Решение № 4651 от 28.02.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 4651 от 17.10.2023г. по НAХД № 9399/2013г. по описа на СРС

Производството е образувано въз основа на акт за констатиране на дребно хулиганство на полицейски служител при 01 РУ-СДВР срещу нарушителя И.И.П..

В съдебно заседание СРП, не изпраща представител.

В съдебно заседание нарушителят И.И.П. се явява лично и с адв. А.. Защитникът поддържа, че от събраните доказателства се установява по категоричен начин, че на процесната дата между нарушителя П. и свидетеля С. е възникнал конфликт, който е бил провокиран от неправилното шофиране на свидетеля С.. Посочва, че нарушителят П. първоначално се е опитал да направи забележка на свидетеля С. за неправомерното шофиране. Счита, че показанията на свидетеля С. и неговите приятели не пресъздават достоверно инцидента. Намира, че и двете страни са си отправяли взаимно груби обиди.

Допълва, че свидетелят С. е нападнал нарушителя П. и му е причинил наранявания в областта на главата. Заявява, че не е установена причинна връзка между скъсаното яке на свидетеля С. и действия на нарушителя. Моли за постановяване на оправдателно решение.

Нарушителят И.И.П. изразява съжаление за своята прибързана и афектирана реакция.

Допълва, че съдът не следва да се довери на показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са необективни, противоречиви и тенденциозни, без ясен спомен относно съществени за делото обстоятелства. Посочва, че не е нападал никого и не е инициирал конфликта, тъй като е искал да направи забележка на свидетеля С., който пръв е започнал да го обижда.

Нарушителят И.И.П. се възползва от правото си да даде обяснения. Отрича описаната в акта за констатиране на дребно хулиганство фактическа обстановка и възпроизвежда своите лични възприятия относно инцидента. Посочва, че на инкриминираната дата е станал очевидец на три нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на свидетеля С., при две от които последният почти е ударил нарушителя, който по това време е управлявал велосипед. При третото нарушение свидетелят С. спрял управлявания от него лек автомобил, препречвайки нормалното движение на пътното платно. Нарушителят П. се насочил към автомобила на свидетеля С., за да му направи забележка за неправилното и опасно шофиране. Свидетелят С. му отвърнал, като го нагрубил с обидни думи и се опитал да излезе от автомобила, за да удари нарушителя, който обаче не му позволил. По това време на местопроизшествието се появили и други лица, които били приятели на свидетеля С. и също започнали да нагрубяват нарушителя П.. Изложената фактическа обстановка била възприета от двама полицейски служители, които се намирали в непосредствена близост и се намесили, за да предотвратят възникване на физически конфликт помежду им.

Нарушителят П. апелирал полицейските служители да вземат отношение към неправомерното поведение на свидетеля С. и неговите приятели, но те отказали и нарушителят П. си тръгнал. След около 10 метра нарушителят П., подразнен от обстоятелството, че полицаите не са взели отношение към неправомерните действия, подвикнал към свидетеля С. и двамата отново си разменили груби реплики. Свидетелят С., последван от своите приятели се насочил към нарушителя П. и започнал да го удря в областта на главата, който защитавайки се го хванал здраво с дясната си ръка. След като му нанесъл няколко удара, свидетелят С. се уплашил и спрял. В този момент дошли полицейските служители и нарушителят П. пуснал свидетеля С.. Поддържа, че не е използвал посочените в акта обидни и непристойни думи и действия спрямо свидетеля С., като дори да го е нагрубил е бил провокиран от поведението на свидетеля С., който пръв е започнал да го обижда и удря.

В последната си дума нарушителят И.И.П. моли да бъде оправдан.

Съдът след като изслуша пренията на страните, обсъди и анализира събрания доказателствен материал по делото, намира за установено следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Нарушителят И.И.П. роден на ****., с адрес ****, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, безработен. Същият с добри характеристични данни, не е наказван по реда на УБДХ.

На 19.11.2022г., около 02:00 часа, в гр. София, нарушителят И.И.П. се движил с велосипед по ул. „6-ти септември“. В района на кръстовището с ул. „Генерал Гурко“, на обозначена пешеходна пътека, нарушителят П. предприел пресичане. В този момент преминал лек автомобил, управляван от свидетеля В.Л. С., който не изчакал нарушителя П. да премине, и не му осигурил предимство на обозначена пешеходна пътека. Малко покъсно, нарушителят П. продължил движението си по ул. „6-ти септември“, с посока на движение към ул. „Граф Игнатиев“, на около 1-1,5 метра от спрелите на платното за движение коли, когато свидетелят С. преминал покрай него с висока скорост и едва не го ударил. Няколко минути след това, нарушителят П. възприел как свидетелят С. неправилно е паркирал управлявания от него лек автомобил. Всичко това силно подразнило нарушителя П., който се насочил към паркирания от свидетеля С. лек автомобил, за да направи забележка на водача относно неправомерното шофиране. Свидетелят С. му отвърнал и двамата си разменили обидни реплики, като свидетелят С. се опитал да излезе от автомобила, но нарушителят П. не му позволил. Инцидентът бил възприет от приятелите на свидетеля С. – свидетелите П.П.К., К.Л.П., С.Д.К. и Д.Н.Б. както и от свидетелите М.Д.Д. и П.Н.Т. - полицейски служители от 01 РУ-СДВР, които се намирали в непосредствена близост и се намесили, за да предотвратят физически конфликт помежду им. Нарушителят П. апелирал полицейските служители да вземат отношение към неправомерното поведение на свидетеля С. и неговите приятели, но те отказали и нарушителят П. си тръгнал. След около 10 метра нарушителят П. подвикнал към свидетеля С. и двамата отново си разменили груби реплики. Свидетелят С., последван от своите приятели се насочил към нарушителя П. и започнал да го удря в областта на главата, който защитавайки се го хванал здраво с дясната си ръка. След като му нанесъл няколко удара, свидетелят С. преустановил действията си. В този момент дошли полицейските служители и нарушителят П. пуснал свидетеля С..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът прие въз основа на събрания по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите А.Г.М. Я.С.Г. М.Д.Д., П.Н.Т., П.П.К., К.Л.П., С.Д.К., С.Р.С., В.Л. С. и Д.Н.Б. материалите по преписка с вх. № 22500021005/2023г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 8758/2023г. по описа на СРП, писмо с вх.

№ 212917/26.07.2023г., писмо с вх. № 272247/02.10.2023г.

Съдът частично кредитира показанията на свидетелите П.П.К., К.Л.П., С.Д.К., С.Р.С., В.Л. С. и Д.Н.Б. тъй като намира, че не възпроизвеждат достоверно случилото се поради липса на спомен относно съществени факти, както и наличието на вътрешни противоречия и непълноти в показанията по отношение на релевантните за предмета на доказване обстоятелства. Показанията са депозирани лаконично и хаотично, без конкретика и еднозначен отговор на съществени въпроси, свързани с предмета на делото относно това кой от двата автомобила не е пропуснал велосипедиста, какви реплики нарушителят П. е отправил към свидетеля С., какви действия нарушителят П. е извършил, имало ли е физическа саморазправа между двамата, в кой момент са се появили полицейските служители и какви действия са предприели. Разпитаните свидетели не демонстрират увереност и в изложението на хронологичната последователност. Не става ясно какво поведение е демонстрирал свидетелят С., дали е нападал нарушителя П., както вербално, така и физически, тъй като показанията са противоречиви и в тази насока. Прави впечатление, че свидетелите заявяват, че се е наложило да държат свидетеля С., за да не нападне нарушителя П., което създава у съда впечатление, че свидетелят С. също е проявил 2 агресивно поведение. Част от свидетелите отричат техният приятел да е нагрубявал нарушителя П., но от показанията на полицейските служители Д. и Т. става ясно, че и двете страни си разменяли обиди. Друга част от свидетелите потвърждават, че и двамата участници в конфликта се нагрубявали взаимно. На следващо място, свидетелите П. К., С. и Б. са се движили в друг лек автомобил, който според техните показания е паркирал на разстояние от около 50 метра от управлявания от свидетеля С. лек автомобил, т.е. първоначално свидетелите са се намирали на дистанция, която не им е позволила да възприемат целия конфликт и особено неговото начало, конкретните думи и действия на нарушителя П., както и обстоятелството кой от двамата пръв е демонстрирал непристойно поведение, тъй като когато са се приближили към автомобила на свидетеля С., двамата вече са се карали. Освен това, свидетелите П. и К. не са възприели продължението на конфликта, тъй като са отишли да вземат храна от заведение за гироси и когато са се върнали вече е имало спречкване между нарушителя П. и техния приятел С.. На последно място, свидетелите К., П. К., С. и Б. отричат нарушителят П. да е имал наранявания, докато свидетелят С. заявява, че нарушителят П. е паднал от велосипеда, когато е посегнал към пострадалия С., вследствие на което получил нараняване в областта на челото. Подобно твърдение не се съдържа в показанията на нито един от останалите разпитани свидетели.

Показанията на шестимата свидетели се опровергават от показанията на свидетеля М., която посочва, че нарушителят П. се е прибрал вкъщи с наранявания в областта на главата. По изложените съображения съдът намира показанията на свидетелите К., П. К., С., С. и Б. за недостоверни и недопринасящи за изясняване на обективната истина, поради което не основава фактическите си изводи на тяхното съдържание.

Същият извод следва при анализ на показанията на свидетелите М.Д.Д. и П.Н.Т..

Свидетелите са полицейските служители, които са възприели лично случилото се и са се намесили, за да предотвратят ескалиране на конфликт между участнците. Въпреки това, съдебният състав намира, че техният разказ не пресъздава достоверно събитията поради наличието на съществени вътрешни противоречия, както и разминавания с останалия доказателствен материал. На първо място, съдът констатира липса на спомен у свидетелите относно съществени към предмета на доказване обстоятелства. На следващо място, депозираните показания не са вътрешно единни и последователни, като от тях не стават ясни конкретните действия на участниците в конфликта и тяхната последователност. Не следва да се подмине без внимание обстоятелството, че свидетелите не са възприели събитията от самото начало и са се намесили едва когато конфликтът вече бил започнал.

Първоначално свидетелите Д. и Т. посочват, че нарушителят П. е нападал както вербално, така и физически свидетеля С.. След това, свидетелите заявяват, че са застанали помежду им и така са предотвратили нанасяне на удар от нарушителя, т.е. не се е стигнало до физически контакт. Същевременно посочват, че след като нарушителят П. се е отдалечил, свидетелите Д. и Т. са възприели спречкване, но не могат да потвърдят кой кого е удрял. Липсата на увереност и категоричност у разпитаните свидетели мотивира настоящият състав да не възприема с доверие техните показания.

Настоящият съдебен състав, след внимателен анализ се довери на обясненията на нарушителя И.И.П., тъй като са логични, подробни, последователни и достоверни.

Обсъждайки комплексно показанията на разпитаните свидетели, съдът намира, че тяхното естество не позволява да бъдат опровергани обясненията на нарушителя поради констатираните съществени противоречия, неясноти и липса на конкретика и спомен относно релевантните към предмета на делото факти. При проверка на достоверността на обясненията на нарушителя, за да бъдат приети за достоверни не се изисква те да намират подкрепа, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради неясноти или тъй като съдържат обективно невъзможна версия. Изхождайки от тези базисни процесуалноправни положения, в настоящия случай съдът провери доказателствената стойност на обясненията на нарушителя П., като ги сравни с останалите доказателства и на тази основа намира, че обясненията следва да бъдат приети с доверие, защото не се опровергават от други несъмнени доказателства. Детайлността на обясненията на нарушителя П. мотивират настоящия състав 3 да не възприема с доверие показанията на горепосочените свидетели и буди съмнение в истинността на техния разказ.