Решение № 22023 от 04.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47423/2024
- Вид
- Решение № 22023
- Подписан
- 04.12.2024
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 114165 от 12.08.2024 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Определение № 39287 от 30.09.2024 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 72107 от 05.05.2025 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 143, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл.149, т.3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- § 1, т.33а · Закон за енергетиката
- § 1, т.43 · Закон за енергетиката
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 22023 гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110147423 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. С. Н..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът се обогатява неоснователно за негова сметка, като спестява разходи във връзка с топлоснабден имот: магазин № 13, находящ се в гр. ........., с оглед на което в полза на ищеца са налице вземания към ответника за заплащане на следните суми: сумата 119, 55 лв., с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за периода м.11.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 28, 75 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.12.2021 г. – 06.06.2024 г.; сумата 8, 18 лв., с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане цената на услугата дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.10.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 1, 75 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2022 г. – 06.06.2024 г.,
1 за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.06.2024 г. по ч.гр.д. № 36355/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. С. Н., с който оспорва исковете. Излага съображения, че от момента на придобиване на имота в него не съществува тръбна отоплителна инсталация – тръби, радиатори, топломер и др., като за горното са съставени констативни протоколи от фирмата за дялово разпределение, както и че процесният магазин не е част от сградата, намираща се на ул. „........... Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В проведеното на 13.11.2024 г. открито съдебно заседание ответникът поддържа, че магазинът му е част от безистен, търговски обект, който е с административен адрес: ул. „.........., на който адрес е регистрирана както сграда, която е топлоснабдена, така и безистен.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 17.06.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. С.
Н. за: сумата 119, 55 лв., с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за периода м.11.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането, сумата 28, 75 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.12.2021 г. – 06.06.2024 г.; сумата 8, 18 лв., с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, като е спестил разход за заплащане цената на услугата дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.10.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането, сумата 1, 75 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.07.2022 г. – 06.06.2024 г.
С разпореждане от 28.06.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. С разпореждане от 06.11.2024 г. е отстранена ОФГ в издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване 2 съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.
Безспорно е между страните, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот от 06.12.2017 г. Н. С. Н. е придобил собствеността на магазин № 13. Видно от представения по делото нотариален акт от 06.12.2017 г., касае се за магазин № 13, разположен в магазинната част от многофункционалната жилищна сграда на адрес: гр. София, район „Оборище“, на ул. ........ и ул.
„.........., състоящ се от: търговско помещение, склад и тоалетна, със застроена площ от 38, 75 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „.......... от 07.11.2007 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. за магазин № 13 – .........., от когото ответникът е придобил собствеността на процесния имот.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Директ“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.
По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Безспорно е между страните, че за исковия период между страните не е налице сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По делото е представен констативен протокол от 15.03.2024 г. за процесния аб. № ....... относно имот с адрес: гр. София, ул. „.........., магазин № 13, подписан от клиент, в който в посочено, че в имота няма водомер за топла вода, няма и захранващ щранг за отопление, както и че щрангът е прекъснат и пломбиран.
Представено е и становище от председателя на управителния съвет на етажната собственост в офис сграда, находяща се на ул. „.........., в което се сочи, че разположените в безистена от ул. „.......... до ул. ........ магазини, ресторанти и др. обекти не принадлежат към ЕС на офис сградата.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
3
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Директ“ ООД.
Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За отчетния период м.11.2021 г. – м.04.2023 г. е начислена единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на база пълната отопляема кубатура от 168 м3 съгласно акт за разпределение на отопляеми обеми по проект в жилищната сграда от 07.01.2008 г. За исковия период няма начислена топлинна енергия за отопление на имота и такава за БГВ, въпреки че има съставени протоколи за неосигурен достъп от ФДР.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата 118, 36 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 211, 34 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 92, 98 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период м.05.2022 г. – м.10.2022 г. възлиза на сумата 8, 18 лв.
Ищецът е отправил към ответника покана за заплащане на задължения за периода м.04.2021 г. – м.02.2024 г., включващ исковия период, връчена на 19.04.2024 г., видно от представено по делото известие за доставяне.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода 4 или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през исковия период, определя като „небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Страните не спорят, а и от представения нотариален акт за покупкопродажба безспорно се установява, че ответникът е собственик на процесния имот. Не се спори и че имотът е предназначен за задоволяване на стопански, съответно – небитови нужди. Ето защо, топлоснабдяването му следва да се извършва при условията на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
По делото не се спори, че такъв писмен договор между страните за исковия период м.11.2021 г. – м.04.2023 г. не е бил изрично подписван и договорно правоотношение помежду им не е съществувало.
Предмет на настоящото производство са вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, които се претендират по реда на неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД, с оглед липсата на сключен договор между страните.
Основателността на иска по чл.59 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) обогатяване на едно лице за чужда сметка, което може да се изрази в увеличаване на актива на неговото имуществото му, намаляване на пасива или спестяване на разходи; 2) обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване, под формата на намаляване на актива, увеличаване на пасива, извършване на разходи, неосъществено сигурно увеличение на имуществото; 3) връзка между обогатяването и обедняването, която не е причинно-следствена, а те следва да произтичат от общ факт/група факти; 4) липсата на правно основание за обогатяването; 5) ищецът да няма друг иск срещу ответника, с който да може да се защити, тъй като искът по чл.59 ЗЗД е субсидирана защита, като съществуването на право на иск спрямо различно от обогатилия се лице не обуславя недопустимост на иска по чл.59 ЗЗД.
Разпечатката съдържа 42 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54d1b159-4744-4527-986f-fb97f0d713d6