Решение № 146 от 16.03.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. М************, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М************, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630101579 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗПУПС /Закон за платежните услуги и платежните системи/ и чл.86 от ЗЗД.

Направено е възражение за проявена груба небрежност.

Ищецът, Д. Т. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. *************** чрез процесуалния си представител адвокат М. П. Г., вписан в АК- М************, е предявил иск против ************ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление град ***********.

В исковата си молба твърди, че на 22.05.2024 г. са били извършени три нерегламентирани транзакции от банковата сметка на Доверителя му, находяща се в ************ АД и източена обща сума от 912 лева от незнайно лице. Сумата е била източена в рамките на две, три минути. Две от транзакциите са били от по 400 лева всяка една, а третата и последна транзакция е била за сумата от 112 лева. Важно е да се подчертае, че тези транзакции не са ставали със знанието и съгласието на Доверителя му.

Незабавно след установяване на нерегламентираните транзакции той е подал сигнал на кол центъра (дежурен телефон - Приложение 3) на ************ като е провел разговор от 18 минути и 24 секунди с оператор. В този разговор е обяснил подробно на оператора какво се е случило и какво е установил.

След приключване на разговора с номер *2375, Доверителя му посещава офиса на ************ АД в гр.М************ на ул. „**********, където е обслужен от служителя М. И.. Тя е била запозната подробно със случилото се и му е оказала съдействие да подаде оспорване за всяка една от трите транзакции. Поради обстоятелството, че не му е предоставена възможност оспорването да се подаде на хартиен носител, горепосочения служител на 1 банката е оказал съдействие за попълване на нужната информация в платформата за електронното банкиране /ДКС Директ/ от телефона на Доверителя му, като същевременно го е уверявала, че оспорванията са регистрирани в системата успешно и може да очаква възстановяване на сумите по сметката му. Същият ден той посещава и РУ-МВР гр.М************ като подава сигнал, че е станал жертва на неправомерно източване от сметката му на сумата от 912 лева. Независимо от своевременно предприетите действия от страна на Доверителя му, банката не възстановява сумата и не го уведомява по никакъв начин за решението си по казуса. Поради тази причина и след няколкократни разговори с колцентьра и посещения в клона на банката в гр. М************, Доверителят му посещава централния офис на ************ в гр. София, в който подава жалба с рег. № 16-10-15652 от 19.09.2024г., ведно с приложено към жалбата искане за оспорване на транзакции с банкова карта с рег. № 16-10-15652/1 от 19.09.2024 г. до ************ ( Приложение 4 ). На същата дата е подал и декларация пред банката ( Приложение 5 ), с която декларира, че не е участвал в извършването на горепосочените транзакции. От отговора с писмо от ************ с рег. № 02.20.04119/02.04.2025 г. (Приложение 6) на жалбата се вижда, че банката отказва да му възстанови сумата. След полученият отговор Доверителят му изпраща нарочна покана (Приложение 7) до банката, с която покана претендира връщане на незаконосъобразното източената сума. По случая е образувано и се води досъдебно производство по прокурорска преписка № 4739/2024 г. по описа на Районна прокуратура М************ за извършено престъпление по чл. 212а, ал. 1 от Наказателния кодекс, и Доверителят му е получил уведомление за образувано досъдебно производство рег. № 4739/2024 г. по описа на Районна прокуратура М************ (Приложение 8). За това производство банката е уведомена. След изпращане на поканата Доверителят му получава второ писмо от банката с рег.№ 16-10-15652/1 от 25.04.2025 г.

(Приложение 9), от което е видно, че за втори път банката отказва да възстанови сумата, като същевременно полага изцяло вината върху него относно случилото се. Според становището на банката, изразено в отговора на поканата, Доверителят му не е предприел всички разумни действия за запазване на персонализираните средства за сигурност и устройства за ползване на интернет банкирането, тоест проявил е груба небрежност. Това според тях не е вярно и това становище на банката считат за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.

Отговорността на ответника възниква по силата на законовата норма и при реализиране на предвидените в нея предпоставки. В случая ответникът не е доказал както операцията да е наредена от Доверителя му, така и същия да е допуснал груба небрежност, която да освобождава банката от отговорност.

Доверителят му не може да бъде отговорен, когато персоналните характеристики на платежния инстР.т са ползвани в резултат на престъпна дейност, на която потребителят /в случая ищецът/ е станал жертва и за защита срещу която не разполага със специални знания и умения, за да ги предвиди и съответно адекватно да се защити или предпази.

С действащата нормативна уредба доставчикът на платежни услуги е 2 поставен в по неблагоприятно положение, но той е икономически и посилната страна. А и част от спецификата на банковата дейност е да се поема разумен риск при предоставяне на съответните услуги. Издаването на платежни инстР.ти следва да се разглежда като елемент от рисковото банкиране, по подобие на предоставянето на банкови кредити.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 79, ал. 1 от Закон за платежните услуги и платежните системи да се осъди ответника ************ АД да му възстанови сумата от 912 лева, незаконосъобразно източена ведно със законната лихва до окончателното и изплащане, както и да бъдат присъдени направените разноски по делото.

Ответникът, „************“ АД, ЕИК ***********, и със седалище и адрес на управление: гр. ************, действащо чрез юрисконсулт М. И., в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.

Счита предявените искове за допустими, но по същество за неоснователни и недоказани.

Становище по отношение на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС Оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани.

Считат, че при изпълнение на процесния превод, както и при действията, предприети в интернет банкирането на ищеца, Банката е спазила всички нормативно и договорно установени между страните изисквания за това и не са налице основания за ангажиране отговорността й съгласно ЗПУПС, тъй като:

- Съгласно чл. 100 от ЗПУПС, Банката е приложила процедура за задълбочено установяване на идентичността на ищеца при: 1) достъпване на платежната сметка онлайн чрез интернет банкирането на Банката; 2) при предприемане на действия по регистриране на мобилен тоукен, чрез изпращане на СМС съдържащ временен код за активиране на приложението за мобилен тоукен DЅК Мtoken; 3) въвеждане на всички данни от процесната дебитна карта номер на карта, имена на картодържател, дата на валидност, СVV код и 4) изпълнение на процесните три картови плащания в размер на 912 лева;

- Съгласно чл. 78, ал. 3 от ЗПУПС, Банката по безспорен начин е приложила изискуемите мерки за установяване автентичността на картовите разплащания, тяхното точно регистриране и осчетоводяване, както и че всяка една от трите платежни операции не е била засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставяна от Банката;

- В нарушение на чл. 75, т. 1 и т. 3 от ЗПУПС и т. 61.2. от Общите условия ищецът Л. не е спазил задълженията си да използва платежните си инстР.ти в съответствие с предвиденото в Допълнителното споразумение, Общите условия и законовите изисквания, също така не е опазил и персонализираните си средства за сигурност за интернет банкирането си, както и тези за дебитната си карта, като ги е предоставила в отговор на фишинг имейл.

Неизпълнението на посочените законови изисквания и изисквания на ОУ е извършено с груба небрежност, което е довело до осъществяване на процесните картови разплащания в размер на 912 лева.

3

Твърдят, че от страна на ищецът е налице груба небрежност, което обуславя приложение на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, съгласно който платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 от ЗПУПС умишлено или поради груба небрежност.

Считат, че процесните платежни операции са протекли чрез въвеждане на коректни персонализирани средства за сигурност на ищеца, същите са точно извършени от страна на Банката, съгласно договореното между страните и законоустановените изисквания и са правилно и надлежно осчетоводени.

Изложени са подробни съображения за това, описани в 15 пункта.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да се отхвърлят изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от Д. Т. Л. с ЕГН **********, срещу „************" АД с ЕИК *********** осъдителен иск, с които се претендира заплащането на сумата в размер на 912 лева, представляваща стойността на три платежни операции от 22.05.2024г., както и законната лихва за забава, до окончателното изплащане на сумите.

Претендират всички сторени съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Изискано е и приложено Досъдебно производство по прокурорска преписка № 4739 от 2024 г. на Районна прокуратура М************.

Допусната е и назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.Н. Х., приета от съда и не оспорена от страните.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобрази констатациите от съдебно-техническата експертиза и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 , във връзка с чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , които са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете по чл. 79, ал. 1 , вр. чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС и тези по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са изцяло основателни, като съображенията за това са следните.

Ответникът ************ АД е доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПУПС , с оглед на което правоотношението между страните по делото се урежда от разпоредбите на ЗПУПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС , платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие, платежната операция е неразрешена.

Чл. 75 от ЗПУПС предвижда, че ползвателят на платежни услуги, който има 4 право да използва определен платежен инстР.т, има следните задължения: 1. да използва платежния инстР.т в съответствие с условията за неговото издаване и използване, които трябва да са обективни, недискриминационни и пропорционални; 2. да уведомява доставчика на платежни услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инстР.т незабавно след узнаването; 3. след получаване на платежния инстР.т да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инстР.т и да не съхранява такава информация заедно с платежния инстР.т.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗПУПС , когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.

Според ал. 3 на същия законов текст, установяването на автентичността е процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инстР.т, включително неговите персонализирани средства за сигурност. Използването на конкретен платежен инстР.т се определя от правилата и процедурите на доставчика на платежни услуги по изпълнение на съответната платежна операция. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ЗПУПС , когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инстР.т не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 от същия закон .