Решение № 50 от 02.05.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. С., 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20211800900124 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.497 КЗ.

К. Г. Х. и Н. П. Х. са предявили срещу „З.А.Д.А." АД обективно и субективно съединени искове за плащане на сумата от по 250 000 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание, поради смъртта на сина им Ч.Н. Х., причинена при ПТП, настъпилото на 18.01.2020г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми от датата на ПТП до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 18.01.2020г. в гр. С. настъпило ПТП, при което водачът на т. а. „Мерцедес Вито“ блъснал пресичащия на пешеходна пътека пешеходец Ч.Н.

Х., при което настъпила смъртта на пешеходеца. Механизмът на ПТП е описан в исковата молба, където са изложени и твърдения за търпяното от ищците страдание като интензитет с оглед близката им връзка с починалия техен син. Твърди се също, че ПТП настъпило по изключителната вина на водача на автомобила И. З. А. и тъй като относно управлявания от него автомобил бил налице валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен с ответника и действал към датата на ПТП, се предявяват настоящите искове, след като по предявените извънсъдебни претенции пред застрахователя той отказал да определи и да плати обезщетения.

Ответникът „З.А.Д.А." АД оспорва исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП и в тази връзка оспорва доказателствената сила на съставения за ПТП КП, оспорва и наличието на виновно противоправно поведение у сочения за виновен водач и причинната връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат, при условията на евентуалност навежда и 1 неконкретизарано твърдение, че починалият е имал предхождащи и съпътстващи травми и/или заболявания, които са допринесли за леталния изход. Оспорва и да е настъпила вреда за ищците. Навежда правно твърдение за случайно деяние, основано на фактическите твърдения, че ударът е настъпил в опасната зона за спиране на автомобила и водачът не е имал техническа и професионална възможност да предотврати ПТП. Навежда и възражение за изключителен принос /вина и противоправно поведение/ на починалия за настъпване на вредоносния резултат, евентуално - за съпричиняването му от негова страна с принос в размер над 50 %, основано на фактическите твърдения, че пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно внезапно при условията на ограничена видимост без да се огледа и/или да се съобрази с преминаващите превозни средства и с конкретните пътни и метеорологични условия, като ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, а пешеходецът е бил без светлоотразителна жилетка и с тъмни дрехи без светлоотразителни елементи по облеклото си, евентуално е бил под въздействието на алкохол. Навежда и възражение за прекомерност на търсените обезщетения, както и самостоятелни доводи за частична неоснователност на акцесорните искове от гледна точка на началния момент, от който евентуално се дължи обезщетение за забава.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №11 на 18.01.2020г. около 18,45 на бул. Ц.Б. ІІІ в гр.С. товарен автомобил марка Мерцедес модел Вито с рег.№А 2522 ММ, управляван от И. З. А., приближавайки пешеходна пътека не пропуска и блъска пресичащия пътното платно по пешеходната пътека от ляво на дясно Ч.Н. Х., който е починал.

По делото се разпита свидетеля И. З. А..

„Това се случи към 6 ч. - 6,30 ч. ли беше вечерта. Движех се от Боровец за С..

Управлявах „Мерцедес Вито“ с бургаски номер. Почти се здрачаваше. На мястото на произшествието нямаше осветление, имаше коли от тая страна и от оная страна, наспрели, даже... Този участък много добре ми е познат, минавам всеки ден. Пътното платно ленти няма, но е широк пътят, от двете страни има ленти, но не е очертано. Не си спомням маркировката между пътните ленти. От двете страни на пътя имаше паркирани автомобили, един до друг, един до друг, там има заведение и до заведението от двете страни плътно паркирани автомобили. Преди произшествието от дясната страна се движех от Боровец за С..

Не, нямаше движение пред мен и зад мен. В насрещното платно имаше спрени автомобили преди пешеходната пътека, почти много автомобили бяха, не мога да ви кажа пет ли, десет ли. Точно минавам през пешеходната пътека, намалих на пешеходната пътека и се чу ударът, човекът се хвърли у колата, падна на капака на двигателя и аз като видях викам какво стана, сега човек ли е, куче ли е и леко-леко спрях, и той се претърколи и падна пред колата. Слязох да видя какво е - дали е човек, дали е куче, човек - за съжаление. Преди удара не го възприех, нямаше го отникъде, откъде изникна да се хвърли у мене не знам. Аз го 2 ударих от лявата страна на автомобила ми, не мога да кажа в коя част на тялото му го ударих. След удара дойдоха катаджии, веднага обадиха за линейка, дойде линейката мисля, че бързо. Той се намираше пред колата до входа на заведението, вляво. Спомням си с каква скорост управлявах - към 40 км/ч., даже нямаше 40 сигурно, защото като се удари у мен човекът, за секунди спрях и той след малко се претърколи и падна пред мене, нито съм го сгазил, нито съм... Нищо не препятстваше видимостта ми, даже същият човек Ч. се разправял с някакъв шофьор, че не му дал предимство и изглежда са се скарали, но дали е така, дали не е, не знам, но се говореше в С., че се карал с някакъв шофьор, че не му дал път да мине. Доста увреждания имах по автомобила - почти от лявата страна фар, преден капак, огледало, лявата врата, доста вреди имаше по нея, преди не знам колко време шефът си я изкара оттам, дадоха му я и в момента може би вече е готова направена. На къси светлини управлявах. Други пешеходци на тази пешеходна пътека нямаше, аз минавам пешеходната пътека и в тоя момент той изскочи изневиделица и се удари в колата.

Не видях дали има хора, тръгващи да пресичат пешеходната пътека, гледам за такива, разбира се. Пътувах от Боровец за С., това се случи почти в населеното място. Светофарна уредба там няма. Това е в град С., в града се случи. Отидох до него, беше се свил човекът, беше с грейка може би, тъмна грейка. Тялото му се позиционира в насрещното на моето платно. Не знам джип ли, лека кола ли е било, какво е било, но са се карали с него. Аз въобще не съм го видял къде е бил този, с когото са се скарали, може би са се скарали и човекът е побягнал Ч. и се удря в мен. В съседната лента нямаше други автомобили, когато се позиционира тялото му. Аз преминах пешеходната пътека и спрях веднага, че в същия момент стана ударът. Привлечен съм като обвиняем по наказателно производство.“ По делото се разпита свидетеля Е. М. Н..

„Помня ПТП в град С. през 2020 г. Аз бях паркирал автомобила си в посока Боровец пред една механа непосредствено преди пешеходната пътека, цяла колона паркирани коли имаше. Бях трета или четвърта кола след пешеходната пътека и чаках приятелите ми да влязат вътре да проверят дали има свободни места и затова седях в колата. Беше тъмно, защото имаше светлини, колите бяха с работещи фарове. Там е булевард, с по две платна в двете посоки. Видях, че идват едни хора от механата, непосредствено, нашите приятели, когато влизат, други хора излязоха - жена с две малки деца и мъж, и се насочиха да пресекат пътя, като децата с жената се забавиха, а мъжът тръгна да пресича и когато стигна вече по средата на пешеходната пътека се обърна и видя, че семейството му го няма и се обърна и ги подкани да идват. Те тръгнаха и не бяха стъпили на платното или почти стъпват на платното, когато се чу силен сблъсък, удар. Когато той пресичаше нямаше коли, той се огледа и нямаше коли, той пресичаше със спокойно ходене, не е тичал, не е бързал, даже не забеляза, че децата ги няма и когато стигна по средата им каза: „Хайде, елате!“. През това време взеха да идват коли в посока от С. към Боровец, колона от коли. Колите спряха така малко по-рязко, не в последния момент, малко по-рязко спряха, мъжът даже се ядоса, той даже махаше, имаше в ръката си нещо оранжево като светлоотразителна жилетка и така им махна на колите да спрат, ако евентуално не го видят, и те спряха така малко по-рязко и той 3 така повдигна ръка към единия шофьор и каза: „Какво правиш, не виждаш ли?“ и в този момент микробус, минИ., идващ от Боровец в посока С., удари човека. Колоната коли от С. към Боровец бяха с включени светлини, колона от четири коли, първата беше „Тойота РАВ4“, другите бяха леки автомобили. Понеже в посока Боровец дясната лента беше изцяло заета от паркирани коли, за движещите се към Боровец оставаше лента и половина.

Когато колоната коли спря и човекът се запъти към първата кола, за да му се скара защо така рязко спира, тогава аз си свалих погледа, за да сваля стъклото на автомобила, за да чуя ако нещо се скарат и точно когато погледът ми беше към бутона за сваляне на стъклото тогава се чу ударът и с периферното зрение видях, че нещо хвърчи покрай моята кола. Не съм възприел движението на МПС в другото платно, направи ми впечатление аз, в моето огледало, видях, че колоната коли идват и си казах дано да го видят, човекът даже им махна така със светлоотразителна жилетка, нямал съм фокус към насрещно идващите коли, защото вниманието ми беше обърнато към ставащото пред мен и не съм забелязал как и кога е дошъл този ван, който удари човека. Ударът между този автомобил и пешеходеца го видях след милисекунда, видях тялото, когато лети. Не мога да кажа автомобилът, който удари пешеходеца, в момента на удара в коя лента е бил разположен. Нямаше спирачки, той самият човек беше в средата на пешеходната пътека, в средата, в средата - и отляво, и отдясно и на дължина, и на ширина, даже направи една крачка назад към спрялата кола, той не е бил в насрещното, той е бил отдясно на осевата линия, според мен, този ван как го е ударил просто не знам. Аз бях в паркиран автомобил, бях на шофьорското място. Колата ми гледаше в посока Боровец.

Мъжът размахваше сигнална жилетка като тези, автомобилните, които ги има като задължително оборудване. Бусът спря след това на около 25 м след пешеходната пътека. Аз излязох от колата, погледнах назад и видях не зад моята кола, зад мен имаше друга кола, зад нея на ъгъла имаше тяло. Аз не отидох по пътя, качих се пред моята кола на тротоара и видях жената с двете деца как идват насам и са в шок. Друга жена имаше с тях, хвана децата и аз казах на децата да не ходят, пък те със сигурност са видели всичко с очите си, те идваха към пешеходната пътека, бяха почти стъпили на пешеходната пътека. Аз се завъртях зад колата, отидох към човека.

Нямаше други пешеходци на пешеходната пътека, когато пресичаше този мъж. По тротоара имаше хора, от механата излизаха хора.

Там имаше маркировка тип „зебра“ на пешеходната пътека, беше осветено, не тъмно.

Бяха зимни условия, не мокра или кишава пътна настилка, нормални зимни условия.“ По делото се прие заключение на съдебна-автотехническа експертиза. От заключението се установява, че към момента, в който пешеходецът е навлязъл в платното за движение по булевард „Ц.Б. III” и е бил видим за водачът на процесния автомобил, челната част на товарния автомобил се е намирала минимум на 55 метра от мястото на удара.

В момента на възникване на директната видимост между водача на товарния автомобил и пешеходеца, последният е бил извън опасната зона за спиране на автомобила, 4 при което водачът на автомобила е имал възможност да предотврати ПТП, чрез спиране, както при движение с реалната си скорост -53,4 км/час, така и при движение с 50 км/час.