Решение № 260022 от 05.05.2022, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е №260022 гр.София, 05.05.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав, в открито заседание на 25-ти март две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Съдия:

Ради Йорданов при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр.д.№75 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците: В.С.В., с ЕГН: **********с адрес ***,

В.С.Г., с ЕГН: ********** с адрес ***,

Н.С.В., с ЕГН: **********, с адрес ***,

Л.С.В., с

ЕГН: **********, с адрес ***,

И.С.В., с ЕГН: ********** с адрес ***,

Р.С.Р., с ЕГН: ********** с адрес ***,

В.С.Л., с ЕГН: ********** с адрес *** и

Р.С.В., с ЕГН: ********** с адрес ***, чрез упълномощения от тях процесуален представител адв. Р.М., са предявили иск по чл.557, ал.1 т.1 КЗ във връзка с чл.497 ал.1 т.2 КЗ срещу „Г. Ф.“ с адрес ***, за осъждането му да им заплати следните суми:

За

В.С.В., обезщетение в размер на 200 000,-лв. /двеста хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху претендираната главница считано от датата на изтичане на тримесечния срок- 15.04.2020г., до датата на окончателното изплащане;

За

В.С.Г., обезщетение в размер на 200 000,-лв./двеста хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху претендираната главница считано от датата на изтичане на тримесечния срок- 15.04.2020г., до датата на окончателното изплащане;

За

Н.С.В., обезщетение в размер на 200 000,-лв./двеста хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху претендираната главница считано от датата на изтичане на тримесечния срок- 15.04.2020г., до датата на окончателното изплащане;

За

Л.С.В., обезщетение в размер на 200 000,-лв./двеста хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху претендираната главница считано от датата на изтичане на тримесечния срок- 15.04.2020г., до датата на окончателното изплащане;

За

И.С.В., обезщетение в размер на 200 000,-лв./двеста хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху претендираната главница считано от датата на изтичане на тримесечния срок- 15.04.2020г., до датата на окончателното изплащане;

За

Р.С.Р., обезщетение в размер на 200 000,-лв./двеста хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху претендираната главница считано от датата на изтичане на тримесечния срок- 15.04.2020г., до датата на окончателното изплащане;

За

В.С.Л., обезщетение в размер на 200 000,-лв./двеста хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху претендираната главница считано от датата на изтичане на тримесечния срок- 15.04.2020г., до датата на окончателното изплащане;

За

Р.С.В., обезщетение в размер на 200 000,-лв./двеста хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху претендираната главница считано от датата на изтичане на тримесечния срок- 15.04.2020г., до датата на окончателното изплащане;

Ищците претендират и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

На

27.09.2019г., в гр.Е. П., на кръстовището на бул. „С.“ и ул. „Б.“, неизвестен водач на неизвестно МПС, нарушава правилата за движение и удря пешеходеца С. Г.

В., с което реализира ПТП и напуска местопроизшествието. При злополуката е причинена смъртта на С. Г. В..

За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №10 от 30.09.2019г. Образувано е и досъдебно производство №ЗМ83/2019г., по описа на ОДМВР - София.

Починалият при инцидента – С. Г. В. е съпруг на В.В. и баща на В.Г., Н.В., Л.В., И.В., Р.Р., В.Л. и Р.В..

С. В. и В.В., заедно с техните деца били едно сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг. В атмосфера на любов и взаимна подкрепа те отгледали и възпитали В.Г., Н.В., Л.В., И.В., Р.Р., В.Л. и Р.В.. Членовете на семейството имали изградена силна емоционална и духовна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Загубата на С. В. дълбоко е травмирала ищците.

Той винаги е бил пример за своите деца, както и опора за съпругата си. С. В. бил изключително грижовен и любвеобилен баща, който се грижел за семейството и бил негов стожер. Той обичал да прекарва време с децата си и имал общи занимания с тях. С. В. помагал в ежедневните дейности и домакинската работа на своята съпруга В.В.. Те живеели в разбирателство и хармония. Той бил всеотдаен и много отзивчив. Починалият сплотявал семейството и обичал да събира всички негови членове на едно място. Заедно отбелязвали празниците. Ежедневно поддържали контакт и се интересували един от друг. Семейството разчитало на починалия и много го уважавали. Доверителите ми са загубили важна част от семейството си, много скъп за тях човек, поради което към настоящия момент усещат празнота, която никой не може да запълни.

Починалият С. В. бил силно привързан към децата си и своята съпруга. Той никога не правел разлика и по никакъв начин не делял своите синове и дъщери. Починалият подкрепял семейството си, подпомагал ги във всичко и споделял ежедневието си с тях. Бил до тях винаги и показвал бащината си обич, съпружеската си любов и отдадеността на семейството си във всеки момент от живота. За своите деца починалият бил авторитет и пример за подражание. Той бил добър и любящ баща и съпруг, който успял да изгради индивидуална и дълбока връзка с всяко от своите деца и съпругата си.

Ритъмът на живот на ищците сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. В.В. често плаче и с умиление си спомня за всички хубави мигове, преживени с нейния съпруг, починал по такъв нелеп начин. Тя избягва да излиза и да се среща с хора извън семейството. Почернена е, станала е необщителна и затворена. В.Г., Н.В., Л.В., И.В., Р.Р., В.Л. и Р.В. също трудно приемат липсата на баща им. Н.В., Л.В. и И.В. след смъртта на С. В. са станали мрачни и некомуникативни. Трудно влизат в контакт с хора извън своите най-близки, оплакват се от разсеяност и са се затворили в себе си. Смъртта на С. В. е рефлектирала отрицателно и на дъщерите му - Р.Р., В.Л., Р.В. и В.Г.. Те са потънали в скръб. Станали са тревожни и вглъбени. Разплакват се всеки път, когато гледат снимки на баща им и рядко вече се смеят. Без съмнение ищците ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Моралните им страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия живот. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. След загубата на толкова близък човек В.В., В.Г., Н.В., Л.В., И.В., Р.Р., В.Л. и Р.В. страдат от нарушения в съня и тревожност.

Видно от приложения

Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, виновният водач, предизвикал с поведението си описаното ПТП е неизвестен и не е разкрит и към настоящия момент.

Законодателят в чл.557, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането дава правната възможност на всяко увредено при пътнотранспортното произшествие лице, да претендира обезщетение от Г. ф., в случай, че неимуществените вреди са причинени от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено- неидентифицирано моторно превозно средство.

Съгласно чл.380 Кодекс за застраховането, който намира приложение и в случай на увреждане от неидентифицирано моторно превозно средство, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи писмена претенция. Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.

В тази връзка ищците отправили претенции до Г. ф., с искане да бъде определено и изплатено дължимото на доверителите ми застрахователно обезщетение - видно от Молба с вх. № 24-01-37/ 14.01.2020г.

Към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, Г. ф. не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес от предявяването на настоящата претенция.

Съгласно чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ лихвите за забава от страна на Г. ф. се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, като изпадането в забава е след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ. В тази връзка, върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва от изтичане на тримесечния срок, а именно считано от 15.04.2020г. до окончателното изплащане.

Ето защо ищците молят да бъде осъден ответника да им заплати горепосочените суми.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника „Г. Ф.“, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.

Ответникът „Г.

Ф.“ оспорва изцяло исковата претенция - по основание и размер.

В случая не са представени доказателства, от които по безспорен начин да се установи наличието на твърдяното от ищците основание за наличието на предпоставката на чл. 557, ал. 1, т. 1 Кодекса за застраховането - “неидентифицирано моторно превозно средство”, даващ им право да претендират изплащане на обезщетение от Г. ф. (ГФ, Фонда).

Не са представени доказателства за наличието на фактическия състав на риска “Гражданска отговорност”, с оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на пострадалия. Въпреки, че е официален документ Констативният протокол с пострадали лица в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, съставен изцяло по данни само на пострадалите, няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самата пострадалите пред длъжностното лице-издател.

Поради това, същият няма и материална доказателствена сила за настоящия съд.

Така съставен документът не може категорично да установи дали въобще е настъпило ПТП и дали вина за него има неидентифицираното МПС. Още повече, в представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица дори не е посочен механизъм на настъпване на процесното ПТП.

Не са установени и описани следи от движението на МПС, които да потвърждават изложеното относно механизма на ПТП. Още повече, че липсват данни за хода и резултата от досъдебното производство, като и липсват доказателства - не са установени свидетели-очевидци; в района на местопроизшествието няма монтирани камери за видеонаблюдение.

Изложеното в исковата молба относно механизъм, причини и обстоятелства при ПТП не е подкрепено е никакви доказателства за това, че виновното противоправно поведение на водача на “неидентифицирано моторно превозно средство” е причина за настъпването на ПТП.

Ответникът счита изцяло за неоснователна претенцията за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, предявена с настоящата искова молба.

Оспорва изцяло механизма на настъпване на процесното ПТП, както и причинната връзка с настъпилите травматични увреждания, довели до смъртта на наследодателя на ищците.

„Г. Ф.“ към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното събитие и по образуваните щети №20210017/14.01.2020г., №20210018/14.01.2020г., №20210019/14.01.2020г., №20210020/14.01.2020г., №20210021/14.01.2020г., №20210022/14.01.2020г., №20210023/14.01.2020г., №20210024/14.01.2020г. и е уведомил ищците, че следва да представят доказателства, с оглед установяване на основанието за определяне на обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 КЗ като същите не са представени дори и към настоящата искова молба.