Решение № 3184 от 20.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3184 гр. София, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20211110130103 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Г. Д. против „(фирма)” АД.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 798.11лв., представляваща главница за периода 25.06.2014г. до 27.04.2016г., както и сумата от 109.23лв., представляваща лихва за периода 26.07.2014г. до 27.04.2016г., за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 25963/2016г. на СРС, 38 св. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че давността е била прекъсната със заведеното изпълнително дело, както и с извършването на последващи изпълнителни действия.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 31.10.2016г., издаден по ч. гр. д. № 25963/2016г. на СРС, 38 с-в срещу ищеца.

Като доказателство по делото е приет препис от изп. дело № 340/2017г. на ЧСИ Х..

Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

1

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По делото не са спорни между страните релевантни факти, че ищецът е бил потребител на вода за битови нужди и че през исковия период между страните са съществували облигационни отношения по договор за доставка на вода за водонабдявания имот; че стойността на доставената вода възлиза на процесните суми.

С оглед отделянето на фактите, описани по – горе, като ненуждаещи се от доказване, спорният въпрос по делото е погасено ли е задължението на ищеца по давност.

Видно от събраните по делото доказателства изпълнителният лист по ч. гр. д. № 25963/2016г. на СРС, 38 с-в, е издаден на 31.10.2016г.

С молба от 17.01.2017г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело, като е възложил на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение.

На 15.06.2017г. и 23.06.2017г. ЧСИ е наложил възбрана върху собствени на ищеца имоти.

С молба от 11.01.2019г. ответникът е отправил искане за насрочване на опис на движимите вещи на длъжника.

На 12.04.2019г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на ищец.

На 19.12.2019г. ЧСИ е наложил възбрана върху собствен на ищеца имот.

На 01.03.2021г. взискателя е отправил искане до ЧСИ за извършване на определени изпълнителни действия.

С оглед на така описаните изпълнителни действия, се налага изводът, че изпълнителното дело не е перемирано, нито е погасено по давност.

Между никое от описаните по – горе изпълнителни действия, извършени от ЧСИ, респективно поискани от взискателя, не са изтекли повече от две години, поради което не е настъпила перемпция.

Действително изпълнителното дело се перемира с изтичане на 2 години от последното изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, всички процесуални действия, извършвани от взискателя и съдебния из-пълнител вече няма да са валидни, тъй като те се обезсилват по право и губят с обратна сила своето процесуално и материално значение. Без правно значение относно прекъсване на давността е и обстоятелството, дали е издавано постанов-ление за прекратяване на делото пред ЧСИ, доколкото съгласно трайната съдебна практика постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на делото има само декларативно действие, а не конститутивно. В случая обаче не се устано-вява изпълнителното дело да е перемирано, респективно вземането да е било по-гасено по давност, тъй като поради изложеното по - горе, взискателят е поддър-жал висящността на процеса.

Приложима в случая е кратката три годишна давност. В този смисъл са и указанията на ВКС - Решение № 168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г.

2 и др./, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно което вземанията на търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор, поради еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.

При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемане-то на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен спо-соб (независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взис-кателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за съ-биране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назнача-ването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността об-разуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доб-роволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на екс-пертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпре-деление, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активност-та на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълни-телни действия.

В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значени-ето и на молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен из-пълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение”. Тоест, за да е в състояние да прекъсне давността, искането за извършване на определено изпълнително действие, следва да бъде уважено от съдебния изпълнител и действието да е предприето. Необходимо е двете действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект.

По изпълнителното дело от ЧСИ са извършвани множество действия, описани по – горе, които са прекъсвали течението на давността, като между никое от извършените и описани по – горе от ЧСИ изпълнителни действия не е изтекъл период по – голям от 3 години.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът не възприема възражението в писмения отговор на ответника, че за изпълнителното де-ло следва да намери приложение ППВС № 3/1980г., а не Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от Закона за нормативните актове, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който 3 се тълкува. В ал.2 на същия текст е уредено правилото, че по изключение органът, издал акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му. В настоящия случай обаче липсва такова изключение, поради което съдът на-мира, че соченото тълкувателно решение следва да се прилага и относно правоотношения, възникнали преди приемането му.

С оглед на изложеното, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес (населено място), (улица) срещу „(фирма)” АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (населено място), (улица), искове с правно основание чл. 124 ГПК за призна-ване на установено, че Н. Г. Д., ЕГН **********, не дължи на „(фирма)” АД, ЕИК (номер), сумата от 798.11лв., представляваща главница за потребена вода за периода 25.06.2014г. до 27.04.2016г., както и сумата от 109.23лв., представляваща лихва за периода 26.07.2014г. до 27.04.2016г., за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 25963/2016г. на СРС, 38 с-в, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес (населено място), (улица) да заплати на „(фирма)” АД, ЕИК (номер), със седали-ще и адрес на управление (населено място), (улица), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4