Определение № 457 от 11.12.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457 гр. С., 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20235400500471 по описа за 2023 година

И за да се произнесе,взе в предвид следното:

С.ският окръжен съд е сезиран с въззивна частна жалба вх.№2988 от 12.10.2023година на Д. Д. А., депозирана чрез пълномощника му адв.Б.П., срещу определение №214/28.09.2023година, постановено по гр.д.№68/2022година по описа Д. районен съд, с което е изменено Решение № 90/07.08.2023г. постановено по гр. дело № 68/2022 г. по описа на ДРС в частта му за разноските като е осъден Д. Д. А., с ЕГН ********** от с. Б., обл. С., *** да заплати на К. О. Т., с ЕГН ********** от с. Б., обл. С., *** сумата от 1400.00 лева (хиляда и четиристотин лева) - разноски.

Направено е оплакване за неправилност на атакуваното определение поради неговата незаконосъобразност и необоснованост, както и липса на мотиви.

Според частния жалбоподател ответникът ще дължи на ищеца 500 лева разноски по втория обективно съединен иск само и единствено при положение, че искът е уважен изцяло в претендирания размер 1800 лева, а в случая искът е намален на сума 131.54 лева или 14 пъти по малко от първоначално заявената искова претенция т.е. липсва съразмерност на присъдените разноски във връзка с уважената част от иска. Счита също така,че и тук съдът не е изложил никакви мотиви.

Моли съдът да отмени определението в обжалваната му част, като коригира присъдените разноски по предявеният иск по чл.82 ЗЗД съразмерно с уважената част на иска, сума в размер на 131.54 лева.

С писмения отговор К. Т. поддържа неоснователност на частната жалба и предлага окръжният съд да я остави без разглеждане, респективно без уважение в частта му, в която според частния жалбоподател са му присъдени разноски в размер на 500 лева по иска с правно основание чл.82 ЗЗД.

На първо място счита жалбата за недопустима, тъй като на практика се обжалват мотивите на допълнителното решение, а не самото решение, а съгласно задължителните указания в т.18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на О С Г К на В К С , мотивите към решението не подлежат на самостоятелно обжалване и не могат да бъдат отменяни 1 изрично с диспозитив. Жалбата би била допустима, ако се искаше намаление на присъдените разноски от 1 400лв. Поради посоченото, моли съдът да приеме, че частната жалба е недопустима и я остави без разглеждане. Претендира присъждане направените за настоящето производство.

На следващо място счита,че жалбата е и неоснователна. Според въззиваемия неоснователно е оплакването на частния жалбоподател. че в обжалваната според него част определението е незаконосъобразно и противоречи на чл.78,ал.1 ГПК, тъй като в с.з. е допуснато намаление на иска по чл.82 от ЗЗД от 1800 на 131.54лв. Счита, че разноските са му присъдени още с първоначалното решение №90/07.08.2023г.Съдът е изложил съображения, че тъй ката претенцията по чл.82 ЗЗД от I 800 лв. е намалена на 131.54 лв. на ответника се дължат частично разноски и след направено прихващане на разноските, е npисъдил разноски в общ размер на 800лв. На основание чл.248ал.1 ГПК Районният съд гр.

Д. по молба на въззиваемия е поискал съдът да измени решението си в частта му досежно разноските и му присъди изцяло направените по делото разноски, съобразно изложените в молбата подробни доводи и съображения защо разноските следва да се присъдят изцяло. В мотивите на сега обжалваното решение ДРС е допуснал грешка, като е посочил, че по иска по чл.109 ЗС за назначената С Т Е му се дължат само 150лв., но тъй като мотивите не подлежат на отделно обжалване не ги е обжалвал. Моли съдът да има предвид цитираното в молбата му по чл.248,ал.1 ГПК определение №6268 от 20.08.2012г. на четвърто г.о на В К С по ч.гр.д. № № 275/2031 г., в което се приема, че в случаите на отказ от иска, което процесуално действие е предприето от ищеца поради новопостъпили след предявяването му независещи от него, а от ответника обстоятелства, по засягащи заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските е ответника. Във връзка с посоченото , по иска по чл.109 ЗС общо дължимата сума от ответника е 1050лв., от които 150лв. за заплатена държавна такса, 300лв. за С Т Е и 700лв. адвокатска хонорар . Щ о се касае до иска по чл.82 ЗЗД в мотивите на атакуваното определение районният съд е изложил съображения, че направените от него разноски са 300лв. за адвокатско възнаграждение, 300лв. за С Т Е и 72лв. ДТ., т.е разноски в общ размер на 672лв., но сочи че присъжда 500лв., като не му е присъдил изцяло дължимите по този иск разноски, а ги е намалил със 172лв. Според въззиваемата страна намалението не е със 172лв., тъй като районният съд в първоначалното си решение в частта му досежно разноските е осъдил частния жалбоподател да му заплати обща сума от 1400лв. .При посоченото и като се има предвид, че по иска по чл.109 ЗС дължимите ми разноски са в размер на 1050лв., безспорно районният съд е осъдил ответника да му заплати по иска по чл.82 ЗЗД само 350лв., от общо направените разноски в размер на 672лв. ,при което жалбата е неоснователна.

От друга страна, тъй като иска по чл.82 ЗЗД след направеното и допуснато от съда намаление е уважен в пълния му размер и на това основание на частния жалбоподател не се дължат разноски и по този иск. В този смисъл е разпоредбата на чл.78 ал.З ГПК, съобразно която на ответника се дължат разноски съразмерно отхвърлената част на иска. В случая по иска по чл.82 ЗЗД липсва отхвърлителен диспозитив, поради което на ответника не са дължат разноски, а направените от ищеца - 300лв. за адвокатско възнаграждение , 300лв. за С Т Е , изпълнена от в.л. С. и 72лв. Д Т следвало да му бъдат присъдени изцяло, още повече, че защитата на ответника не е поискала присъждане на разноски съобразно намалената част на иска. Моли съдът да остави частната жалба без разглеждане, респ. без уважение.Претендира направените разноски.

С.ският окръжен съд след като взе в предвид съд изложеното в частната жалба и писмения отговор, след като провери правилността на атакуваното определение,след обсъждане доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима и пристъпи към 2 разглеждане нейната основателност.

Д.т районен съд е сезиран от ищеца с предявени в обективно и субективно съединение искове – негаторен иск да бъде осъден ответника да премахне незаконна паянтовата постройка - дървен гараж, построен в част от собствения му ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Б. върху 30 кв.м съгласно депозираната молба-становище, както и иск по чл.82 ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1800 лева, представляваща пропуснати ползи под формата на наем за период от три години назад от предявяване на иска, т.е за времето от 15.03.2019 г. до 15.03.2022 година, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и е претендирал присъждане направените по делото разноски.

В хода на разглеждане делото в открито о.с.з. на 18.07.2023г. съдът е прекратил на основание чл. 232 изр. първо от ГПК производството по делото в частта относно предявения иск по чл. 109 от ЗС, поради оттегляне на иска(л.119) във връзка премахване от ответника след подаване исковата молба първоначално дървената част от гаража, а впоследствие и бетоновата основа, с които действия е отпаднал интереса на ищеца от защитата с негаторния иск. Претендирано е присъждане направените разноски от пълномощника на ищеца адв.НМ., обосновано с мотива,че ответникът е станал причина за завеждане на делото. В същото съдебно заседание на основание чл. 214 ал.1 предл. първо от ГПК е допуснато намаление на исковата претенция от 1800 лева на 131.54 лева за пропуснати ползи, в съответствие със заключението на вещото лице.

С решение №90 от 07.08.2023година постановено по гр.д.№68/2022година съгласно описа на Д. районен съд е осъден Д. Д. А., с ЕГН ********** от с. Б., обл. С., *** да заплати на К. О. Т., с ЕГН ********** от с. Б., обл. С., *** сумата от 131.54 лева (сто тридесет и един лева и 54 ст.), представляваща пропуснатите му ползи под формата на наем за период от 15.03.2019г. до 15.03.2022г. (три години назад от предявяването на иска) за 9 кв.м., а не както са претендирани 30 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. Б., обл. С., завзета без основание от ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 131.54 лева, считано от предявяването на иска 15.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и 800.00 лева (осемстотин лева)– разноски.

С молба вх.№2479 от 22.08.2023година К. О. Т. е поискал изменение на постановеното решение в частта за разноските по чл.248ал.1 ГПК, като е релевирано искане съдът да присъди изцяло направените разноски по делото, с твърдения, че по иска по чл.109 ал.1 ЗС се дължат направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение 700лв.,д.т 50лв. и заплатения депозит за възнаграждение за вещото лице в размер на 300лева или общо се претендира сумата 1050лева. По втория предявен в обективно и субективно съединение иск по чл.82 ЗЗД молителят счита,че му се дължат изцяло направените разноски , тъй като липсва отхвърлителен диспозитив и на ответника не се дължат направени разноски, а на ищеца – 300лева за заплатено адвокатско възнаграждение,300лева за изготвената СТЕ и заплатена държавна такса в размер на 72лева.

С определение №214/28.09.2023година постановено по горепосоченото дело Д.т районен съд е изменил в производството по чл.248 ал.1 ГПК постановеното от него решение в частта му за разноските и е осъдил Д. Д. А. да заплати на К. О. Т. сумата от 1 400 лева, от които 700лева за заплатено адвокатско възнаграждение,50лева държавна такса,150 лева за СТЕ, по иска по чл.82 ЗЗД, 300лева за заплатеното адвокатско възнаграждение, 50лева държавна такса и 150 лева за СТЕ.

Съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право да иска присъждане направените разноски, съобразно с уважената част от иска.

Правото на ответника да му бъдат присъдени разноски, направени в съдебното производство по граждански дела е регламентирано в чл. 78 ал. 2 ГПК, съгласно която 3 разпоредба разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В тежест на ищеца са разноските, направени от ответника съобразно отхвърлената част от иска - чл. 78 ал. 3 ГПК.

Следователно съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания-с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника. Ищецът, който има право на иск, не може да бъде задължен да защити правата си по друг ред.

От установените в производството пред районен съд факти и предвид поведението на ответника, за който безспорно е установено, че след завеждане на делото премахва паянтовия гараж, а впоследствие и бетоновата основа, върху която е монтиран, настоящият състав счита, че по предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС на ищеца се дължат всички направени разноски по този иск, в какъвто смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 5196/2013 г. на IV г.о. и определение № 111 от 14.03.2016 г. по ч. гр. д. № 815/2016 г. на III г.о.,определение №626/20.08.2012година ІVг.о. на ВКС по ч.гр.д.№275, към която съдът се придържа и напълно споделя. В производството по делото по негаторния иск ищецът е заплатил 50 лева държавна такса, адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска помощ 700 лева и възнаграждение за изготвената от вещото лице експертиза – сума в размер на 300 лева или общо сумата 1050 лева.