Решение № 1668 от 12.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1668 гр. София, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П.Д. като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело № 20221110202998 по описа за 2022 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 състав, в открито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: П.Д. при секретаря К.М., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 2998 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

С Решение № 1293/28.02.2022 г., постановено по КНАХД № 11552/2021 г. по описа на Административен съд София-град,VIII касационен състав, е отменено Решение № 693/14.10.2021 г. по НАХД № 12709/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 11 състав и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда.

Образувано е по жалба на „ГЕЙМПРОМ“ ООД, ЕИК 131231522, представлявано от управителя М.Т., против Наказателно постановление № 585911-F617132/08.07.2021 г. на директора на Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ (СДО) в ТД на НАП-София, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 180а, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1548,43 лева за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС.

В жалбата се сочи, че се иска отмяната на наказателното постановление поради наличието съществени нарушения на процесуалните правила и на маловажен случай.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. В депозирана молба от 13.04.2022 г. представителят на дружеството – адв. Благовест Петров, поддържа жалбата.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Примо Георгиев, който пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

На 05.04.2021 г., в Дирекция СДО в ТД на НАП-София, в качеството на инспектор по приходите, свид. К.а извършила проверка по документи на дружеството-жалбоподател. При проверката установила следните обстоятелства:

През данъчния период 01.01.2020 г. - 31.03.2020 г. „ГЕЙМПРОМ“ ООД бил получател на доставки по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, за които доставки има издадена фактура № 22916 от 31.03.2020 г. Свид. К.а извършила анализ на информацията, съдържаща се в подадените от страна на проверяваното дружество в НАП дневници за продажбите, справки-декларации по ЗДДС, както и на представените от страна на жалбоподателя счетоводни документи с придружително писмо с вх. № 2553-03-301/05.04.2021 г.

(горепосочената фактура № 22916/31.03.2020 г. с издател чуждестранно юридическо лице „BALLY GAMING NETHERLANDS II BV“ - Испания c VIN № ESW0036715A и получател „ГЕЙМПРОМ“ ООД, с данъчна основа (ДО): 79170,00 евро; протокол по чл. 117 от ЗДДС с № 0000002953/01.06.2020 г. с ДО: 154843,06 лв. и ДДС: 30 968,61 лв.; банково извлечение, съгласно което фактура № 22916/31.03.2020 г. е платена частично на 26.06.2020 г.), при което установила, че през данъчен период месец март 2020 г. „ГЕЙМПРОМ“ ООД е бил получател по доставка на услуга с място на изпълнение на територията на Република България от доставчик чуждестранно юридическо лице. Доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, поради което доставката е била облагаема на основание чл. 12, ал. 2 от ЗДДС, а на основание чл. 25, ал. 2 вр. ал. 6, т. 1 от ЗДДС данъчното събитие е настъпило на 31.03.2020 г. с извършването на услугата и издаването на фактура № 22916/31.03.2020 г. и на същата дата дължимия ДДС в размер на 30968,61 лв. е станал изискуем.

На основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за така посочената доставка на услуга данъкът е изискуем от получателя – жалбоподателят, и за него е възникнало задължение да го начисли съгласно разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗДДС вр. чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като издаде протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, в конкретния случай до 15.04.2020 г. В протокола дружеството следвало да посочи данъка на отделен ред и да включи размера на данъка при определянето на резултата за период месец април 2020 г. в справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и да посочи документа в отчетните регистри за същия период.

В настоящия случай от страна на дружество „ГЕЙМПРОМ“ ООД със закъснение е бил издаден протокол по реда на чл. 117, ал. 1 от ЗДДС № 0000002953/01.06.2020 г. и е бил начислен дължимия данък през данъчен период месец юни 2020 г. при настъпило данъчно 2 събитие на 31.03.2020 г., а за посочената сума на данъка лицето е ползвало пълен данъчен кредит. От справка в информационния масив на НАП свид. К.а установила, че липсва уведомяване от страна на проверяваното лице на органите на приходите по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС в срок до два месеца от края на месеца, в който е следвало да бъде начислен данъка. Така дружеството не е включило размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС и не е посочило протокола по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

С оглед на гореизложеното свид. К.а намерила, че дружеството е извършило нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС вр. ал. 2 на същата разпоредба на 15.05.2020 г. – денят, следващ крайния срок за подаване на справката-декларация и отчетните регистри по ЗДДС за данъчен период месец април 2020 г., поради което съставила АУАН № F617132 на 22.06.2021 г. в присъствието на двама свидетели, който бил връчен лично на управителя на дружеството срещу подпис на същата дата. В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили възражения.

Въз основа на АУАН, при идентично описание на фактическата обстановка, на 08.07.2021 г. било издадено атакуваното НП, връчено на 19.08.2021 г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Галина К.а – актосъставител, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – протокол № 1583368/26.02.2021 г., резолюция за извършване на проверка № П22222520216092-0РП-001/29.12.2020 г., писмо Вх. № 2553-03-301/05.04.2021 г. с приложените към него фактури, протоколи, ЧМР и банкови извлечения, Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, искане № П-22222520216092-040002/25.03.2021 г.

Съдът кредитира изцяло дадените от св. Галина К.а показания, доколкото същите са ясни, логични и безпротиворечиви и изцяло кореспондират с приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. От тях се установяват подробности по отношение на извършената проверка и констатирането на процесното нарушение. Писмените доказателства по делото спомагат за проверка на гласните доказателства, приети са по надлежния ред и затова съдът ги кредитира в цялост. Допълнителен анализ не се налага, доколкото установените обстоятелства се формират въз основа на безпротиворечиви и еднопосочни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество е неоснователна.

3

В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са издадени от материално компетентни органи, видно от представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и чл. 193, ал. 2 от ЗДДС.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Това понятие не е легално дефинирано от ЗАНН, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които може да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. От момента, в който овластеният за това орган разполага с необходимите материали и/или информация, за да установи, че е осъществен състава на административно нарушение, както и да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, започва да тече и тримесечният срок чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. първо от ЗАНН. В случая не се доказа, че въз основа на приобщения по реда на чл. 283 от НПК протокол № 1583368/26.02.2021 г. още на 26.02.2021 г. административнонаказащият орган е разполагал с пълна информация за нарушението на чл. 86, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС и за нарушителя му, доколкото посоченият протокол не свидетелства за представени от страна на дружеството документи на 26.02.2021 г., които да са относими към процесното нарушение, а единствено за „5 броя декларации от лица на трудови правоотношения“. В конкретния казус нарушителят е бил открит едва след извършване на проверката на 05.04.2021 г. от св. К.а и депозирането на счетоводни документи с придружително писмо с вх. № 2553-03-301/05.04.2021 г., а АУАН е с дата на издаване 22.06.2021 г. С оглед на изложеното наведеното от страна на жалбоподателя възражение се явява неоснователно, а сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – спазени.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен изцяло съгласно изискванията на чл. 42 от ЗАНН. В наказателното постановление не се установяват пороци от външна страна, описаното в него нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН.

И в АУАН, и в обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – коректно са отразени начинът на извършване на нарушението, начинът на констатирането на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и нарушената законова разпоредба.

Именно поради това и съдът приема, че в хода на административното производство при установяване на нарушението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на атакувания акт.

По същество на нарушението - настоящият съдебен състав намира, че са налице 4 всички елементи от състава на административното нарушение, визирани в чл. 6 от ЗАНН деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. От субективна страна отговорността на търговското дружество – юридическо лице, е обективна и безвиновна.

Чл. 86, ал. 1 от ЗДДС гласи, че регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период; посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, когато протокол по чл. 117 от същия закон не е издаден в срок, данъкът е дължим през данъчния период, през който същия е станал изискуем, в посочения случай през м. април 2020 г. Доколкото бе установено, че данъчният документ - протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС № 0000002953/01.06.2020 г. е бил издаден със закъснение и дружеството е начислило дължимия данък през данъчния период на месец юни 2020 г. при настъпило данъчно събитие на 31.03.2020 г. и дължим данък през данъчния период на месец април 2020 г., то жалбоподателят, като е включил размера на данъка в справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС и като е посочило протокола в дневника за продажбите със закъснение - за друг данъчен период, е осъществило състава на нарушението, за което му е съставено наказателното постановление.