Решение № 196 от 16.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Пловдив, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20225000500347 по описа за 2022 година

Производство по чл.267 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№13443/20.05.2022 г. от Г. Л. С. с ЕГН **********, от гр. П.., ул. „О. П.“ № 7 против Решение №526/27.04.2022г. по гр.дело №2340/21г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което се:

ОСЪЖДА Г. Л. С. с ЕГН **********, от гр. П., ул. „О. П.“ № 7, да заплати на Ю. М. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. П., бул. „М.“ № 41, партер, сумата от 80000 лв. преведена от П. по банкова сметка на С.

– IBAN:....., на 19.09.2016 г., като получена без правно основание, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда 13.09.2021 г., до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеното от Г. Л. С. с ЕГН **********, от гр. П., ул. „О. П.“ № 7, възражение за прихващане на вземането й срещу Ю. М. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. П., бул. „М.“ № 41, партер, за 1 плащане на сумата от 110 000 лева, представляваща обезщетение за намалената цена на следния недвижим имот : СОС с идентификатор ..... по КККР на гр. П., с адрес - гр. П., район „Ц.“, ул. „О. П.“ № 7, ет. 2, с предназначение - жилище, апартамент, с площ от 124,60 кв. м., ведно с прилежащи части - таванско помещение с площ от 85,40 кв. м. и изба с площ от 17,12 кв. м. ведно с 3/5 ид. ч. от общите части на сградата, върху който С. е учредила договорна ипотека като обезпечение по сключен на 20.06.2017 г. между Ю. М. П. и Г. Н. П., от една страна като кредитополучатели и от друга - „Б.“ ЕАД, Договор за ипотечен кредит за сумата от 205 000 лева, дължимо по силата на подписаното на 14.12.2018 г. Споразумение с нотариална заверка на подписите рег. № ./14.12.2017 г. на Нотариус рег. № ..., с район на действие - Районен съд - Пловдив, срещу задължението на Г.

Л. С. за връщане на преведена по банковата й сметка IBAN:..., на 19.09.2016 г. от Ю. М. П. сума в размер на 80000 лева, като неоснователно.

ОСЪЖДА Г. Л. С. с ЕГН **********, от гр. П., ул. „О. П.“ № 7, да заплати на Ю. М. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. П., бул. „М.“ № 41, партер, сумата от 9212.90 лв. /девет хиляди двеста и дванадесет лева и деветдесет стотинки/ разноски по производството.

В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, за което са изложени конкретни доводи.

Поддържа се, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка, разкриваща се от съдържанието на подписаните между страните документи, но неправилно въз основа на същата е достигнал до извод, че исковата сума от 80 000 лева е била недължимо платена, поради което подлежала на връщане от ответника в полза на ищеца. Поддържа се също, че неправилно окръжния съд е счел за недопустими и не е взел предвид част от показанията на св. М. С., въз основа на само формалното позоваване на разпоредбата на чл. 164, ал, 1, т. 3 ГПК. С тях не се целяло доказване на договорни, а на извън договорни отношения, поради което и забраната на посочената разпоредба не намирала приложение.

Неправилно първоинстанционният съд процедирал и при ограничаване на показанията на посочения свидетел само до конкретно посочени в протокола от заседанието факти, въпреки че за останалите факти, за които бил поискан разпита му, 2 касаещи установяване на причините, поради които именно ищцата е встъпила в кредитното правоотношение като кредитополучател, което обстоятелство е прието от съда за важно за правилното решаване на делото, свидетелски показания са били допустими, съответно не са попадали в ограниченията на чл. 164 от ГПК.

В жалбата се излагат съображения и че неоснователно с обжалваното решение е оставено без уважение направеното от ответника възражението за прихващане. В тази връзка, се посочва, че правилно първоинстанционният съд е установил, че сумата, с която се цели прихващането, е различна от исковата сума, но неправилно е приел, че с нея не може да се прихваща, за което са изложени конкретни доводи.

Въз основа на всичко изложено, жалбоподателят моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното решение на ПОС по гр.д. № 2340/2021г. и вместо него да постанови ново по същество на спора, с което да отхвърлите изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, като присъди в полза на ответника направените разноски и пред двете съдебни инстанции.

В законния срок, от ищцата е постъпил отговор на жалбата, с който се оспорва същата. Излагат се подробни съображения по направените с жалбата твърдения и възражения, като се иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

След преценка на материалите по делото, направените от страните твърдения и искания, развитите в жалбата срещу първоинстанционното решение възражения в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за осъждане на Г. Л. С. с ЕГН **********, от гр. П., ул. „О. П.“ № 7, да заплати на Ю. М. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес - гр. П., бул. „М.“ № 41, партер, сумата от 80000 лв. преведена от Ю. П. по банкова сметка на Г. С. с IBAN: ..., на 19.09.2016 г., като получена без правно основание, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда - 13.09.2021 г., до окончателното й изплащане.

3

Искът е основан на твърдения, че ищцата е превела на ответницата въпросната сума от 80000 лв на 19.09.2016г., с платежно нареждане, с което е заверена сметката й, без да е налице основание за даването на сумата от ищцата, респ. за получаването на сумата от ответницата.

По делото не е спорно, че сумата е дадена от ищцата на ответницата на посочената дата и по посочения начин, а и това обстоятелство се установява от събраните доказателства. Спорно е между страните дали сумата е получена от ответницата без основание, като тежестта за доказване, че е налице такова, е върху ответницата.

Развитите в тази връзка в отговора на ИМ твърдения от нейна страна са в смисъл, че сумата е била получена от нея като обезщетение за намалената стойност на неин недвижим имот – апартамент в гр.П., ул.“О. П.“№7, ет.2, с площ 124 кв.м, с ид. ... по КК на гр.П., в резултат на учредена от ответницата с нот. акт от 02.09.2016г. ипотека върху същия за обезпечаване на получен от ищцата банков кредит по договор с „Б..“ЕАД от 30.08.2016г. в размер на 160 000 лв.

Освен горното, в отговора се твърди, че ответницата учредила и още една ипотека върху имота си, с нот. акт от 23.06.2017г., за обезпечаване на друг кредит на ищцата в размер на 205 000 лв, получен по договор от 20.06.2017г. с „Б..“ЕАД, с който бил погасен предходния кредит от 160 000 лв по договора от 30.08.2016г., обезпечен с първата ипотека от 02.09.2016г., която след това, по молба-съгласие от банката, била заличена на 15.11.2017г.

В отговора се посочва, че при така развилите се отношение между страните, в споразумение от 14.12.2018г., с нот. заверка на подписите, те се споразумели, че в резултат на учредената на 23.06.2017г. ипотека, обезпечаваща получения от ищцата П. кредит от 205 000 лв, е намалена стойността на имота на ответницата С., предоставен в обезпечение на този кредит, със сумата от 110 000 лв, която сума ищцата признала, че дължи на ответницата като обезщетение за намалената стойност на имота, тъй като, до датата на подписване на споразумението, ответницата вече била получила 80 000 лв като обезщетената стойност на имота при първоначалното учредяване на ипотека в полза на ищцата, както и сумата от 9 000 лв – продажна цена за този имот, формирана с оглед наличието на учредена върху имота ипотека.

Поддържа се, че при обща пазарна цена за имота от 205 000 лв, приета от 4 страните в споразумението от 14.12.2018г., равняваща се на стойността на обезпечението, получената след учредяването на първоначалната ипотека сума от 80 000 лв се явява част от обезщетението за намалената стойност на имота, тъй като с добавянето й към признатото със споразумението обезщетение от 110 000 лв и продажната цена на имота от 9 000 лв, се достига до пазарната цена на имота от 205 000 лв, съответстваща на размера на кредита.

Във връзка с така изложените твърдения на ответницата, съдът съобрази, че от представените от същата писмени доказателства – договори за ипотечен кредит от 30.08.2016г. и от 20.06.2017г., нот. акт за учредяване на дог. ипотека от 02.09.2016г., нот. акт за учредяване на дог. ипотека от 23.06.2017г., молба за заличаване на договорна ипотека, вписана на 15.1.2017г., действително се установява, че от страна на ответница Г. С. 2 пъти (на 02.09.2016г. и на 23.06.2017г.) е учредявана ипотека върху собствения й към посочените дати имот - апартамент в гр.П., ул.“О.П.“№7, ет.2, с площ 124 кв.м, с ид. ...по КК на гр.Пловдив, за обезпечаване задълженията на ищцата Ю. П., като кредитополучател по горепосочените договори за кредит, първия от които за сумата от 160 000 лв, а втория – за 205 000 лв, с който е погасено задължението по първия кредит. Установява се и че първата ипотека от 02.09.2016г. е заличена по молба на банката, поради пълното погасяване на задължението по договора за кредит за сумата от 160 000 лв. И по двата договора за кредит, ищцата Ю. П. е кредитополучател, заедно с още едно лице, неучастващо по делото – Г. Н. П..

От ответницата е представено и посоченото в отговора на Им споразумение от 14.12.2018г. Видно е от външна страна, че същото е с нот. заверка на подписите на подписалите го лица, извършена от нотариус на 14.12.2018г. Датата на извършеното от нотариуса удостоверяване е достоверна, тъй като касае действие на нотариуса в кръга на службата му, като същата съвпада и с посочената в документа дата на сключване на споразумението. В тази част, относно удостоверяването на подписите и самоличността на лицата, които са ги поставили върху документа, както и на коя дата е извършено удостоверяването, споразумението има характер за официален свидетелстващ документ, с присъщата му материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК, задължаваща съда да приеме за доказани извършените от и пред нотариуса действия и изявления. В 5 останалата част, процесното споразумение е частен документ със смесен характер (диспозитивен в една част, относно изявленията на страните за уреждане на отношенията помежду им и поемане на задължения, свидетелстващ в друга, относно приетите за съществуващи факти и обстоятелства в отношенията между страните, стоящи извън документа). Като частен документ, споразумението притежава само формална доказателствена сила, т.е. съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от лицата, посочени като негови автори. Съответно, процесният документът е доказателство за поетите от подписалите го лица задължения, въз основа на обективираните в него изявления, чието авторство е безспорно.

Освен това, независимо че от стриктно законова гледна точка, частният документ не притежава материална доказателствена сила, която е присъща само на официалните документи, в съдебната практика се приема, че той има задължителна сила за подписалите го лица относно удостоверените в документа неизгодни за тях факти и изявления.

Съгласно нотариалното удостоверяване, документът е подписан на 14.12.2018г. от следните лица: 1.С. П. П., ЕГН:**********, с адрес гр.П. – Кредитор, 2. Ю. М. П., ЕГН:**********, с адрес гр.С. – Длъжник, 3. Г. Л. С., ЕГН:**********, с адрес гр.П. - Ипотекарен длъжник, 4. Н. Б. П., ЕГН:**********, с адрес гр.С. – длъжник.

Видно от съдържанието на документа, горепосочените лица фигурират като договарящи страни по споразумението в същите качества, с тази разлика, че лицето по т.4 Н.й П. го е подписал, в качеството си на поръчител, действащ при условията на солидарна отговорност по отношение задълженията на длъжника.

В чл.1, имащ установителен характер, страните приемат за установено в отношенията си, че Кредиторът С. П. е закупил от С. Г. Т. недвижим имот - апартамент в гр.П., ул.“О. П.“№7, ет.2, с площ 124 кв.м, с ид. ... по КК на гр.П., който продавачът СТ. е закупил от Г. Л. С., като и двете продажби за сключени при наличието на учредена върху имота договорна ипотека, учредена с нот. акт от 23.06.2017г. в полза на „Б..“ ЕАД за обезпечаване на банков кредит, получен от длъжника и от Г. Н.П., в качеството им на длъжници по ипотечния кредит.