Решение № 172 от 02.07.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Смолян, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500192 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 34/17.03.2025 г. по гр. д. № 446/2023 г. Девински районен съд е разпределил правото на ползване по предявен иск на основание чл. 32 ал. 2 от ЗС от С. С. К. против В. М. К., С. Я. К. и С. Я. К., на съсобствен недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в гр.

Д., общ. Д., обл. С., по КККР от 2009 г., с адрес гр. Д., ул. „С.“ № *, с площ от 448 кв.м., съобразно притежаваните квоти от страните/ С. С. К. 27/36 ид. ч., В.

М. К. 1/36 ид. ч., С. Я. К. 4/36 ид. ч. и С. Я. К. 4/36 ид.ч., по вариант І“и“, приложен на стр. 102 – скица № 15-1249324/24.11.2023 г. на СГКК, на която в жълт цвят са означени общи части за ползване от страните 81, 40 кв.м., в син цвят част на С. С. К. 162, 45 кв.м. и червен цвят 54, 15 кв.м. част за В. М. К., С.

Я. К. и С. Я. К.; приета е като неразделна част от решението Скица № 151249324/24.11.2023 г. на СГКК – С. по вариант „Іи“, приложен на л. 102 от делото; осъдена е ищцата да заплати на ответниците 62, 56 лева за експертиза, разделени между страните съобразно дяловете им в съсобствеността.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищцата С. К., чрез пълномощник адв. Ж. Ч., с оплаквания, че е постановено в 1 нарушение на материалния и процесуалния закон.

Във въззивната жалба се твърди, че предвид многобройните писмени доказателства, установяващи правото на собственост на страните и съответно техните квоти, предвид трайните постройки, подобрения и насаждения в имота, съобразявайки общите части и подходи, вещото лице е дало заключение, че ответниците нямат право на ползване на незастроените площи, различни от алеи, стълбища, подходи и сервитут, като вещото лице е отчело за ответниците 2, 95 кв.м.

Твърди се, че второто заключение на експертизата накърнява правата на ищцата, като се увеличава площта на ответната страна неоснователно, тъй като не са приспаднати и изключени собствеността на застроените площи; ответниците получават ползване, което не им се дължи.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се постанови разпределение правото на ползване по първото заключение на вещото лице; претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответниците В. М. К., С. Я. К. и С. Я. К., чрез пълномощник адв. Д. Т., с който се оспорва жалбата като неоснователна.

Твърди се в отговора, че доводите във въззивната жалба са в разрез с материалното право и съдебната практика.

Твърди се в отговора, че притежаваните от ответниците постройки в дворното място, както и самостоятелни обекти в сграда, индивидуална собственост на ответниците, са законно изградени и не е налице основание за приспадане на тяхната площ от незастроената площ при разпределяне на ползването на ТИ. Сочи се, че теренът на законните постройки, индивидуална собственост на страните, не се включва в разпределението при образуване на дяловете, както това е направено в първото заключение, оспорено и от двете страни. Сочи се, че въпреки пред районния съд ответниците са признали правата на ищцата по нотариален акт, същата претендира единствено тя да ползва дворното място.

С отговора се прави искане обжалваното решението да бъде потвърдено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не изпраща процесуален представител. От пълномощникът й адв. Ж. Ч. е депозирана молба с искане за отлагане на делото, към която е приложен болничен лист за времето от 20.05.2025 г. до 02.06.2025 г. В съдебно заседание съдът е приел, че болничния лист не е оформен по надлежния ред и не удостоверява обективна невъзможност да се яви пълномощникът в съдебно заседание, както и касае период преди датата на съдебното заседание, поради което е оставил без уважение молбата на адв. Ч. за отлагане на делото.

С молба от 12.06.2025 г. адв. Ч. прави искане за отмяна на 2 протоколното определение от 03.06.2025 г. за приключване на съдебното дирене и даване ход по същество на делото. Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ГПК /ДВ бр. 11/2023 г., в сила от 02.02.2023 г.

Към молбата се представя болничен лист за адв. Ж. Ч. за времето от 03.06.2025 г. до 12.06.2025 г.

В представените болнични листи липсва медицинско удостоверяване по чл. 18 ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза – че пълномощника на жалбоподателката не е в състояние да се яви пред органите на съдебната власт. В този смисъл Определение № 2277/07.05.2025 г. по гр. д.

№ 2655/2024 г. на ІV г.о. на ВКС. Поради това молбата за отмяна хода по същество от 12.06.2025 г. е неоснователна.

За въззиваемите пълномощникът им адв. Т. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид доводите във въззивната жалба, становищата на страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима, а по същество съобрази следното:

Ищцата С. К. претендира да се разпредели ползването на Поземлен имот с идентификатор ******* с площ от 448 кв.м., като твърди, че квотите в съсобствеността са: за ищцата С. К. 27/36 ид. ч., за ответниците: В.

К. 1/36 ид. ч., С. К. 4/36 ид.ч. и з С. К. 4/36 ид.ч.

В съдебно заседание от 25.11.2024 г. пред районния съд пълномощникът на ответниците по иска, сега въззиваеми – адв. Т., е заявила, че на практика признават иска за квотите; в съдебно заседание на 18.02.2025 г. адв. Т. е заявила, че тяхното възражение за придобивна давност няма да се разглежда в това производство и желаят разпределяне ползването на дворното място да се извърши при посочените в исковата молба квоти.

Пред районния съд е депозирано заключение по назначената съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. С. от 25.03.20024 г., в което са взети предвид общо застроени площ под сгради за ищцата в размер на 54, 65 кв.м., за ответниците общо застроена площ под сгради в размер на 95, 35 кв.м. и площ на алеи, стълбища, подходи и сервитут 78, 40 кв.м. Вещото лице сочи, че разпределяне правото на ползване на Поземлен имот с идентификатор ******* при разпределение на площта на алеи, стълбища, подходи и сервитути при квоти между съделителите, за ищцата площ на алеи, подходи и сервитут е в размер на 58, 80 кв.м., за ответниците площ на алеи, стълбища, подходи и сервитут в размер на 19, 60 кв.м., при което за ищцата свободната площ от ПИ е в размер на 225, 55 кв.м., за ответниците свободната площ от ПИ е в размер на 2, 95 кв.м. Вещото лице заключава, че при този вариант ответниците нямат право на незастроена площ от ПИ, различна от алеи, стълбища, подходи и сервитут. Към това заключение е приложена скица, на която в червено е повдиганата застроена площ в размер на 150 кв.м., в 3 жълто са повдигнати общи части в размер на 78, 40 кв.м. и в бледосин цвят е повдигната частта за ищцата в размер на 219, 60 кв.м.; част за ответници – 0 кв.м. За да даде този вариант за разпределяне правото на ползване на Поземлен имот с идентификатор ******* вещото лице е взело предвид за всяка от страните каква застроена площ ползва от сградите, застроени в Поземлен имот с идентификатор *******.

Това заключение е оспорено от пълномощниците на двете страни в съдебно заседание. Впоследствие ищцата е оттеглила пълномощията си от адв.

К.

В заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. С. от 17.04.2024 г., като е изключило застроените площ на сградите в размер на 150 кв.м., площта на алеи, стълбища, подходи и сервитут в размер на 81, 40 кв.м., е определило свободна площ за ищцата в размер на 162, 45 кв.м. и свободна площ за ответниците в размер на 54, 15 кв.м. За разпределението на така определените площи вещото лице дава три вариант в приложените скица – Вариант Іи, Вариант ІІи и Вариант ІІІи, като частта за ответниците в размер на 54, 15 кв.м. в трите варианта е разположена на различни места – вариант Іи, възприет в обжалваното решение, в югоизточната част на ПИ, Вариант ІІи в югозападната част и във Вариант ІІІи в средата на имота, между общите части и частта на ищцата.

Във второто заключение на инж. С. са дадени и варианти при отчитане ползването на гаража и складовете под него от ответниците по делото, като са използвани квоти от правото на ползване на свободната незастроена площ на ПИ в размер на ½ ид.ч. за ищцата и в размер на ½ ид.ч. за ответниците. При този вариант е определена свободна площ за ищцата в размер на 108, 30 кв. и свободна площ за ответниците в размер на 108, 30 кв.м.

Дадени са Вариант Іо и Вариант ІІо, при които се разменя местонахождението на свободните площи.

Настоящата инстанция счита, че при разпределяне право на ползване на незастроеното дворно място по чл. 32 от ЗС следва да се отчита каква застроена площ притежава/ползва всеки от съсобствениците. Това означава, че от площта от имота, която притежава един съсобственик с оглед квотата си, следва да се приспадне застроената площ на сградата, която този съсобственик притежава/ползва. По този начин се държи сметка за правата на всеки от съсобствениците, тъй като от полагащата му се част се приспада площта на сградата, която той притежава/ползва. При възприетия от второто заключение на инж. С. подход, възприет и от районния съд, от общата площ на парцела се изважда застроената площ на всички сгради, след което от останалата част се определя частта за общо ползване и частта на всеки от съсобствениците според квотата в съсобствеността му. Този подход би бил приложим единствено ако квотите на съсобствеността в постройките е равна на квотите на съсобствеността на дворното място. В настоящия случай не е така и този метод не е приложим.

4

Така в Решение № 301/11.12.2013 г. по гр. д. № 4920/2013 г. на І г.о. на ВКС се приема, че когато в съсобственото място са изградени сгради – индивидуална собственост на някой от съсобствениците, площта на тези сгради следва да бъде включена в площта, която този собственик има право да ползва съобразно дела си в съсобствеността и съответно в площта, която му се отрежда за ползване с решението на съда. В Определение № 346/19.06.2013 г. по гр. д. № 3297/10`3 г. на І г.о. на ВКС се сочи: „Взето е предвид и това, че поголямата част от парцела е застроена със сгради, индивидуална собственост на ответниците по иска, поради което тази площ следва да бъде поставена в частта, определена на тях за ползване“. В Определение № 1400/30.12.2009 г. по гр. д. № 1056/2009 г. на І г.о. на ВКС се прави позоваване на практика на ВКС, според която се възприема разрешението, че заетата от постройките площ следва да се включи в площта, предоставена за ползване на този съсобственик.

От първото заключение на инж. С. се установява, че ищцата ползва от сградите в имота застроена площ в размер на 54, 65 кв.в., а ответниците ползват от сградите в имота застроена площ в размер на 95, 35 кв.м.

В случая се говори за ползване на сградите, което страните не оспорват; делото за делба не е приключено с влязъл в сила съдебен акт, същото е архивирано.

При площ на съсобствения между страните ПИ с идентификатор ******* от 448 кв.м. и права в съсобствеността за ищцата ¾ ид. ч. и за ответниците общо ¼ ид. ч., ищцата притежава площ от 336 кв.м., а ответниците общо площ от 112 кв.м. От площта от 336 кв.м. на ищцата следва да се извади ползваната от нея застроена площ от 54, 65 кв.м., като се получава площ в размер на 281, 65 кв.м.; от площта от 112 кв.м. на ответниците следва да се извади ползваната от тях застроена площ от 95, 35 кв.м., като се получава площ в размер на 16, 65 кв.м.

В предвидената за общо ползване площ /в жълто на скицата на л.

87/ в размер на 78, 40 кв.м. ищцата съобразно квотата си участва с площ от 58, 80 кв.м. В площта за общо ползване ответниците съобразно квотата си следва да участват с площ от 19, 60 кв.м. След като от площта на ответниците в размер на 112 кв.м. се приспадне ползваната от тях застроена площ в размер на 95, 35 кв.м. се получава площ от 16, 65 кв.м., т.е. тази площ не е достатъчна да покрие дори квотата на ответниците в общата площ от 78, 40 кв.м. Поради това за ответниците съобразно квотата им в съсобствеността не остава никаква площ, която да им бъде разпределена за самостоятелно ползване.