Решение № 262659 от 23.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 23.04.2021 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА

АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

ДИМИТРИНКА

КОСТАДИНОВА-

МЛАДЕНОВА при секретаря Антоанета

П., като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 11151 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 152524 от 16.07.2020 г. по гр. д. №

18326/2018 г., Софийският районен съд, I ГО, 159-ти състав, е отхвърлил предявеният от Н.П.Х. срещу Ц.К.Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионалния авторитет на ищцата, нанесен психологически и физически дискомфорт, вследствие на качена публикация – „пост“ от 03.02.2018 г. на личната Фейсбук страница на ответницата със заглавие „За насилието над деца МОЛЯ СПОДЕЛЕТЕ“, с прикачен към нея линк към жалбата от 13.12.2015г. до Столичен инспекторат по образованието, която съдържа клеветнически твърдения за упражнено от ищеца насилие над дъщерята на ответника на 02.12.2015 г., в качеството ѝ на учител в частна детска градина „Доверие“. С оглед изхода на спора ищцата е осъдена да заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 785 лв. – разноски по делото.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от Н.П.Х. чрез адв. Е.Г., в която се правят оплаквания, че същото е неправилно, като в резултат на погрешната и непълна интерпретация на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е стигнал до погрешни изводи относно фактите по делото. Противопоставя се на възприетия в обжалваното решение извод на съда, че твърденията на ответницата, съдържащи се в публикацията ѝ от 03.02.2018 г. в социалната мрежа „Фейсбук“, за упражнено от ищцата насилие над дъщерята на ответницата, са истинни, поради което не представляват клеветнически твърдения. Въззивната жалбоподателка, счита, че съдържащите се в публикацията на ответницата твърдения са неверни, като същите са довели до позорене на личността ѝ, накърняване на доброто ѝ име, честта и достойнството и на учител. Посочва, че при анализа на заключенията на двете експертизи – комплексна психолого-прихиартична експертиза и психологична и психиатрична експертиза – съдът е приел, че детето е запазило негативен спомен и асоциация за негативно отношение и агресивни действия на ищцата по отношение на него, като не е изследвал въпроса дали този спомен е автентичен, а не конструиран или възникнал под влиянието на родителите. На следващо място жалбоподателката счита, възприетият в обжалваното решение извод по отношение истинността на твърденията, съдържащи се във фейсбук публикацията на ответницата, противоречи на проведените множество проверки след първоначалният сигнал на ответницата до компетентните институции, при които не се установява твърдяното насилие. Противопоставя се на изложените в обжалваното решение съображенията за заинтересованост на свидетелката Горанова, директор на детската градина, където е работила ищцата, както и такива за непоследователност и вътрешна противоречивост на показанията на свидетеля Димитров, дали основание на съда да не кредитира същите. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което искът бъде уважен за пълния предявен размер. Претендира разноски за въззивното производство.

В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от Ц.К., в който същата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата поддържа възприетия в обжалваното решение извод за истинност на нейните твърдения, съдържащи се във фейсбук публикацията ѝ от 03.02.2018 г., като излага подробни съображения в тази насока. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като обжалваното решението бъде потвърдено. Претендира разноски, като представя и списък по чл.

80 ГПК.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Настоящият състав намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания същото е правилно. На основание чл.

272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийски районен съд, като във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба е необходимо да се допълни следното:

Съдът е сезиран с предявен от Н.П.Х. срещу Ц.К.Б. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионалния авторитет на ищцата, нанесен психологически и физически дискомфорт, вследствие на качена публикация – „пост“ от 03.02.2018 г. на личната Фейсбук страница на ответницата със заглавие „За насилието над деца МОЛЯ СПОДЕЛЕТЕ“, с прикачен към нея линк към жалбата от 13.12.2015 г. до Столичен инспекторат по образованието, която съдържа клеветнически твърдения за упражнено от ищеца насилие над дъщерята на ответника на 02.12.2015 г., в качеството ѝ на учител в частна детска градина „Доверие“.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД се обуславя от наличието на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност за лично виновно поведение, а именно извършването от ответника на описаното в исковата молба виновно и противоправно деяние, довело до настъпване на вреди от претендирания вид.

Между страните не е спорно, че на 03.02.2018 г. на личната фейсбук страница на Ц.К.Б. е публикуван „пост“ със заглавие „За насилието над деца МОЛЯ СПОДЕЛЕТЕ“, в който се разказва за „случай за насилие над три годишно дете в ЧДГ „Доверие“ от г-жа Н.Х.“, станал през месец декември 2015г. В публикацията се съдържат твърдения за упражнена от ищцата „груба физическа сила“ по отношение на тригодишната дъщеря на ответницата, като се твърди, че случката се е разиграла в нейно присъствие. Посочва се, че повод за публикацията е станал излъчен на предния ден репортаж във вечерната емисия новини по bTV – „Какви са симптомите за насилие на при деца“, в който г-жа Н.Х. говори за това как „да ги подръпваш или поскубваш е абсолютно недопустимо“, като към публикацията е прикачена подадена на 13.12.2015 г. жалба на ответницата до Столичен инспекторат по образованието, в която се съдържа подробно изложение относно случката от началото на месец декември 2015г. В жалбата се излагат твърдения за станалия на 02.12.2015г. в ЧДГ „Доверие“ инцидент, като се посочва, че при постъпване на детето в групата – около 09:00 часа сутринта – след няколкократно позвъняване на звънеца, известявайки, че пристига дете, ответницата влязла в детската градина и приготвила дъщеря си за влизане в занятие, като в този момент детето било напълно спокойно. След като никой не отговорил на почукванията на вратата на групата ответницата въвела дъщеря си за ръка, при което г-жа Н.Х. поздравила детето, но не реагирала по никакъв друг начин, поради което на майката се наложило да я подкани вербално да стане и да посрещне детето, на което учителката реагирала с видимо раздразнение. Г-жа Х. станала да посрещне детето, демонстрирайки открита враждебност и неодобрение от закъснението пред тях и пред децата от цялата група. С приближаването на учителката детето се впило в ръката на майка си, започнало да отстъпва назад и да крещи „Не, не, не!“. В жалбата се посочва, че без никакъв опит да го успокои, приласкае и покани в групата, г-жа Х. приложила физическа сила и агресия към детето, вдигайки го грубо на ръце, след което го притиснала към тялото си и възползвайки се от физическото си надмощие го лишило от възможността да се движи, като на всеки опит на детето да се освободи от хватката ѝ учителката реагирала с прилагане на още по голяма сила и разтрисане на детето (вероятно опитвайки се да установи контрол над него), като през това време детето крещяло и ужасът му нараствал с всяка секунда. Ответницата излага своите притеснения за упражнявано системно насилие над дъщеря ѝ, породени от факта, че с приближаването на г-жа Х. към тях детето реагирало със страх и неподправен ужас. По нататък в жалбата се излагат твърдения, че скоро след постъпване на дъщеря ѝ в ЧДГ „Доверие“ през месец септември 2015г. детето започнало да заеква, което наложило консултация и последващо лечение при логопед, да си гризе ноктите, да спи неспокойно нощем, да сънува кошмари, започнало повтарящо се напикаване в детската градина и никога когато детето е вкъщи, и детето започнало да отказва да посещава и да се адаптира към условията в детската градина, като тревожността на ситуацията произтичала от обстоятелството, че дотогава детето посещавало яслената група на ЧДГ „Доверие“, където било спокойно и не проявявало изброените признаци на безпокойство.

С разпоредбите на чл. 39 – 41 на Конституцията на

Република България се уреждат права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността.

Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на прокламирани права, в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването ѝ на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай (така Решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г., III ГО на ВКС). Свободата на изразяване на мнения, включително свободата да отстоява свое мнение, да получава и разпространява информация и идеи без намесата на държавните власти са регламентирани и в чл. 10, ал. 1 от КЗПЧОС. Пределите, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, като това е очертаната правна рамка, в която упражняването на посочените права, в частност правото да се изразява свободно мнение и да се разпространява информация е правомерно, т.е не е обидно или клеветническо.

Разпространяването на информация накърнява доброто име, когато за дадено лице се изнасят неверни факти и данни, но само ако те обективно са в състояние да засегнат честта, достойнство и добро му име. Ако фактите са верни, информирането за тях не е противоправно. В конкретния случай поведението на ответницата – публикуването на фейсбук „пост“ от 03.02.2018 г. на личната ѝ страница в посочената социална мрежа със заглавие „За насилието над деца МОЛЯ СПОДЕЛЕТЕ“ с прикачен към публикацията линк към нейна жалба от 13.12.2015 г. до Столичен инспекторат по образованието – би било противоправно единствено ако съдържащите се в публикацията, респективно в прикачената към нея жалба твърдения относно факти, обективно от естеството да засегнат честта, достойнството и доброто име на ищцата, са неверни, като с оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който носи тежестта на доказване на тяхната истинност.