Решение № 548 от 26.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 548 гр. Варна, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500478 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№7891/30.01.2026г., подадена от „Дом Черно море“ ООД, представлявано от Даниел Буляшки, против Решение №133/12.01.2026г., постановено по г.д. №6376/2024г. по описа на ВРС, 14 състав, с което „Дом Черно море” ООД, ЕИК 205167496, е осъдено да заплати на И. Я. Т., ЕГН **********, на основание чл.222, ал.3 КТ, сумата в размер на 794,04 лева, представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор №055/08.03.2019г. след придобито от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 27.05.2024г., до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл.86 ЗЗД сумата в размер на 131,73 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 794,04 лева, дължима от 30.03.2023г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 27.05.2024г., на основание чл.128, т.2 вр. чл.244, т.2 КТ сумата в размер от 2025,73 лева, представляваща неизплатено допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, дължимо от месец април 2021г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 27.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 27.05.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл.86 ЗЗД сумата в размер на 531,00 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2025,73 лева, дължима от месец април 2021г. до датата на 1 подаване на исковата молба в съда 27.05.2024г.

Във въззивната жалба се излагат твърдения, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Сочи се, че работникът не е уведомил работодателя за обстоятелството, че е придобил право на пенсиониране, нито е претендирал на това основание да му бъде изплатено обезщетение при прекратяване на трудовия договор. Допълва се, че по делото е било представено платежно нареждане, видно от което ответникът е заплатил на ищеца, сумата в размер на 780,00 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 ГПК, което обстоятелство като настъпило в хода на производството, не е било съобразено от първоинстанционния съд. Изтъква се, че за заплащане на посоченото обезщетение, ищецът не е изпратил покана на ответника, поради което и същият не дължи обезщетение за забава в размер на 131,73 лева.

Конкретизира се, че във вътрешните правила за организация на работната заплата на дружеството е прието, че на работниците се изплаща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, след представяне на официални документи, удостоверяващи горното обстоятелство. Твърди се, че такива документи не са представени от ищеца, поради което и работодателят не е имал задължение за начисляване и за заплащане на ищеца на допълнително трудово възнаграждение за придобит от него трудов стаж и професионален опит на същата или сходна длъжност при друг работодател. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съдът, след като се запозна с доводите и възраженията на страните, намира следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред първа инстанция е образувано по искова молба от И. Я. Т. срещу „Дом Черно Море“ ООД с искане на основание чл.222, ал.3 КТ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 780,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор №055/08.03.2019г. след придобито от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 27.05.2024г., до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл.86 ЗЗД сумата в размер на 119,54 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 780,00 лева, дължима от 30.03.2023г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 27.05.2024г., на основание чл.128, т.2 вр. чл.244, т.2 КТ сумата в размер от 2755,35 лева, представляваща неизплатено допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, дължимо от месец април 2021г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 27.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 27.05.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл.86 ЗЗД сумата в размер на 722,31 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 2755,35, дължима от месец април 2021г. до датата на 2 подаване на исковата молба в съда 27.05.2024г.

В исковата молба се твърди, че считано от 08.03.2019г. до 27.02.2023г., страните са в трудово правоотношение, а на 22.03.2021г. ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди се, че въпреки наличните законови предпоставки, ответникът не е заплатил на ищеца, дължимото му обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. Освен това се твърди, че по време на трудовото правоотношение между страните, ответникът не е начислявал и изплащал на ищеца допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Сочи се, че работникът има 39 години трудов стаж, натрупан при други работодатели на длъжност, сходна на заеманата при ответното дружество, поради което и то дължи на ищеца неначислено и изплатено допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит придобити при други работодатели за периода от април 2021г. до 27.02.2023г.

В срока по чл.131 ГПК ответната страна – „Дом Черно море“ ООД оспорва исковите претенции. Не отрича, че страните са били във валидно трудовото правоотношение за посочения в исковата молба период, както и че ищецът е заемал длъжността „главен готвач“. Изтъква се, че работникът не е представил на работодателя документи, с които да удостовери, че има трудов стаж при други работодатели на сходна позиция, поради което работодателят не е начислявал такова допълнително възнаграждение. Отделно се сочи, че представянето на документи в горния смисъл, е изрично предвидено и във вътрешните правила на работодателя. Твърди се, че работникът не е уведомил работодателя, че е придобил необходимия трудов стаж и възраст за пенсиониране, нито е претендирал при прекратяване на договора, изплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. Сочи се, че доколкото работникът е бил длъжен да отправи покана до работодателя, а това не е сторено, то следва, че не се дължи мораторна лихва до датата на подаване на исковата молба в съда.

Твърди се, че с платежно нареждане на 29.06.2024г. работодателят е изплатил на работника сумата в размер на 780,00 лева, представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ.

В хода на първото по делото открито съдебно заседание е допуснато изменение на исковете.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Въз основа на събрания доказателствен материали, доводите и 3 възраженията на страните, съдът намира от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, а и видно от представения препис от трудов договор се установява, че на 08.03.2019г. между "Дом Черно море" ООД (работодател) и И. Я. Т. (работник) е сключен трудов договор №055/08.03.2019г., съгласно който работодателят възлага, а работникът приема да изпълнява длъжността „главен готвач“, с 8 часа работен ден, при основано месечно трудово възнаграждение в размер на 649,00 лева и допълнително трудово възнаграждение за професионален опит в размер на 0,60 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

Установява се от приобщените по делото декларации, подписани от ищеца Т., че при встъпването си в длъжност, същата е заявила желанието си трудовата й книжка да не се съхранява при работодателя, както и декларирала, че е запозната с длъжностната характеристика на заеманата от нея длъжност, правилата за вътрешния трудов ред и за безопасност и здраве.

С допълнително споразумение от 01.01.2021г. е изменено основното трудово възнаграждение на работника от 649,00 лева на 650,00 лева, а с допълнително споразумение от 01.04.2022г., е променено работното време на работника от 8 на 4 часа, съответно с възнаграждение в размер на 355,00 лева.

Видно от споразумение от 03.01.2023г. възнаграждението на работника е променено в размер на 390,00 лева.

Съгласно вътрешните правила за структурата и организацията на работната заплата, I V Допълнителни възнаграждения, чл.8 – работниците могат да получават допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,60 % за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит, а за трудов стаж и професионален опит се зачита целият трудов стаж, натрупан от служителя по трудово правоотношение, признат за продължителна работа по смисъла на Кодекса на труда. В приложение 1 към чл.8, ал.1, т.2 от вътрешните правила е налице списък на длъжностите и професиите, за които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, като за длъжността „главен готвач“ за сходна се приема само длъжността „главен готвач“.

Установява се още, че съгласно Разпореждане №**********, издадено от териториалното поделение на НОИ – Варна към 22.03.2021г., стажът на ищеца е в размер на 41г., 8м., 29д., който стаж е зачетен за пенсиониране.

Видно от Заповед №018/27.02.2023г., трудовият договор между страните е прекратен, считано от 27.02.2023г., без да е посочено основание.

Съгласно назначената и изготвена по делото съдебносчетоводна експертиза, която съдът дари с доверие като пълна, обективна и компетентно изготвена, се установява, че последното брутно трудово възнаграждение на работника е това за месец януари 2023г. и възлиза в размер на 397,02 лева, а дължимото обезщетение за придобито право на пенсия, в размер на две брутни трудови възнаграждения, възлиза в размер на 794,04 лева. Видно обаче от представеното от ответника платежно нареждане, в срока за отговор по чл.131 ГПК, на 29.06.2024г., същият е заплатил по банковата сметка на ищеца сумата в размер на 780,00 лева. В платежното нареждане изрично е посочено, 4 че сумата представлява обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. Доколкото плащането е извършено в хода на процеса, както и ищецът не оспорва посоченото обстоятелство, то на основание чл.235, ал.3 ГПК, следва да бъде прието, че ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 780,00 лева.

По делото са представени и преписи от трудовите книжки на ищеца Т., които са били обект на обследване в изготвената съдебносчетоводна експертиза, заедно с ведомостите за изплащане на работни заплати, както и вътрешните правила на ответното дружество. Видно от експертното заключение се установява, че ищецът Т. има общ трудов стаж на сходни на длъжността „главен готвач“ длъжности – 28 години, 7 месеца, 22 дни, а на длъжността „главен готвач“ – 3 години, 10 месеца, 21 дни.