Решение № 5101 от 06.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5101 гр. София, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Н. С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Н. С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100512536 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20060891/07.10.2022 г., постановено по гр. д. № 42095/20 г. по описа на СРС, 159 състав, е признато за установено по отношение на Н.

Д. Ш., че дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 2228,36 лв., представляваща главница за ползвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 29.07.2018 г. до 27.09.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, ул.

****, кл. № 310229437179, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 27.11.2018 г. до окончателното плащане, и сумата от 135,23 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 26.09.2017 г. до 16.11.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.12.2018 г. по ч. гр. д. № 75123/18 г. по описа на СРС, 159 състав. С решението Н. Д. Ш. е осъдена да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 1324,93 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото и по ч. гр. д. № 75123/18 г. по описа на СРС, 159 състав, съобразно изхода по делата.

1

Подадена е въззивна жалба от Н. Д. Ш. срещу решение № 20060891/07.10.2022 г., постановено по гр. д. № 42095/20 г. по описа на СРС, 159 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, както и че ответникът е потребил електрическата енергия, чиято цена се претендира. Твърди, че искът е погасен по давност. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете.

Въззиваемата страна – „Е.П.“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че качеството потребител на електрическа енергия на ответника се установява от приетите по делото писмени доказателства /заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди № 1202329468/19.09.2016 г., фактура № 0001427312/19.09.2016 г., споразумение от 14.09.2016 г.. и договор за наем от 14.09.2016 г./. Твърди, че от чл. 4, ал. 2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ ЕАД е видно, че условията, на които следва да отговаря едно лице, за да има качеството потребител на електрическа енергия за битови нужди, са: да е физическо лице, обектът му на потребление да е присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, и да ползва електрическа енергия за домакинството си, които в случая са налице. Оспорва като неоснователни и доводите на въззивника, че не е доказана реалната доставка на процесните количества електрическа енергия.

Посочва, че от представената справка за консумация на клиент се установява, че за процесния отчетен период регулярно са доставяни количества електрическа енергия за нуждите на процесния обект, отчетени са от електромер с фабр. № 2225078, като количествата електрическа енергия са остойностени по утвърдени от КЕВР цени за съответния период чрез процесните фактури. Твърди, че доводите на въззивника, че съдът е мотивирал решението си единствено въз основа на документи, издадени от ищеца, са неоснователни, тъй като такива документи не могат да се издават от Н.цензирани субекти, а по делото не са наведени твърдения за наличие на 2 друг лицензиант. Поддържа, че възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като най – старата фактура № 227577734/31.08.2017 г. е с падеж – 25.09.2017 г., респ. задължението по нея би се погасило по давност на 25.09.2020 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 75123/18 г. по описа на СРС, 159 състав, е подадено в съда на 27.11.2018 г., т. е. преди изтичане на давностния срок. Моли за потвърждаване на решението.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Е.П.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ твърди, че е бил в облигационно правоотношение с ответника Н. Д. Ш., с кл. № 310229437179, за обект с адрес: гр. София, ул. ****, възникнало въз основа на ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, които обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Посочва, че е изпълнил задължението си да доставя електрическа енергия за периода от 29.07.2017 г. до 27.09.2018 г. до адрес: гр. София, ул. ****, но ответникът не е изпълнил задължението си да плати доставената и потребена електрическа енергия по издадените данъчни фактури в 10 – дневен срок. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2228,36 лв. – главница за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 29.07.2017 г. до 27.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 27.11.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 135,23 лв. – мораторна лихва за периода от 26.09.2017 г. до 16.11.2018 г. Претендира разноски.

Ответницата Н. Д. Ш. оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е клиент на ищцовото дружество, както и да е потребила претендираната електрическа енергия за процесния период. Твърди, че не е извършено 3 измерване на електрическата енергия с годно и сертифицирано средство за техническо измерване. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Не се спори между страните по делото, а и от представената като доказателство по делото лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л – 135 – 11/29.11.2006 г., издадена от ДКЕВР, се установява, че на „ЧЕЗ Електро България“ АД е издадена лицензия за дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия“ на обособена територия, определена в приложение № 1 към лицензията, за срок до 13.08.2039 г.

По делото са представени като доказателство и Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, одобрени с Решение № ОУ – 059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ – 03/26.04.2010 г. на ДКЕВР.

От договор за наем от 14.09.2016 г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 1697 се установява, че между Д.З.С., като наемодател, и Н. Д. Ш., като наемател, е сключен договор за наем, по силата на който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване собствения му недвижим имот, представляващ ап. 3, находящ се в гр. София, ул. ****, ет. 2, срещу заплащането на уговорената наемна цена за срок от шест месеца.

От споразумение от 14.09.2016 г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 1698, сключено между Д.З.С., като наемодател, и Н. Д. Ш., като наемател, се установява, че Н. Д. Ш., като наемател на недвижим имот, представляващ ап. 3, находящ се в гр. София, ул. ****, ет. 2, считано от м.

02.2014 г., се задължава да погаси натрупаните задължения към „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД за посочения период в размер на 341,67 лв., както и съдебните вземания по изп. дело № 20168410407875 на ЧСИ Н.М., в срок най – късно до 30.09.2017 г., да сключи споразумение за разсрочено плащане с „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД, в което да бъде вписана като основен длъжник до пълното им погасяване, ведно с натрупаните лихви и разноски, както и да прехвърли партидата за ползване на електроенергията на свое име, съгласно сключения между страните договор за наем.

Видно от заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди № 1202329468/19.09.2016 г. от Н. Д. Ш. до „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД заявителят е поискал от електроснабдителното дружество да му бъде открита 4 партида като потребител на електрическа енергия за обект с адрес: гр. София, ул. ****, на основание договор за наем от 14.09.2016 г. и споразумение с нотариална заверка на подписите от 14.09.2016 г., като в заявлението е обективирано съгласието на собственика на имота Д.З.С..

От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че доставеното и потребено количество електрическа енергия на адреса, на който е открита партида с клиентски № 310229437179, за периода от 29.07.2017 г. до 27.09.2018 г., по отразеното в приложените по делото фактури, е, както следва: дневна тарифа – 7726,00 kWh, нощна тарифа – 3651,00 kWh и общо доставена електрическа енергия – 11377,00 kWh. Вещото лице е констатирало, че по делото липсват данни за метрологическата годност на електромер с фабр. № 130319284, тип 5177D OEM – A1, измервал доставеното количество електрическа енергия в периода от 29.07.2017 г. до 13.03.2018 г. Установява се, че електромер с фабр. № 2225078, тип ZE 110.xx.xxxxxx, измервал доставеното количество електрическа енергия в периода от 30.03.2018 г. до 27.09.2018 г., е преминал метрологичен контрол и може да се използва като средство за търговско измерване на електрическата енергия.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че размерът на задължението на ответника за доставена и неплатена електрическа енергия за клиентски № 310229437179 за периода от 29.07.2017 г. до 27.09.2018 г. е 2228,36 лв., а обезщетението за забава за периода от 26.09.2017 г. до 16.11.2018 г. е в размер на 135,23 лв.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и 5 нарушение на императивни материалноправни норми. Решението е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл.

272 ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ следва да се установи от ищеца, че между страните по делото е налице облигационно отношение за продажба на електроенергия, регулирано от Общи условия, по което ищецът е престирал съобразно уговореното – доставил е на ответника електроенергия в обема, съответстващ на претендираната цена.

В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да установи положителния факт на плащане.

По делото качеството потребител на електрическа енергия за битови нужди на въззивницата Н. Д. Шутов се установява от заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди № 1202329468/19.09.2016 г. и договор за наем от 14.09.2016 г. От същите е видно, че е налице облигационно правоотношение за продажба на електрическа енергия между „Е.П.“ АД и Н.

Д. Ш. за обект на потребление, находящ се в гр. София, ул. ****, който обект е заведен по партидата на въззивницата с кл. № 310229437179.

Правоотношението за продажба на електрическа енергия е регламентирано от Закона за енергетиката и от приетите въз основа на него Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ – 03 от