Решение № 19872 от 22.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19872 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20241110138959 по описа за 2024 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, във връзка с чл.82 ЗЗД и по чл.422, ал.1, ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът С. твърди, че е по подадено Заявление (вх.№ 336284/23.11.2023 г.) е образувано частно гражданско дело № 64370/2023 г. и е издадена Заповед № 3325/26.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника на 08.02.2024 г. и е постъпило Възражение (вх.№ 77108/07.03.2024 г.), като с Разпореждане № 86263/17.06.2024 г. на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е предмета на настоящото дело. Заявява, че с Решение № 1753/07.02.2023 г. по гражданско дело № 45180/2022 г. на СРС, 180 състав е осъден да заплати на „Д.“ ЕАД сумата от 426.83 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение, като по това дело е бил привлечен ответникът „Х.“ АД, като трето лицепомагач на страната на С., като съобразно чл.223, ал.2, изр.1 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си е задължително за третото лице в отношенията му със страната която го е привлякла. Поддържа, че между страните е бил сключен Договор № СОА19-ДГ55- 382/11.06.2019 г., по силата на който на ответника е възложено извършването на текущ ремонт на ул.“Тинтява“, на която е съществувала дупка, причинила вреди, за обезщетяването на които е регресното вземане на застрахователя срещу него. Твърди, че съгласно чл.13, ал.3 от Договора, изпълнителят („Х.“ АД) се задължава да отстранява за своя сметка всички появили се недостатъци в гаранционния срок и следва да носи имуществена отговорност за всички вреди в резултат на неизпълнение на договора. Заявява, че на 05.06.2023 г. е изпратил покана до ответника да изпълни доброволно, но не е платено.

Претендира да бъде установено съществуването на вземанията за сумата от 426.83 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по влязло в сила Решение № 1753/07.02.2023 г. по гражданско дело №45810/2022 г. на СРС, 180 състав, поради неизпълнение на Договор № СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК-23.11.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 31.95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.08.2022 г. до 04.05.2023 г.; сумата от 30.59 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.12.2021 г. до 25.08.2022 г. Претендира осъждане на ответника за разноски.

Ответникът „Х.“ АД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е 1 подал писмен отговор. Заявява, че съгласно чл.5 от Договор № СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г., ищецът възлага на ответника дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, които се възлагат от възложителя на изпълнителя, с годишни, срочни, допълнителни и извънредни задания...“. Твърди, че с Писмо (изх.№ СОА21-ТД-261381/06.02.2021 г.), С. му е възложила авариен ремонт на единични дупки-ремонт на пътна настилка с асфалт (160 кв.метра), със срок на изпълнение до 31.03.2021 г. на ул.“Тинтява“.

Поддържа, че ремонта на участъка е приет от възложителя на 15.03.2021 г. без забележки, а датата на ПТП-то е 02.04.2021 г., като в тази връзка е изпълнил възложената работа точно в срок, качествено и количествено.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

По предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, във връзка с чл.82 ЗЗД и по чл.422, ал.1, ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличие на действително правоотношение по договор за изработка, със соченото в исковата молба съдържание; изпълнителят-ответник да не е изпълнил точно в качествено, количествено и времево отношение участъка на ул. „Тинтява“, както и забавата на ответника. Ответникът, при установяване на тези обстоятелства, за които доказателствена тежест носи ищецът, следва да докаже по делото, че е изпълнил възложеното (извършването на текущ ремонт на ул.“Тинтява“), точно в качествено, количествено и времево отношение.

Между страните не се спори, че между тях е бил сключен Договор № СОА19-ДГ55382/11.06.2019 г., по силата на който възложителят С. възлага, а изпълнителят „Х.“ АД се задължава да извърши на територията на С. - VI зона, включваща райони „Искър“, „Слатина“, „Изгрев“ и „Средец“, дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, в съответствие с Техническата спецификация на възложителя, техническото предложение и ценовото предложение на изпълнителя, на улиците, които са изчерпателно изброени в Приложение № 6. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от договора, за цялата останала част от уличната мрежа, включена в обхвата на зоната и извън списъка по Приложение №6, изпълнителят се съгласява да извършва дейностите по поддържане и текущ ремонт на база конкретни възлагания при необходимост. Съобразно чл. 5 от договора, дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 2 се възлагат от възложителя на изпълнителя с годишни, срочни, допълнителни и извънредни задания, с които се определят и сроковете за изпълнение.

Видно от Писмо (изх. № СОА21-ТД26-1381/06.02.2021 г.) до ответното дружество, на същото е възложено извършване на ремонтни дейности на ул. „Тинтява“, където е настъпило процесното ПТП - авариен ремонт на единични дупки - ремонт на пътна настилка с асфалт, със срок за изпълнение при подходящи метеорологични условия до 31.03.2021 г. на ул.

Тинтява. Съставена е Количествена сметка за обекта (на ул.„Тинтява“) и Акт за предаване на обекта и приключване на СМР от 15.03.2021 г. От представения по делото Протокол/Акт № 39 за установяване на завършването и за заплащане на натурални видове строително – монтажни работи се установява, че изпълнението на възложените ремонт и поддръжка са приети от комисия на 12.04.2021 г. От това следва, че към датата на настъпване на процесното произшествие пътният участък, на който се установи, с оглед събраните по делото доказателства, че е реализирано ПТП на 02.04.2021 г., все още е бил обект на ремонтни дейност.

В чл. 11, т. 11 от сключения между страните Договор изрично е посочено задължението на изпълнителя за периода на извършването на ремонтни дейности да изготвя проект за временна и/или постоянна организация на движението и да го съгласува с компетентните органи. В чл. 11, т. 20 от Договора е предвидено, че изпълнителя носи пълната отговорност за безопасността на всички видове работи и ремонтни дейност.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да установи надлежно изпълнение на поетите с посочения договор 2 задължения. Въпреки че това му е било изрично указано с изготвения по делото доклад, обективиран в Определение № 4690/02.02.2026 г., ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока.

Самият факт на наличие на дупка на пътното платно на тази улица в срока на изпълнение на договора, който се установява по несъмнен начин, води до извод на неизпълнение от страна на ответника. След като такава дупка е била налична, от това следва извод, че не са предприети своевременно действия по отстраняването й, или най-малко по сигнализирането и обезопасяването на пътния участък. Налице е неизпълнение, вследствие на което за възложителя е настъпила загуба – задължение за плащане на обезщетение за вредите по автомобила, настъпили вследствие попадането му върху необезопасена неравност на пътното платно. Ответникът не твърди и по делото няма доказателства за наличие на обстоятелства, изключващи договорната отговорност, поради което и предвид разпоредбата на чл. 82 ЗЗД дължи да възстанови на възложителя платеното на ищеца по главния иск обезщетение в размер на 426.83 лева (равностойността на 218.23 евро), представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по влязло в сила Решение № 1753/07.02.2023 г. по гражданско дело № 45810/2022 г. на СРС-180 състав, поради неизпълнение на Договор № СОА19-ДГ55-382/11.06.2019 г. Вземането е дължимо, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК-23.11.2023 г., до окончателното изплащане.

Не се установява преди сезиране на съда с исковата молба ответникът да е получил покана за плащане на сумата от 31.95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.08.2022 г. до 04.05.2023 г. Приложената по делото разпечатка на лист 12 от делото не установява соченото обстоятелство, доколкото съставлява неподписан документ. Не са ангажирани други доказателства за получаване на покана от ответника.

Настоящият съдебен състав приема, че претенцията за сумата от 30.59 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.12.2021 г. до 25.08.2022 г. също е недължима, тъй като за тези загуби за възложителя не са пряка и непосредствена вреда от неизпълнението на изпълнителя, който е допуснал наличие на дупка на пътното платно, доколкото липсват такива твърдения и доказателства. Ищецът поради неизпълнение на задължението си за заплащане на претендираното вземане спрямо застрахователя е станал причина за понасяне на вреди за лихви, които обаче не произтичат от неизпълнението на ответника на договорните му задължения, а се дължат на бездействието на ищеца да заплати дължимото вземане в срок.

С оглед на изложеното, исковете за мораторна лихва за процесните периоди следва да бъде отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Доколкото Заповед № 3325/26.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по частно гражданско дело № 64370/2023 г. по описа на СРС, 52 състав е издадена за сумата от 860 лева, съдът счита, че заповедта следва да бъде обезсилена по отношение на длъжника за непредявената сума в размер на 860 лева, представляваща разноски по влязлото в сила съдебно решение по гражданско дело № 45810/2022 г. по описа на СРС-180 състав.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.

Ищецът е сторил разноски в общ размер на 350 лева, съставляваща сумата от 26.99 лева, представляваща държавна такса в заповедното производство и сумата от 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и сумата от 123.01 лева, представляваща държавна такса в исковото производство и сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 56.60 евро (равностойността на 11.71 лева), съразмерно на уважената част от исковете Ответникът не претендира разноски, поради което на същия не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С., БУЛСТАТ ............., с адрес: гр.

София, ул. „Московска“, № 33, срещу „Х.“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“, № 6, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, във връзка с чл.82 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 218.23 евро (равностойността на 426.83 лева), представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по влязло в сила Решение № 1753/07.02.2023 г. по гражданско дело № 45810/2022 г. на СРС-180 състав, поради неизпълнение на Договор № СОА19-ДГ55382/11.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК23.11.2023 г., до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед № 3325/26.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело № 64370/2023 г. по описа на СРС, 52 състав.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С., БУЛСТАТ ............., с адрес: гр. София, ул. „Московска“, № 33, срещу „Х.“ АД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“, № 6, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 30.59 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.12.2021 г. до 25.08.2022 г. и за сумата от 31.95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.08.2022 г. до 04.05.2023 г.

Разпечатката съдържа 33 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54d1c930-6018-4be8-b003-63f5534bc8f4