Определение № 1349 от 08.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1349 гр. София, 30.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20241100602564 по описа за 2024 година Настоящото производство е по реда на чл. 345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 вр. чл. 248 ал.1 т.3 НПК.

Предмет на въззивна проверка е постановено в разпоредително с.з. определение от 01.04.2024г. по НОХД № 15670/23г. по описа на СРС, 115-ти състав, с което определение по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК по същество е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото и връщане същото на СРП, тъй като не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила.В тази вр. и в мотивите към атакуваното определение, като аргумент на изложените защитни възражения, първостепенният съд сочи, че процесната инкриминирана деятелност е подробно описана в обстоятелствената част на ОА и липсват несъответствия и противоречия с обвинителния диспозитив.

Срещу определението в частта му по чл.248 ал.1 т.3 НПК е подадена частна жалба от адв.М.Х., защитник на подс.Ал.Ц. с изложено твърдение за незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата отмяна и произнасяне по същество с прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП. Релевира се довод, че прокуратурата не е изпълнила законовото си задължение за ясно и точно формулиране на обвинителната теза; в частност излага се твърдение за наличие на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на фактическо описание на всички съставомерни елементи на вмененото на подсъдимия престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, което обаче твърдение е лишено от конкретика и в подадената частна жалба липсва изрично уточнение в тази насока.

Съдът, след като се запозна с изложените в частната въззивна жалба 1 доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с изявен правен интерес, притежаващо качеството на подсъдим, в срока по чл.342 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

СГС намира за нужно да подчертае следната фактология:

Производството по НОХД № 15670/23г. е образувано по повод депозиран в съда на ОА против подс.Ал.Ц. с вменено му престъпление против собствеността, реализирано еднолично и в условията на съизвършителство – касае се за продължавана престъпна деятелност, състояща се в три отделни деяния, обективирани чрез деянието по отнемане на чужди движими вещи, като е употребена сила и заплаха.

Настоящият съдебен състав след цялостно запознаване с депозирания ОА и след запознаване със заявените в хода на проведеното разпоредително с.з. защитни аргументи (които са по-подробни и конкретни в сравнение с тези, отразени в процесната частна жалба) приема, че в случая липсват допуснати съществени процесуални нарушения и наведените от първостепенния съд мотиви в тази насока са подробни и по същество правилни, поради което са и напълно споделими.Въззивният съд приема за обосновано проверяваното определение и препраща към същото, поради което намира и за излишно излагането на детайлна мотивировка. Съвсем лаконично се подчертава, че на л.2 от ОА ясно и точно е описано поведението на подс.Ц., което поведение по мнение на държавното обвинение се субсумира под състава на чл.198 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК. В обвинителния титул се съдържат обвинителни твърдения както за извършителите на инкриминираното деяние (в случая подс.Ц. и други неизвестни лица, за които материалите по ДП са отделени), така и за съставомерното изпълнително деяние по отнемане на конкретизирани по вид и стойност чужди движими вещи, като изрично е уточнен и начина на реализиране на горното, а именно посредством сила и заплаха – в контекста на последното на л.2 от ОА се сочат действията на подсъдимия по „ демонстративно разгъване на метална палка“, съвместно извършени от подсъдимия и неустановените лица действия по изричане на определени думи, което е съпроводено и с дърпане и сваляне на инкриминираните вещи. Именно тази деятелност е отразена и обвинителния диспозитив, т.е. липсва противоречие.Да, в ОА не е отграничено и изрично уточнено кои от горните действия запълват елемента „сила“ и кои запълват елемента „заплаха“, но по мнение на настоящия съд това не е и необходимо, а и същото е въпрос по същество и не може да бъде квалифицирано за съществено процесуално нарушение

2

След цялостна служебна проверка настоящият съдебен състав не установи нарушение на императивните процесуални правила, поради което обжалваното определение на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

При изложените съображения и на осн.чл.345 ал.2 НПК, СГС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.04.2024г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 15670/23г. по описа на СРС, 115-ти състав, с което определение е прието, че липсва допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3