Решение № 293 от 24.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора А. Ат. П. като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600585 по описа за 2023 година

Съобразно изискванията на чл. 339 НПК, Софийският апелативен съд намери следното:

С Присъда № 59 от 07.04.2023 г. по НОХД № 1285 по описа за 2023 година, Софийски градски съд - 16 наказателен състав е признал подсъдимия В. Т. Т. за ВИНОВЕН в това, че:

На 21.11.2020, в периода 03,30 - 04,50 ч, в гр.***, без надлежно разрешително, изискващо се от ЗКНВП, е държал у себе си в гр.***, бул.*** № *** и у дома си, намиращ се в гр.***, бул.*** № ***, вх.***, ет.***, ап.***, високорискови наркотични вещества - плик с марихуана от 2,75 грама и стъклен буркан с марихуана от 51,77 грама, с общо тегло 54,49грама, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол19%, като случаят е маловаженина основание чл.354а ал.5 врал.1 НК и чл.78а НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба" от 1 000 (хиляда) лева.

Софийски градски съд е оправдал подсъдимия по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.1 НК, че е държал посочените наркотични вещества с цел разпространение.

1

Съдът се разпоредил с веществените доказателства и присъдил деловодните разноски, които да бъдат заплатени от подсъдимия.

Така постановената присъда не е влязла в сила. На 12.04.2023 г., преди да изтече срока за обжалване, срещу присъдата е депозиран протест от прокурор при Софийска градска прокуратура, който има следното основно съдържание:

Съдебното производство по делото се е развило по реда на глава Двадесет и седма от НПК, като съгласно чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият Т. е признал всички факти и обстоятелства, включени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Така от една страна подсъдимият е признал, че е автор на инкриминираното деяние и от друга страна е признал, че е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на наказателното производство доказателства, които в пълна степен разкриват обективната истина и дават възможност по категоричен начин да бъде установено, както осъществяването на изпълнителното деяние на престъпния състав на чл. 354а, ал. 1 от НК, така и наличието на предвидената в закона специална съставомерна цел.

Изводът на съда, че се касае за извършено от страна на подсъдимия престъпление по чл.

354а, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1 от НК не съответства на събрания и проверен в хода на наказателното производство доказателствен материал, не е в съответствие със самопризнанието, направено от подсъдимото лице, както и е в противоречие с установената съдебна практика относно маловажност на случая по чл. 354а, ал. 3 от НК.

Според протеста маловажен случай по чл. 93, т. 9 от НК е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случаи на престъпление от същия вид.

Количеството на наркотичното вещество — коноп с нето тегло 54,49 грама, държано от подсъдимия не може да бъде прието за малко. Дори да се приеме, че това количеството наркотично вещество е за лична употреба то значително надвишава дозата за еднократен прием. По време на извършеното претърсване в дома на подсъдимия са намерени и иззети и множество полиетиленови пликчета тип „спейсбек“, както и метална мелничка с остатъци от тревиста маса. Към датата на извършване на деянието подсъдимият е бил 20 годишен, поради което възрастта му не може да бъде приета за ниска.

Въз основа на изложеното се отправя искане към въззивния съд да отмени протестираната 2 присъда и да постановите нова, осъдителна присъда, с която подсъдимият В. Т. Т. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК с налагане на посочено от прокурора наказание.

На съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Прокурорът от Апелативна прокуратура – София поддържа протеста. Заявява, че първоинстанционният съд не се е съобразил с показанията на свидетелката С., която обяснява, че двамата с подсъдимия инцидентно са ползвали наркотични вещества и количеството, което се намира, съобразено и с намерена везна в жилището на същия, дава възможност да се установи, че веществото е държано с цел разпространение.

Обвинителят отправя молба да бъде уважен протеста и да бъде отменена първоинстанционната присъда, като бъде постановена нова и определено наказание съобразно исканото.

Защитникът на подсъдимия адв. А. - упълномощен защитник на подсъдимия изтъква, че в мотивите на първоинстанционната присъда правилно и законосъобразно е прието, че въпреки съкратена диференцирана процедура,подсъдимият е признал само фактите и обстоятелствата, но не и правната квалификация. Сочи, че свидетелка М. С. категорично заявява, че подсъдимият не е разпространявал наркотични вещества. Оспорва, че наркотикът иззет от жилището на подсъдимия е бил негов, тъй като там живеели още две лица. Моли присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

В лична защита подс. Т. заявява, че поддържа казаното от адвоката му и заявява, че наркотиците били за лична употреба.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде потвърдена присъдата.

Софийският апелативен съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е разгледал делото по реда на диференцираното производство по чл.371 т.2 НПК, като от фактическа страна съдът е приел за установено следното:

На 21.11.2020 г, около 03,30 часа (т.е. през нощта) подсъдимият се намирал на срещу дома си, в гр.***, бул.*** № *** /отсрещната страна/, като носил у себе си (в бельото си) плик с 3 марихуана от 2,75 грама и с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол 19%. Бил спрян за полицейска проверка от св.И. Ф. и М. Е.. На техните въпроси дали има забранени вещества отговорил положително, като казал, че има у себе си и у дома си марихуана. Бил арестуван.

При извършеният личен обиск в него бил намерен горепосочения плик.

След това било извършено претърсването в дома на подсъдимия, където били намерени съхраняваните от него в този апартамент, в шкафа под плота на кухненския бокс, стъклен буркан с марихуана, като нейното количество било 51,77 грама, с процентно съдържание на активно действащото вещество тетрахидроканабинол 19%. В чекмедже в плота имало и кухненска везна, множество полиетиленови пликчета. Под дървена маса в друго помещение имало мелничка (гриндер) с остатъци от марихуана.

На базата на така приетата фактическа обстановка съдът направил правен извод, че в рамките на фактическите твърдения, формулирани в обвинителния акт, не се установява определено правно обстоятелство – а именно държането на наркотичните вещества с цел разпространение. На основа на този извод съдът е преквалифицирал обвинението по полекия състав, а именно само за държане на наркотичното вещество и от там за наличието на маловажен случай.

След като се запозна с изложеното в обжалвания акт настоящата инстанция счита, че в хода на съдебното производство пред първата инстанция е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила довело до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

Обвинението по чл. 354а ал. 1 НК в частта си относно държането с цел разпространение на наркотични вещества обхваща неразривно два елемента на фактическия си състав. Първият е държането на наркотичните вещества и вторият е наличието на субективно намерение в дееца да ги разпространява. Субективната страна на престъплението се установява с всички допустими в НПК способи и представлява обстоятелство, което следва да се изведе както от самопризнанието на обвиняемия относно предназначението на наркотичните вещества, така и от тяхното количество, вид, предходно поведение на обвиняемия, наличието на свидетели, веществени доказателствени средства и пр. В обвинителния акт по настоящето дело на стр.

3 изрично и ясно е описано като част от фактическата страна на обвинението, че държането на наркотичното вещество е с цел разпространение. С това обстоятелство е бил запознат подсъдимият, когато е заявил, че желае производството да се проведе при наличието на негово самопризнание по реда на чл. 371 т. 2 НПК.

Следователно изводът на първоинстанционният съд, че подсъдимият е признал само държането, но не и предназначението на наркотичните вещества, което е неразривна част от фактическия състав на престъплението, се базира на реално отхвърляне на самопризнанието по отношение на субективния елемент на състава на престъплението, за което е обвинен.

Подобен подход е недопустим процесуално, защото подсъдимият или признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съглА.ва да не се 4 събират доказателства за тези факти /чл. 371 т. 2 НПК/ или признава някои от фактите и оспорва други, което предполага провеждането на съдебно следствие и разглеждане на делото по общия ред. По настоящето дело първоначално подсъдимият изрично е заявил, че признава фактическите положения по обвинителния акт. Съдът със съответното определение е констатирал, че тези положения /включително предназначението на наркотичните вещества за разпространението им/се подкрепят от доказателствата по делото.

Впоследствие с присъдата си съдът е приел различно фактическо положение, а именно липсата на субективен елемент на престъплението /относно целта на държането на наркотичните вещества/ и съответно при тази нова фактическа обстановка е приложил материалния закон. Подсъдимият от своя страна пред настоящата инстанция от една страна се отказа от самопризнанието си за предназначението на наркотичните вещества, а защитата му поставя под съмнение и дали въобще е държал наркотичните вещества посочвайки, че и други лица са живели на посочения адрес, което е процесуално недопустимо.

От друга страна изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано предназначението на наркотичните вещества е явно необосновано и всъщност представлява незаконосъобразна преценка и анализ на факти, приети за установени от същи съдебен състав, което е довело до нарушение и на материалния закон. На стр. 3 от мотивите на присъдата съдът е възпроизвел показанията на св. С. „че те заедно са консумирали марихуана, като той не е разпространявал.“

Така отразеното от съда напълно кореспондира с показанията на тази свидетелка, които пред първата инстанция не са оспорени от подсъдимия, а именно: че той е набавял наркотици, държал ги е в общото им жилище и заедно двамата са ги употребявали.

В Решение № 15 от 12.01.2023 г. по НД № 800/2022 г., Н. К., І н. о на ВКС е посочено: „Под разпространение не следва да се разбира само предоставяне на наркотично вещество срещу насрещна престация /възмездно/, но и когато това е направено безвъзмездно /подарено е от подсъдимия на трето лице, употребява се съвместно от двамата - пушат от една цигара, направена с донесен от подсъдимия наркотик и т. н./. В този смисъл са постановени множество решения на ВКС /Реш. № 20/2021 г. по НД № 1002/2020 г., ІІ н. о.; Реш. № № 448/2015 г. по НД № 1405/2014 г., І н. о., Реш. № 128/2018 г. по НД № 568/2018 г., ІІІ н. о. и др./“.

От това следва, че изводът на първоинстанционния съд относно целта на държането на наркотичните вещества е не само процесуално недопустим, но и в разрез с фактите по делото, приети за установени от самия него с определението по чл.371, ал.4 НПК.

Посочените нарушения на процесуалните правила са съществени по смисъла на чл. 348, ал.

3, т. 1 и 2 НПК. Те са довели до ограничаване на процесуалните права на обвинението да докаже представената от него фактическа обстановка в обвинителния акт. Това е станало с провеждането на съкратено производство и постановяването на присъда при съществено изменени нови фактически положения. Същевременно са налице непреодолими вътрешни взаимно изключващи се противоречия в мотивите на обжалваната присъда. Те ги правят процесуално негоден акт, което е процесуално нарушение от категорията на съществените и 5 абсолютно основание за отмяната на обжалваната присъда, тъй като не може да бъде отстранено от настоящата инстанция и е отстранимо при ново разглеждане на делото от основния съд. При повторното разглеждане на делото съдът следва ясно да изясни каква е позицията на подсъдимия – дали желае производството да протече при условията на чл. 371 т. 2 НПК и признава всички части от фактическата обстановка посочена в обвинителния акт.