитора и следва да отговаря на изисквания, посочени в Общите условия.Съгласно чл.29,ал.1 и ал.2 при неизпълнение задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер от 0, 9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е осигурено обезпечение, като неустойката се заплаща разсрочено заедно с всяка 3 погасителна вноска.

Не се спори, че ищцата не е предоставила предвиденото обезпечение, като видно от представен погасителен план с първа вноска с падеж на 20.04.2023 г. е начислена като дължима неустойка в размер от 118.8 лв.

Спорът между страните се концентрира върху валидността на процесния договор и съдържащата се в него клауза, предвиждащи заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението по договора за предоставяне на обезпечение.

Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставеният на ищцата кредит да е предназначен и използван във връзка с упражнявана от нея професионална и търговска дейност, поради което съдът приема, че ищцата е страна по сключения договор за паричен заем като потребител на финансовата услуга по смисъла на параграф 13,т.1 от ЗЗП ,предоставена й от заемодателя – небанкова финансова институция, търговец по смисъла на параграф 13,т.2 от ЗЗП.С оглед качеството на страните по него и естеството на престациите договорът е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК и отношенията между страните се регулират от специалния закон.Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т.7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.Следователно част от изискванията на чл.11,ал.1 ЗПК досежно съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече нищожност на същия. Кредитополучателят по такъв договор се ползва и от потребителската защита срещу неравноправни клаузи по чл.143 и сл. ЗЗП ,за които съдът следи служебно – арг.чл.7,ал.3 ГПК.

Установи се, че с клаузата на чл.29 от процесния договор е уговорена 4 неустойка за непредоставено обезпечение, т.е. неустойка, която санкционира неизпълнение не на главното задължение на кредитополучателя по договора – да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, а на задължението в определен срок от сключване на договора да предостави обезпечение за кредитора, от което пряко не произтичат вреди.Тази неустойка се дължи независимо от допусната забава в плащането на главното задължение, наред с главницата и уговорената възнаградителна лихва на падежните дати на погасителните вноски. При съобразяване на основанието за дължимост на неустойката съдът намира, че същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага без насрещна престация от негова страна и без да е извършил допълнителни разходи по заема или да е претърпял подлежащи на репариране вреди. Това позволява на кредитора да се обогати неоснователно за сметка на длъжника и нарушава принципа на справедливост.Такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му.

Несъмнено целта на регламентираната по този начин неустойка не съответства на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна на основание чл.26, ал.1,предл.3 ЗЗД.В този смисъл са и задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д.

№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това, съгласно императивните разпоредби на чл.33,ал.1 и ал.2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.С начисляването на неустойка на предвиденото в процесния договор основание посочената законова забрана се нарушава, тъй като тази неустойка реално се кумулира с дължимото обезщетение при забава в плащането на главното задължение, което води до заплащане на обезщетение за забава в размер, по-висок от допустимия от закона размер, съизмерим със законната лихва.

Изискването за предоставяне на обезпечение при договорените условия няма реален обезпечителен ефект, а се явява единствено инструмент за генериране /пряко и косвено/ на допълнителни разноски за потребителя, които 5 са известни на кредитора при сключване на договора и би следвало да бъдат отчитани като разходи по кредита по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК и параграф 1,т.1 от ДР на ЗПК .В тази връзка съдът намира, че е налице и нарушаване на императивното изискване на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19,ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно параграф 1,т.1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК повелява императивно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В процесния случай не е спорно,а е и видно от заключението на вещото лице по извършената съдебноикономическа експертиза и допълнителна такава, че в посочения в договора за кредит ГПР неустойката не е включена като разход, т. е. реално с посочване размер на ГПР от 36,71 % само формално са изпълнени изискванията на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК и чл.19,ал.4 от ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита.